/Поглед.инфо/ На 30 юни влезе в сила Законът за защита на националната сигурност в Хонконг, подписан от президента Си Цзинпин и предварително одобрен от Постоянния комитет на Всекитайското събрание на народните представители.

Руският заместник-министър на външните работи Игор Моргулов коментира: „Трябва да разглеждаме ситуацията в Хонконг като чисто вътрешна афера на Китай. Руската позиция: категорично сме против външна намеса в отношенията между централното правителство и един от регионите на страната. “

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши, че ще приложи санкции срещу Пекин и призова, и отмени специалния статут на Хонконг. Британският премиер Борис Джонсън заяви, че „Законът за националната сигурност на Хонконг нарушава разпоредбите на Декларацията за автономия на региона, подписана от Великобритания и Китай“, като се позовава на декларацията от 1997 г., която е в основата на принципа „една държава, две системи“.

В хора на критиците на Китай Великобритания заслужава специално внимание като страна, отговорна за трагедията на разделянето на китайския народ. Струва си да припомним събитията, които доведоха Китай до позицията на полуколония, а Хонконг до статута на най-важната колония на Великобритания.

Тук, в Гуанджоу (Кантон), през март 1839 г. пратеникът на императора Лин Цесуй унищожава голяма пратка с опиум, което предизвиква Първата опиумна война. Кантон е морската порта на Китай, а остров Хонконг е ключова точка по пътя към Кантон. А след Първата опиумна война Хонконг става британска колония (1841 г.).

„Вината“ на Китай е, че произвежда нужните за Запада коприна, порцелан, чай, практически без нужда от западни стоки. Проблемът с търговския баланс съществува още в древността. Дори Плиний Стари и Тацит се възмущават от „неудържимия отлив на национално богатство към ненаситния Изток“. През XIX век историкът Карл Вейл изчислява „търговския дисбаланс” в древната епоха: 100 милиона сестерции годишно! И дори превръща древната римска валута в съвременни германски марки = 22 000 000. Тази стойност Индия (доставчик на подправки) и Китай си я разделят приблизително по равно. Тоест всяка година Римската империя (Европа) купува много повече в Китай, отколкото продава. Това води до „пълен държавен фалит и липса на ценни метали в последния период на римската история; цялото национално богатство на Рим се намира в земята на Изтока”.

Англия плаща за увеличаващите се покупки на китайски стоки с благородни метали. Опитвайки се да възстанови равновесието, тя изпраща търговски делегации до китайските императори, но всички преговори опират до самодостатъчността на Китай. През 1793 г. лорд Макартни, посланик на крал Джордж III, носи дарове на император Циалонг - най-добрите произведения на английската индустрия. Краткият отговор на китайците заслужава да бъде вписан в аналите: „Не се нуждаем от никого. Върнете се при вас. Вземете си вашите подаръци”... В Китай търсят единствено руска кожа и италианско цветно стъкло.

Именно в ерата, когато Хонконг е откъснат от Китай, Великобритания решава проблема по търговския баланс по свой начин: заедно с Франция провежда две „опиумни войни“ за правото на цивилизованите европейци да „закачат на иглата“ (да вкарат пушалните на опиум) цяла нация! Тази операция може да се нарече „бенгалски опиум в замяна на чай“. Личното участие в този бизнес на британската кралска династия дава правото кралица Виктория да се нарече първата наркокралица.

Хонконг се превърна в аванпост на британската политика в Китай, основното износно (и вносно - за опиум) пристанище. През 1860 г. полуостров Юлонг е присъединен към Хонконг. През 1898 г. на Пекин е наложена конвенция, според която Великобритания получава още 376 квадратни мили отгоре на предишните 29 квадратни мили. И въпреки че в конвенцията да пише „наем за 99 години“, британците никога не са плащали за тези земи.

Споразумение между Великобритания и Китай през 1911 г. е фиксирано: опиумът може да бъде доставян на Поднебесната империя само със специално разрешение, издадено от британските колониални власти в Индия. С този договор Великобритания записва ролята си в световната история като „закачилата на опиум“ най-голямата нация в света и в същото време като производител: Селското стопанство на Бенгал се преориентира към производството на опиумен мак.

Осъждайки Китай днес, те изтъкват масовите демонстрации на хонконгски протестиращи срещу Закона за националната сигурност на КНР, носещи лозунгите „Хонконг не е Китай“. Да, има известна разлика в начина на мислене и нивото на благополучие, но какви са източниците им? Повече от век и половина Хонконг е съществена част от британската машина за грабене на Китай. Колониалният грабеж формира разклонени кланове на компрадорски буржоазия и слуги, които „осигуряват процеса“. Страничен продукт от тази дейност е растежът на лумпен-пролетариата. Хонконг при британците буквално е наводнен от наркомани и проститутки ...

През декември 1941 г. японците превземат Хонконг, а след тяхното поражение Китай има възможност да върне иззетата от него колония. На 21 август 1945 г. Чан Кайши заповядва на войските си да настъпят към Хонконг, надявайки се да заемат града преди завръщането на Великобритания, но на 30 август корабите на контраадмирал Сесил Харкорт пристигат в Хонконг, които приемат капитулацията на японците на 16 септември.

През 1967 г. Джоу Енлай казва: "Съдбата на колонията не е в ръцете на британците, а в ръцете на китайския народ." Китай намалява доставките на вода и храна за колонията в Хонконг, но страните решават да не ескалират конфликта до война. На 10 март 1972 г., малко след възстановяването на членството на Китай в ООН, „неговият представител предава на Комитета по деколонизация меморандум, в който се казва, че Пекин счита Хонконг и Макао за части от китайска територия, окупирана съответно от Великобритания и Португалия“.

Интензивната работа на китайско-британската група в Хонконг започва през 1984 г., а в края на същата година Маргарет Тачър и китайският премиер Джао Цзиян подписват съвместната декларация на Хонконг в Пекин, според която Хонконг трябва да се върне към суверенитета на Китай на 1 юли 1997 г.

На територията на бившата колония е създаден специален административен район, който става пряко подчинен на централното правителство на КНР. Той получава широки права във всички области (включително независимите законодателни, изпълнителни и съдебни органи), с изключение на отбраната и външната политика. За 50 години Китай гарантира абсолютната неизменност на социално-икономическата система, развита в Хонконг, включително хонконгския долар, статута на свободно пристанище и всички сключени по-рано международни споразумения (принципът „една държава, две системи“). И през 2019 г., по време на подготовката на законопроекта за екстрадирането на престъпници в Китай, в Хонконг започват протести, които продължават около година.

Днес, когато Западът разпространи модата на извинение за колониалното си минало, когато паметниците на крал Леополд и Чърчил са сваляни по цяла Европа, трябва ли да се забравят престъпленията на британските колониалисти срещу китайците по време на Опиумните войни.

Превод: В. Сергеев