/Поглед.инфо/ Политологът Преображенская: Макрон се превърна в „куца патка“
Френският президент Еманюел Макрон е готов да назначи за премиер или „левия“ Бернар Казньов, или „десния“ Ксавие Бертран, или „произлезлия от гражданското общество“ Тиери Боде. Но никой от тях не устройва опозиционния парламент, който има свой кандидат. За развитието на политическата криза в Петата република - в материала.
Преди всичко Макрон изостави представителката на Новия народен фронт, 37-годишната Луси Касте, която спечели предсрочните парламентарни избори. Според него това са леви радикали, които не са по-добри от крайнодесния “Национален сбор”
Междувременно Касте не изглежда като карикатурен революционер. На държавна служба от 2007 г., сътрудничила е на Световната банка и е работила в Министерството на икономиката и финансите. През 2020 г. тя стана икономически съветник на кмета на Париж Ана Идалго. Нейната програма като ръководител на правителството е да отмени пенсионната реформа на Макрон и да увеличи покупателната способност на населението чрез увеличаване на заплатите и социалните помощи.
Президентът не е против 59-годишния Ксавие Бертран. Той вече беше министър-председател – при Никола Саркози и Жак Ширак. Вярно е, че „републиканците“, сред които са и тримата, не искат да създават коалиция с „Ренесанса“ на Макрон. Следователно, ако кабинетът на министрите се оглави дори от умерен десен човек, правителството пак няма да бъде напълно лоялно към държавния глава.
„Десен министър-председател е немислим за нас“, каза социалистът кмет на Руан Никола Майер-Росиньол пред репортери. Позицията му е забележителна с това, че въпреки официалното си участие в Нов народен фронт, той има негативно отношение към съюзниците си от “Непокорна Франция” и е готов на диалог с Макрон.
Все пак зад Бертран поне стои парламентарна партия, с която винаги може да се опитат да се споразумеят. Условно „левият“ 61-годишен Бернар Казньов няма такава. Бил е и министър-председател при Франсоа Оланд. Бил е член на Социалистическата партия, но я напуска в знак на протест срещу съюза с "Непокорената Франция" на Жан-Люк Меланшон. Тази асоциация, наречена Нов народен фронт, се оказа толкова ефективна, че сега контролира около една трета от парламента. И за тях Казньов е предател.
„Той не е подкрепен от нито една от четирите леви партии в страната“, казва Мануел Бомпард от Новия народен фронт. Левицата ще гласува вот на недоверие към всяко правителство на Казньов, предупреди той.
„Струва ми се важно да имам мандата на Нов народен фронт, който спечели изборите. Тази организация е за политически промени и следователно за тези, които са готови да предприемат такива стъпки“, подчертава Каст.
Последна надежда
Както съобщава “Фигаро” обаче, Макрон има и друга възможност - 62-годишният Тиери Боде, ръководител на Съвета по икономически, социални въпроси и околна среда. Въпреки че тази агенция рядко се споменава извън Франция, тя е залегнала в конституцията. Съветът съветва парламента и правителството относно приемането на закони, а също така анализира ефективността на политиките в различни области.
За Боде е известно, че той подкрепя „активната“ евтаназия, т.е. когато човек не само отказва лечение, но иска да му помогнат да умре. Той защитава сексуалните малцинства и се радва, че правото на аборт е записано в конституцията. Призовава за „максимално разнообразие“ в училищното образование.
Както и да е, засега действащите членове на правителството управляват държавата. По-специално Министерството на вътрешните работи гарантира сигурността по време на Олимпийските игри, Министерството на външните работи и военните успяха да продадат изтребители “Рафал” на Сърбия, а Министерството на образованието започна успешно новата академична година. Но преди октомври парламентът трябва да одобри проектобюджета за следващата година. Действащият министър-председател Габриел Атал предложи да се запазят основните позиции на настоящия документ до 2024 г. Левите се противопоставиха - те водеха кампания под лозунги за реформи, а не за запазване на наследството на Макрон.
От край до край
„Макрон не е ограничен от закона, така че той може да избере да не назначава премиер, колкото си иска, но до края на септември, максимум до втория вторник на октомври, теоретично трябва да бъде приет бюджет. Допустимо е да го оставят същия, но има нужда от план за намаляване на държавния дефицит, който продължава да расте“, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН Арина Преображенская.
Парламентът има право да отхвърля кандидати за премиер, продължава тя. Съответно, преди да посочи фаворит, той трябва да привлече подкрепата на партиите. „Това е трудно, тъй като Макрон всъщност е куца патка, депутатите не искат да се обвързват с него, те вече заемат позиции за предстоящите битки и за да спечели, президентът трябва да раздели левия център от радикалните леви и десни от крайната десница, за да се коалира след това с тях“, казва експертът. В същото време тя не вярва в импийчмънта на Макрон, но според нея следващото лято е напълно възможно ново разпускане на парламента.
Николай Топорнин, доцент от катедрата по европейско право в МГИМО, смята сегашната ситуация за извънредна, тъй като нито една партия или коалиция няма достатъчно сили да състави самостоятелно правителство. И не искат да се обединяват.
„Това дори може да е от полза за Макрон, тъй като всъщност неговите министри продължават да действат. Разбира се, те не могат да стартират никакви реформи или да предложат бюджет, но с такъв парламент така или иначе нямаше да успеят“, добавя политологът.
Като цяло експертите са съгласни с онези, които нарекоха идеята за предсрочни парламентарни избори провал. Преди Макрон не беше особено популярен, а сега се намира в незавидна позиция. Освен това той самият е виновен за всичко от край до край.
Превод: В. Сергеев