/Поглед.инфо/ Във Франция предстоят парламентарни избори. На 12ти и 19ти юни ще се проведат двата тура, които ще предопределят за следващите пет години политическите разделения във френския законодателен орган.
След привидното засилване на лявата вълна в Европа (в Германия, начело е канцлер от социалдемократическата партия в коалиция със зелените), интересно е да се анализира, дали втората икономика на ЕС може да поеме дори по-краен курс начело с Жан-Люк Меланшон.
След противоречивото президентство на Франсоа Оланд, във Франция последва тотален срив на доверието в лявото. От мажоритарно представена партия в перода 2012 – 2017, френската социалистическа партия се срина от 331 депутати на 44 в последните парламентарни избори. Заговори се официално за «изчезване на лявото» и край на една от най-силните системни партии. Междувременно обаче, анализатори, медии и политици подцениха силните изяви на крайния комунист Жан-Люк Меланшон.
През 2012та той успява да пробие в парламента, извън всякакъв алианс със социалистите, с 10 депутати. На изборите 2017та успява да увеличи влиянието на своята партия «Непокорна Франция» (фр.: «La France Insoumise») с още 7 допълнителни места, като в същото време неговата партия получава доверие и на европейско ниво, побеждавайки социалистите през 2019та по брой гласове, вземайки 6 мандата в Европейския парламент. На първи тур на президентските избори преди месец Меланшон направи най-голямата изненада като излезе на 3то място с рекордните над 7 милиона гласа. Само 400 хил. липсваха на Меланшон, за да задмине традиционния кандидат на патриотичната десница Марин льо Пен. За тези 400хил. Меланшон би трябвало да вини именно социалиститe, които незнайно защо, след фиаското през 2017та, от години наред изкарват предварително губещи кандидати, каквато беше и Ан Идалго, недолюбвания кмет на Париж. Въпросната дама успя да събере преди месец точно 1,26% (или 616хил. гласа). Но именно тези гласове щяха да дадат нужната подкрепа на Меланшон да отиде на втори тур срещу Макрон, задминавайки льо Пен.
Въпреки това, вместо да търси политически реваншизъм срещу социалистите, които явно го подкопаваха толкова години, Меланшон се доказа за пореден път като интелигентен стратег. В момента на писането на тази статия лидерът на «Непокорна Франция» договаря широк ляв алианс, включващ неговата партия, Социалистическата партия, партията на зелените, както и историческата Френска комунистическа партия. Този широк алианс има за крайна цел да наложи Жан-Люк Меланшон като бъдещ Премиер на Петата френска република. В тази си цел Меланшон вижда възможен реванш срещу Макрон за загубата на първи тур на президентските избори.
Ако такъв сценарий с президент Макрон и премиер Меланшон се осъществи, то практически Макрон ще е блокиран през целия си мандат да осъществява своята политическа програма. Тук е редно да напомним, че Франция е полупрезидентска република. Начело на изпълнителната власт седи Премиер-министър, който се назначава и освобождава от Президента. И ако партията, чийто кандидат е спечелил президентските избори, има мнозинство в парламента, премиерът може свободно да бъде сменен по всяко време от президента. Съвсем различна е ситуацията обаче, в която парламентарното мнозинство е различно по политическа ориентация, от президента. Тогава, де факто, държавният глава няма друг избор, освен да назначи премиер от партията, спечелила най-много мандати в парламента. На точно това разчита и Меланшон. Ако неговият алианс спечели парламентарните избори през юни, истинският лидер на Франция ще бъде той, а не Еманюел Макрон.
В един такъв сценарий програмата на Меланшон е повече от радикална. Тя включва излизането на Франция от НАТО, но в същото време връщането на наборната служба в армията. Във вътрешнополитически план Меланшон предвижда тотална промяна на Конституцията и свикване на Велико народно събрание за «преминаване към Шеста френска република», всеобщо избирателно право от 16 годишна възраст, излизането на Франция от ядрената енергия, увеличаване на минималната работна заплата, мораториум върху дълга на здравната каса, натрупан по време на Ковид кризата, както и редица други екологични и социални инициативи. Всичко това звучи добре на хартия, но остава да се види какво следва за 200те хиляди французи, които работят в ядрения сектор след евентуално спиране на ядрените мощности на Франция, за които данъкоплатците са платили през годините повече от 150 милиарда евро, както и откъде Меланшон ще извади колосалните 200 милиарда за да угоди на европейските бюрократи с тяхната зелена сделка. Франция е държавата с най-високи данъци, членуваща в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (организация от 35те най-развити световни икономики) и е трудно да се убеди френския избирател, че ще трябва да плаща още повече за гориво и електроенергия в следващото десетилетие.
Казва се, че да даваш обещание е аристократично, а да изпълниш обещанието е еснафско. Предстои да видим дали Меланшон ще се пребори за премиерския пост и дали ще изпълни амбициозната си програма. Едно е сигурно обаче, французите имат опит с политици, които през годините са идвали на власт с революционни политически платформи и впоследствие са били пращани на бунището на историята. Дано «казусът Меланшон» не се окаже подобен.
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?