/Поглед.инфо/ След като осуетиха опита на Меркел и Макрон да проведат среща на върха с Москва, няколко балтийски държави със своята историческа травма, по същество взеха останалата част от ЕС за заложници, счита Тео Зомер, наблюдател на немския вестник Die Zeit. В резултат на това изключително важните преговори с Кремъл по европейските проблеми, бяха предадени в ръцете на американците, отбелязва авторът.

Европейците не могат напълно да предоставят директния диалог с руския президент на САЩ, казва колумнистът на германския вестник Die Zeit Teo Зомер. По неговите думи, Германия и Франция трябва да продължат да работят за установяване на комуникационни канали с Москва.

Миналата седмица правителствените ръководители на ЕС от Източна Европа отхвърлиха предложението на канцлера Ангела Меркел и президента Еманюел Макрон да последват примера на президента Джо Байдън и да организират среща на върха с Русия. „По този начин те превърнаха останалите членове на ЕС в заложници на своите травме и на своите мечти“, казва авторът на статията. "Изключително важните разговори с ръководството в Москва за проблемите на Европа в резултат бяха оставени в ръцете на американците, което е неприемливо състояние на нещата."

Противниците на диалога с Москва бяха преди всичко трите балтийски страни и Полша - държави, които се отърваха от съветската комунистическа диктатура едва след 1991 г., пише Зомер. Исторически погледнато, травмата им е разбираема. Това обаче не трябва да означава, че те могат да владеят цялата политика на ЕС по отношение на Русия и да я парализират, когато им хрумне, отбелязва авторът на статията.

Според него "граничи с подлост", когато тези, които в трудните времена смятат класическата дипломация за необходима, биват упреквани, че в преговорите с тяхно участие ще им липсва сила и че няма да могат да защитят интересите на страните, граничещи с Русия.

Както отбелязва колумнистът на Die Zeit, тези обвинения са насочени предимно към германския канцлер. В същото време правителството в Берлин участва във всички санкции, наложени във връзка с „анексията на Крим“. По въпроса за "Северен поток 2" тя се увери, че Украйна ще остане държава, транзитираща газ и ще продължава да получава такси за това. Освен това Бундесверът участва активно във военните кампании на НАТО, а в Литва вече дори ръководи международните войски, разположени там.

Очевидно инициативата за среща на високопоставени европейски представители с президента Владимир Путин беше отхвърлена, защото премина през главата на Съвета на ЕС. Само че несъгласието на Полша, Естония, Латвия и Литва носи по-дълбок характер. Те забавиха плана, разработен в Берлин и Париж, „защото отношенията ни се влошават и виждаме нови агресивни действия от страна на Русия“, както обясни литовският президент Науседа.

Той, разбира се, не даде никакво потвърждение за думите си, подчертава Тео Зомер. Подробният анализ би показал, че чувствата му са много по-силни от фактите. Изказванията на неговите балтийски колеги също пораждат въпроси. „Разбира се, подкрепям диалога, но Русия трябва да плати за него“, каза латвийският премиер. Но за каква цена говорим? Един от германските кореспонденти в Брюксел обясни това по следния начин: Путин трябва да промени политиката си.

Тук обаче започват мечтите, отбелязва германският журналист. Нито Путин, нито който и да е друг руски президент никога няма да се откажат от Крим. От 1783 г. полуостровът е руски. В Кримската война срещу французите, британците и турците, той се превърна в ядрото на националната героична сага. Пиянски акт на Никита Хрушчов прехвърля Крим на тогавашната съветска република Украйна през 1954 г.

През февруари 2014 г. кабинетът на вече независима Украйна гласува против промяната на споразумението за базата на руския флот в Кримския Севастопол, който е базова крепост за руския флот на юг. Вероятността Русия да го освободи е точно толкова малка, колкото и вероятността САЩ да се изтеглят от военноморската си база в Норфолк, Вирджиния.

Да се замразят отношенията с Русия заради това означава да се осъди Западът на морално обусловено бездействие, което би било също толкова ужасно по своите последици, както и при американската блокада на Куба, която продължава вече 60 години.

Както подчертава авторът на статията, има много проблеми, които изискват обсъждане, така че би било погрешно да се изключи Русия от преговорния процес. Външната политика е преди всичко комуникацията и тя трябва да бъде запазена при всякакви обстоятелства. Затова Меркел и Макрон постъпват правилно, когато се опитват да установят комуникационна линия между ЕС и Русия. По този начин те не изневеряват на европейските ценности и интереси: напротив, те им придават съответната тежест, подчертава колумнистът на германския вестник Die Zeit.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели