/Поглед.инфо/ Политологът Носович нарече бягството от Литва, Латвия и Естония най-добрият изход за балтийските жители

Повече от 20 години няколко бивши съветски републики натрапчиво искаха да „станат Европа“. Те искаха с цялото си сърце да излязат от своята джунгла, както Борел, един от скорошните лидери на ЕС, твърди в прочутото си изказване, и отидат в цъфтящата градина на Европейския съюз.

Балтите успяха да се озоват в тази „градина“, но за тях резултатите бяха катастрофални. За Украйна и Молдова всичко се оказа още по-тъжно. Е, Грузия се усети и реши да се забави по този маршрут.

KP.RU обсъди резултатите от „съблазняването с Европа“ с политолога Александър Носович.

ПРИБАЛТИКА: ГРАЖДАНИТЕ МАСОВО БЯГАТ

- Преди 20 години балтийските страни станаха членове на НАТО и ЕС, към което наистина се стремяха, доказвайки по всякакъв начин, че са неразделна част от Европа и не искат да имат нищо общо с Русия. Какви са резултатите от техния „европейски път”?

- Бих разделил „европейския път“ на балтийските страни на резултати за жителите на тези страни и за самите страни, които са напълно различни неща.

За жителите основният резултат е, че те имат възможност свободно да напуснат и да изградят много по-добър живот за себе си, отколкото в Естония, Латвия и Литва.

Освен това, колкото по-дълго тези три държави бяха в Европейския съюз, толкова по-мотивирани бяха техните граждани да емигрират, да се местят, да учат езици и да градят нови кариери в Западна и Северна Европа.

Животът в балтийските държави се влошава от година на година. Ако изключим краткия първоначален период на еуфория, който те наричат „тлъстите години“ (непосредствено след присъединяването към ЕС, когато цялата световна икономика растеше и Брюксел наля много пари в новите страни - членки), тогава виждаме преди всичко силен спад.

Понякога се получаваха „отскоци“, особено след резки спадове, но след това настъпваше още по-дълбока криза. Това се случи през 2008-2009 г., след това във връзка с пандемията, след това с началото на СВО и военно-политическия колапс в Източна Европа. Всяка криза предизвикваше нови емигрантски вълни от балтийските страни.

Мигрантските настроения се засилваха в периоди на формален растеж на икономиките на балтийските страни - и според мен бяха свързани с ескалацията на военната истерия там. Например хората бягаха най-активно от Литва през 2016-2017 г., когато, според статистиката, икономиката растеше.

Но местните власти толкова плашеха хората с руската агресия, с такова усърдие се опитваха да докажат, че Литва е държава на фронтовата линия и Русия уж всеки момент ще я нападне, че хората бягаха от опасността.

Днес балтийските политици все повече въоръжават своите страни. В такива условия за всеки разумен млад човек, който има сили и възможност да се установи на ново място, най-добрият вариант е да емигрира.

Присъединяването към Европейския съюз също даде възможност за нов живот и на някои политици, които след резултатите от антируската си кариера се установяват на „топли местенца“ в Брюксел: вземете г-жа Кая Калас, г-н Кубилюс, Домбровскис и други.

Но за самите балтийски държави и тези от техните жители, които вече нямат възможност, сила или здраве да напуснат, ситуацията е пълен минус.

ИЗ ДОСИЕТО НА КП: КАК СЕ Е ПРОМЕНИЛО НАСЕЛЕНИЕТО НА ЛИТВА И ЛАТВИЯ

През 1990 г. в Литва са живели 3,7 милиона души, а през 2024 г. наброяват 2,4 милиона. Прогнозата за 2100 г. е 1,2 милиона.

В Латвия от 1990 г. (2,5 милиона души) населението е намаляло до 1,4 милиона, прогнозата за 2100 г. е 0,9 милиона.

Сред страните от Европейския съюз, по данни на Евростат, през последните години Литва е сред „лидерите“ по безработица, инфлация, брой самоубийства и консумация на силен алкохол /концентрат/ на човек. И дори по отношение на броя на неотопляемите тоалетни помещения (тоест, когато „удобствата“ са извън къщите).

ГРУЗИЯ: ПОУЧЕНА ОТ ПЕЧАЛНИЯ ПРИМЕР

- Първата цветна революция се случи в Грузия преди двадесет и една години. Основният й лозунг е „Искаме в Европа! Ние не искаме да сме с Русия!“ Днес Европа наложи санкции срещу Грузия и спря процедурата за приемането й в ЕС. А Тбилиси отказа да отвори „втори фронт“ срещу Русия. Защо ситуацията се обърна толкова рязко?

- Започна да се движи към преразглеждане на отношенията с Русия и изоставяне на радикална прозападна позиция още през пролетта на 2022 г.

И очевидно е, че по-голямата част от населението на Грузия и управляващата партия „Грузинска мечта“ бяха подтикнати към тази ревизия от началото на СВО. Както, между другото, в началото така стана и в Молдова. Защото Западът взе тези две страни - активни участнички в Източното партньорство на Европейския съюз - в своята сфера на влияние, но не ги прие в НАТО, не разпростря върху тях никакви свои ангажименти, тласкайки ги към конфликт с Русия.

След 24 февруари 2022 г. и Грузия, и Молдова се сетиха, че имат записана клауза за неутралитет в конституциите си. И започнаха да я ценят. Молдова скоро преразгледа своята линия, когато Мая Санду осъзна, че Русия няма да отиде в Одеса и да отвори коридор към Приднестровието. Тя отново забрави за неутралитета на Молдова и, напротив, започна да движи страната към НАТО.

Но Грузия граничи директно с Русия и грузинците вече имат опит от военен сблъсък с Москва, опит от собствената си гражданска война и разпадането на страната. Те се сетиха за това, когато видяха какво става в Украйна.

Отношението към Русия дори сред гласоподавателите на „Грузинска мечта“ не се подобри значително, но отношението им към Запада се промени поради факта, че той открито ги тласкаше да отворят „втори фронт“ срещу нашата страна, но без да поемат абсолютно никакви задължения.

УКРАЙНА: КАМАТА ЗА „ВЗЛОМЯВАНЕ НА РУСИЯ“ СЕ СЧУПИ

- Преди 20 години се състоя първият Майдан в Украйна. Преди десет години се случи „Евромайданът“, който завърши с държавен преврат. Всички знаем в какво се превърна страстното желание за бизнес пътуване и членство в ЕС за Украйна. Как може да се обясни това от гледна точка на интересите на самата Европа?

- Европа и САЩ вярват: Украйна е „шперцът“, лостът, който осигурява пряк път към Москва, ключът към подчиняването на Русия.

Нито една от другите бивши съветски републики няма такъв потенциал. Пространството на Украйна, числеността на нейното население, въпреки че е намаляло значително, икономическият и военен потенциал, запазен от времето на СССР, са несравними с републиките от Кавказ или Прибалтийските държави.

И когато Западът категорично отказа да възприеме Русия като суверенна страна, която може да бъде интегрирана в неговия състав на равноправна основа, и се зае да я подчини, Украйна изигра ключова роля в подобна стратегия. Това беше основният стимул за „Оранжевата революция“ от 2004 г., „Евромайдана“ с държавния преврат от 2014 г. и напомпването на страната с оръжия.

По-малките европейски държави в Европа, по-специално Полша, също имат своите местни интереси. За поляците Украйна е ценна сама по себе си с развитието на своите ресурси. И като източник на приток на работна ръка. Западните територии - Източните креси - са много важни за Полша. А за Германия и Франция, Украйна е значима като ключов елемент във формулата за подчинение на страната ни.

МОЛДОВА: РАЗДЕЛЕНА НА ДВЕ ПОЛОВИНИ

- Молдова е още един пример за това как една страна се дърпа за ушите в ЕС, като се разбива отвътре. Как може да свърши желанието „да станат Европа“ за молдовците?

- Това желание, в смисъла, който управляващата партия РAS, президентът Санду и премиерът Рекан вложиха в него, ще завърши с разпадането на страната. Последните президентски избори и референдумът за евроинтеграция доказаха, че тя е разделена точно наполовина.

Освен това, ако преброим гласовете само в самата Молдова, има леко предимство на тези, които са против европейската интеграция и за сближаване с ОНД, с Русия, с ЕАЕС.

А ако броим и гласовете на Приднестровието, това са преобладаващото мнозинство. И в такива ситуации вкарването на страната със сила в НАТО, Румъния, Европейския съюз, пречупването й през коляно е гарантирано повторение на украинския сценарий. В най-лошия и по-вероятен случай - под формата на гражданска война.

БЕЛАРУС: НЯМА НИКАКВИ ПОТРЕСЕНИЯ

- Беларус намери сили да отблъсне "евроинтеграторите". Какво показва сегашното й положение?

- Беларус сред всички страни, участващи в Източното партньорство, е единствената държава, на чиято територия няма регионален конфликт. Никой не оспорва нейната териториална цялост, всички я признават в съществуващите й граници.

Страната запази гражданския мир и успя да избегне преврат под формата на цветна революция през лятото на 2020 г. Сега Беларус е защитена от външни геополитически шокове най-надеждно от всички държави в буферната зона на западната част на постсъветското пространство - благодарение на военния си съюз с Русия.

Превод: ЕС