/Поглед.инфо/ От тази седмица поданиците на Кралство Нидерландия са затворени. „Казвам това с натежало сърце“, каза премиерът Рюте.
В Републиканска Ирландия всичко затваря след 20:00 часа в понеделник, включително, разбира се, кръчмите.

В Португалия, където процентът на ваксинация достига почти 90 процента, при влизане в страната, дори и да има пълна ваксинация, се изисква не само да се покаже ПиСиАр тест, но и да се попълни въпросник, посочващ мястото на пребиваване и телефон за връзка.

Французите вече не могат просто да поемат към Германия. Автомобилите с чужди номера могат да бъдат спрени, като заедно с другите документи може да се поиска санитарен пропуск и отново ПиСиАр тест, направен не по-рано от 72 часа преди влизане.

А в самата Франция държавата затяга болтовете още по-здравата: правителството реши, че вече няма санитарни пропуски, от януари е въведен единен “ваксинационен паспорт“ и той ще бъде валиден само ако има пълна схема на ваксинация: две основни дози превантивен антикоронавирусен препарат плюс третата, така наречения "бустер".

Скенерите, които сега са в ръцете на всеки сервитьор или кондуктор, няма да разчитат никакви ПиСиАр тестове, за да се ходи на ресторант или на кино.

Ако светне зелено – влизаш, ако ли не – ще дъвчеш сандвич на пейката и ще седиш вкъщи, наслаждавайки се на “Нетфликс”.

Ако това не е достатъчно, тогава за закуска новините от другата страна на Ламанша: извънреден режим действа в Лондон вече три дни, болниците не могат да се справят с потока от пациенти.

И информация от американския бряг на Атлантическия океан: в Ню Йорк отново има чудовищно увеличение на броя на заразените, а на Бродуей продуцентите предпочитат да отменят представленията, отколкото да бъдат обвинявани в разпространение на зараза „за печалба“.

Жителите на "златния милиард" все още не могат да свикнат с тази картина на предколедния апокалипсис, така че в Европа всяка събота центровете на големите и не много големите градове са блокирани от проявите на антиваксърите.

Лозунгите не се променят: „нарушение на права и свободи“. Но сосът към тях се променя. Във Франция, например, се стигна толкова далеч, че онези, които се съпротивляват на ваксинациите, се сравняват с онези, които се съпротивяват на нацизма, а след това оскверниха паметник, посветен на... загиналите членове на Съпротивителното движение.

Надписът „AntiPass“ изглеждаше като „AntiPazz“, последните две букви са недвусмислена алюзия за нацистката символика (забранени във Франция с решение на Нюрнбергския трибунал): антиваксърите смятат, че сегашното правителство действа „според методите на Хитлер. "

Властите възразиха срещу това по следния начин: министър-председателят Жан Кастекс каза, че „ситуацията, когато антиваксърите вземат страната като заложник, е неприемлива и ние сме напълно наясно, че с въвеждането на новия тип ваксинационен паспорт ние значително усложняваме живота от тези, които не искат да бъдат ваксинирани.".

Струва си да се отбележи, че в ЕС всяка държава-членка сама решава кои ваксинации са задължителни и кои не.

Във Франция, по време на президентството на социалиста Франсоа Оланд, който отвори вратите на Европейския съюз за нелегалните имигранти заедно с бившия германски канцлер Ангела Меркел, властите отмениха последните задължителни ваксинации (включително БЦЖ). Но след кратко време същите власти получиха скок на инфекциозни заболявания, по-специално туберкулоза.

Да, първо в мигрантските гета, а по-късно и в доста проспериращи квартали.

Същото може да се каже и за нарастващата заболеваемост от морбили.

Лекарите, включително днес опозорения, а тогава изключително авторитетен специалист професор Дидие Раул, предупредиха, че ваксинацията срещу морбили трябва да е задължителна. Освен това, ако е необходимо, според него трябва и реваксинация.

Но никой не слуша експертите в епоха, когато границите са отворени, поради невероятната достъпност на въздушния транспорт, човек може буквално да отиде навсякъде и по всяко време, задоволявайки своя хедонизъм.

В същото време, заради същите идеи за личната, доведена до абсолютност, свобода, европейците спряха да ваксинират и децата си („Имунитетът трябва да е естествен“, се понесе от блогове за майчинството и съзнателното, както се казва родителство).

Всяко задължение и необходимост (от работата до спазване на законите) - и така нататък до първата вълна на пандемията и първото свързана с нея планетарна блокировка - се възприемаха като покушение срещу личните “прищевки”.

И когато този „златен милиард“ беше организирано забит в неговите жилища, се оказа, че на практика никой нищо не може да свърши.

Нито да сготви, нито да се грижи за децата, нито дори да организира свободното си време ( отдавна са забравили в Европа що е то четено), нито да са сами.

Оттук и експлозията от партита онлайн, поръчване на храна онлайн и дори пиршества - също онлайн.

„Златният милиард“ също беше неспособен на доброволчество в масовата си форма, която се самоорганизираше изключително бързо в Русия, когато буквално всички се притичаха на помощ на лекарите: хората готвеха храна, докарваха у дома изтощените след края на смяната лекари, помагайки им, включително с домакинската работа...

А във Франция, страхувайки се от инфекция, искаха съседите им - медицински сестри да сменят местоживеенето си, заплашвайки ги в противен случай с палеж на апартаментите.

В Русия се гледаха както възрастните, така и старците: носеха им храна и лекарства, помагаха да попълнят пропуските, ако трябваше да го направят в Интернет.

В Европа нямаше нищо подобно.

В Испания персоналът на старческите домове просто избяга от страх от заразата, оставяйки хората по отделенията да се грижат сами за себе си, а френските болници поискаха отсрочка и отпуски, за да се възстановят в санаториуми, за да практикуват медитация и йога.

Причината за сегашния взрив от зарази сред "златния милиард" е същата като преди: на първо място собственото удоволствие като партита и ресторанти (макар и в сополив вид, с кашлица и без ваксинации) и едва след това - "ние". Ще мислят за другите утре, ако изобщо мислят. Разбира се, нито в пресата, тоест публично, нито насаме, тоест в разговор с познати, никой, нито един човек няма да каже това - без риск да бъде наречен "поддръжник на диктатурата и ретрограден."

Е, ако сръгването с лакът не е възпитано в семейството и у дома, в училище, в живота, тогава то вече ще бъде въведено по директен начин.

Не властите - те са лост тук и този лост се държи от коронавируса. Той дойде и постави всички и всичко на мястото им.

Уви, това обучение на солидарност и другарство, това насаждане на колективизъм в нации, които никога не са знаели що е то умение за мобилизиране на народно равнище, ще им струва чудовищно скъпо, ще струва гибелта на много стотици хиляди хора.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели