/Поглед.инфо/ Самолюбието на източните членове на Европейския съюз от страна на техните западноевропейски партньори претърпя два болезнени удара, които показват значителни несъответствия и може би дори системна криза в отношенията между двете части на ЕС.

Първо, когато гласува по въпроса за връщането на Русия в ПАСЕ, Стара Европа (Германия, Франция) просто „прекрачи“ младите европейци, които се противопоставиха на това. Последва още по-силен удар при избора на нови ръководители на ръководните органи на ЕС. За първи път след разширяването на Европейския съюз, за сметка на Източна Европа, никой от нейните представители не бе избран в „управляващите кръгове”.

В същото време не може да се каже, че групата на източноевропейските страни не е имала подходящи широкомащабни политически фигури. Имаше кандидати, но, както пишат експертите, те са „грубо и открито“ игнорирани.

Преди изборите за възможен кандидат за председател на Европейския парламент беше разглеждан бившият премиер на България, родом от Херсон в Украйна, Сергей Станишев, лидер на Партията на европейските социалисти. Някои медии дори съобщиха, че той е избран. Станишев обаче отказа да участва в изборната надпревара, след като се увери, че няма шанс да спечели.

Признавайки „катастрофалната загуба на влияние на Източна Европа в ЕС“, българските експерти обвиняват не само „арогантния“ Запад, но и източноевропейските управници. От самото начало, според българската преса, те не се интересуват от европейските въпроси, а от „запазване на феодалните си владения, получаването на субсидии от европейските фондове“ и „никой да не ги пипа“.

Не загуби надеждата да премине на поста председател на Европейската комисия и току-що напусналия поста си литовски президент Далия Грибаускайте. Агенция „Ройтерс“ писа за възможността тя да заеме тази позиция още през 2013 година. Самата тя се стремеше към това до край, разгръщайки силна дейност в Брюксел. Кандидатурата ѝ обаче дори не бе разгледана. Гордата жена не коментира провала си. Вместо това литовският премиер Саулис Скверялис „изрази съжаление“, че „никой политик от Централна и Източна Европа не е получил важни постове в Европейския съюз“.

Литовският философ и професор по политически науки Йокубайтис, оценявайки позицията на своите сънародници в ЕС, отбелязва, че литовците нямат нито воля, нито цел в Европа - те просто „наблюдават какво се случва с тях“.

Целият политически капитал на Източна Европа на последната среща на високо равнище на ЕС беше изразходван за блокирането от Вишеградската четворка на номинирането на холандския социалист Франс Тимерманс за председател на Европейската комисия. И това е пределът на тази група страни. Младите европейци така и не получиха своя човек. Въпросът не е просто в предпочитанието, дадено на разпределението на столове в старата Европа, а във факта, че новопристигналите лидери на ЕС са критични към младите по много въпроси.

Така французойката Кристин Лагард, новият председател на Европейската централна банка (ЕЦБ), е известна от поста си като управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) като скъперник при разпределянето на отстъпки и заеми. Обикновено тя ги свързва със строго изпълнение на строгите фискални условия, което е сериозен проблем за Източна Европа.

Испанският социалист Жосеп Борел, избран за върховен представител на ЕС за външната политика, стана известен с това, че е противник на каталунския сепаратизъм и категорично отказва да признае независимостта на Косово. Ако продължи тази линия, положението на Балканския фланг на ЕС няма да бъде много приятно за онези източноевропейци, които вече са признали отцепилата се провинция.

Италианският социалист Дейвид Сасоли, който ръководи Европейския парламент, не крие враждебно отношение към европейската „нова десница", чиито представители са особено активни в Източна Европа, например в Унгария и Полша. Той също така критично се отнася към региона като цяло.

Новият председател на Европейската комисия, германката Урсула фон Фер Лайен, обикновено се оценява с доста рязката си позиция по отношение на Русия. Не бива обаче да се забравя, че тя е защитник на независима линия в отношенията на ЕС със САЩ. Тези източноевропейски страни, които са тясно свързани с политиката си с Вашингтон, може да не подкрепят Фон дер Лейен. Достатъчно е да припомним, че тя беше против доставката на оръжие от Европа към Украйна.

Възприеманият като креатура на Франция белгиец Чарлз Мишел като председател на Европейския съвет вероятно ще следва линията за господството на германско-френските връзки в ЕС, включително в ущърб на интересите на Източна Европа.

Какви са причините за такова постоянно отхвърляне на Източна Европа от страните-основателки на Европейския съюз?

Основната причина е предстоящият Брекзит, отстраняването на чиито негативни последици за единството на ЕС е грижа за старите европейци. Дори в самото начало на Брекзит американските анализатори предричаха, че без Великобритания Европейският съюз ще се превърне във френско-германско предприятие, в което Германия ще доминира, а всички по-малки страни ще бъдат хванати в капан между нея и Франция. Точно това се случва. Берлин и Париж смятат, че най-важното сега е проблемът за засилване на контрола над държавите-членки на ЕС, които може да последват британския пример, като най-накрая унищожат Европейския съюз. Източна Европа, както и нейните представители, се възприемат от тях като най-слабото звено. Някъде вече има настроение, подобно на британското.

Недоверието към старата Европа към Нова е до голяма степен и следствие от нарастващите противоречия между Европейския съюз и Америка на Доналд Тръмп. Източноевропейските страни, особено Полша, Румъния, всички балтийски държави, се считат в Брюксел за американски троянски кон в Европа. За да се предпази от разрушителното влияние на Вашингтон, Европейският съюз е принуден да ограничи лобистките способности на неговите привърженици в ЕС.

В сърцевината на ЕС нараства и раздразнението от непрекъснатото въвеждане на тази организация на конфликти с Русия, в която участват много източноевропейски страни, движени или от историческо недоволство или реваншизъм. Може да си представите как русофобът Грибаускайте може да води отношенията с Москва, ако ѝ бъде поверено ръководството на Европейската комисия.

Въпреки това, основата на несъответствието между „двете Европи“ се крие в икономическите причини, които правят това несъответствие трудно преодолимо. Поради бюджетни проблеми, включително тези, свързани с отказа на Англия да изплати дълговете си след Брекзит, ЕС започна сериозно намаляване на субсидиите и финансирането на инфраструктурни проекти в страните от Източна Европа - членки на ЕС. За бюджетния период от 2021-2027 г. тези разходи изобщо не са планирани. Предвижда се, че в резултат на това БВП на страните от региона на Източна Европа ще спадне средно с 25%. Лесно е да се разбере как ще се получи това. Също така е ясно защо старите европейци трябваше да поставят здрави юзди на своите източни съседи, но ще остане ли за последните смисъл за престоя им в Европейския съюз?

Превод: В.Сергеев