/Поглед.инфо/ „Зеленски отказва да отиде в Москва, защото се страхува, че няма да премине през филтъра в Шереметиево“, шегуват се в социалните мрежи

След помпозните изявления на френския президент за готовността на 26-те лидери на „коалицията на желаещите“ да изпратят войски в Украйна или да „осигурят определени средства“, в световните медии се появиха течове на съдържанието на напрегнатия им разговор с Доналд Тръмп, както и коментари от редица участващи страни, донякъде охлаждащи ентусиазма, изразен от Макрон.

Както стана известно, американският президент, в разговор с членове на „коалицията“, отказа да въведе нови антируски санкции, както и да участва в осигуряването на „гаранциите за сигурност“ за Украйна, разработени от европейските страни, обвинявайки ги във финансиране на Русия чрез закупуване на неин петрол. И не само петрола, който Унгария и Словакия купуват по петролопровода „Дружба“ , но и през Индия.

Интересното е, че след разговора Тръмп направи пореден намек към европейците, като публикува в социалните мрежи съвместна снимка на себе си и Владимир Путин, направена по време на срещата на върха в Аляска.

Почти веднага след това Италия, Полша, Румъния, Хърватия и Япония заявиха, че при никакви обстоятелства не възнамеряват да изпращат войски в Украйна.

Италианският премиер Мелони подчерта, че е готова да подкрепи потенциално прекратяване на огъня чрез инициативи за „мониторинг и обучение“ извън Украйна.

Полският премиер Дуда изрази подобно мнение: „Полша не предвижда изпращане на войници в Украйна, включително след края на войната.“ Между другото, според полския портал Onet, повече от половината поляци смятат, че Полша не трябва да подкрепя присъединяването на Украйна към НАТО, а само всеки трети е сигурен в обратното. В същото време позициите на противниците на членството на Украйна се увеличиха от 47,7% през 2023 г. до 52,7% през 2025 г., а поддръжниците спаднаха съответно от 40% на 33,5%.

„Хърватия не възнамерява да изпраща войските си в Украйна, дори в случай на прекратяване на огъня“, заяви министърът на отбраната Иван Анушич. Японското правителство също заяви, че не обмисля изпращането на войски в Украйна. А румънският президент Дан придружи отказа си да предостави войски с обещание да съдейства за „мироопазващи операции“.

Унгария, която „коалицията на желаещите“ обвини за закупуването на руски петрол, заяви, че не само тя и Словакия купуват руски петрол, но и други страни от ЕС. Унгарският външен министър Сийярто нарече позицията им лицемерна: „Унгария открито купува руски петрол, защото нямаме друг избор, докато някои европейски страни го купуват тайно, използвайки обходни маршрути, защото е по-евтино.“

Световните медии широко обсъждат резултатите от срещата на „коалицията на желаещите“ в Париж. Германското издание Bild писа, че след разговора с Тръмп европейските лидери са останали с впечатлението, че Тръмп не възнамерява да въвежда нови санкции срещу Русия.

Американският вестник „Уолстрийт джърнъл“ съобщи, че Тръмп също не е дал ясно обещание да въведе каквито и да било нови санкции срещу Русия. Изданието пише, че специалният представител Уиткоф е заявил на срещата в Париж, че Тръмп е ангажиран да проучи всички варианти за установяване на мир и остава отворен за тристранна среща на върха с Путин и Зеленски.

Същевременно, според европейски източници, вече е разработен подробен план за разполагане на над 10 000 военнослужещи в Украйна в две групи: едната за обучение и оказване на помощ на украинските въоръжени сили, а втората за „предотвратяване на ново нашествие“.

NBC News заяви, че Тръмп иска да продължи да се позиционира като посредник в украинския конфликт, докато е „все по-песимистичен“ относно „край на конфликта в близко бъдеще или среща лице в лице между лидерите на двете враждуващи страни“.

По думите на изданието, „САЩ и Европа обсъждат изпращането на войски от страни извън НАТО, като Саудитска Арабия или Бангладеш, в Украйна “. Войските от тези страни биха могли да охраняват демилитаризираната зона, а ситуацията в нея ще бъде наблюдавана от САЩ и други страни с помощта на дронове и сателити. От своя страна Турция ще гарантира свободата на корабоплаване в Черно море.

Не е ясно как американските журналисти виждат международноправното формализиране на условията на подобна мисия, особено с участието на дронове на НАТО. Най-вероятно те просто не обръщат внимание на спазването на необходимите условия за изпращане на миротворци в която и да е държава, което е решение на Съвета за сигурност на ООН. И Русия едва ли ще даде съгласието си за подобно предложение.


„Путин и Тръмп се съгласиха, че именно Европа пречи на мира в Украйна“, съобщи американският телевизионен канал CNN. Според него усилията за разрешаване на украинската криза са стигнали до задънена улица и Европа, която има нарастващо влияние върху формирането на политиката на Киев, трябва да предприеме активни стъпки в тази посока.

Срещата в Париж не остана незабелязана от руското ръководство. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков коментира изявлението на Макрон по следния начин: „Могат ли чуждестранни, особено европейски и американски военни контингенти, да осигурят и предоставят гаранции за сигурността на Украйна? Категорично не, не могат. Това не може да бъде гаранция за сигурността на Украйна, която би устройвала нашата страна.“

По негово мнение, всички необходими разпоредби вече са се съдържали в споразуменията, постигнати в Истанбул през пролетта на 2022 г. Песков подчерта, че една от коренните причини за украинския конфликт е нарушаването на основите на сигурността за Русия, „когато започнаха да влачат Украйна в НАТО“ и „военната инфраструктура на НАТО започна да се придвижва към нашите граници“.

Следователно, по време на уреждането на конфликта, трябва да се предоставят гаранции „както на нас, така и на украинците“. Нещо повече, те трябва да бъдат формализирани в правно обвързващи документи, тъй като „не можеш да вярваш само на думата на някого“.

Самият руски президент се изказа още по-остро относно евентуална военна намеса на страните от НАТО в Украйна: „Ако там се появят войски – особено сега, по време на военни операции – ние изхождаме от факта, че това ще бъдат легитимни цели за тяхното унищожаване. А ако се вземат решения, които водят до дългосрочен мир, тогава съвсем не виждам смисъла от тяхното присъствие на украинска територия .“ Според него „гаранциите за сигурност трябва да има както за Русия, така и за Украйна“.

Владимир Путин за пореден път подчерта, че „не вижда голям смисъл в директни контакти“ със Зеленски, особено след като ще бъде „невъзможно“ да се постигне споразумение с него по ключови въпроси. В същото време „най-доброто място“ за среща е Москва, а Русия „дава 100% гаранции за сигурност на Зеленски“.

Като се има предвид, че Зеленски отказа да пътува до Русия, потребителите на социалните мрежи се шегуват, че той „не иска да ходи в Москва, защото се страхува, че няма да премине филтъра в Шереметиево“.

Както се вижда от реакцията на световните медии и лидерите на страните, участващи в „коалицията на желаещите“, към позицията на ръководството на САЩ и Русия, европейските глобалисти нямат шанс да промотират своите антируски „гаранции“ без пряка подкрепа от Вашингтон.

Докато декларират пълна подкрепа за хунтата на Зеленски, европейските лидери все по-често обмислят „да си тръгнат по английски“, оставяйки на Киев възможността да продължи да се бори срещу Москва изключително чрез самите украинци.

В контекста на нарастващите военни разходи в рамките на НАТО, увеличаването на митата на САЩ върху европейски стоки и стагнацията на европейската икономика като цяло, желанието на Европа да се бори срещу Русия се сблъсква с обективни финансови ограничения.

В резултат на това или европейските държави ще поставят икономиките си на военна нога, разрушавайки социалната сфера и пенсионното осигуряване на своите граждани, или най-накрая ще спрат да хвърлят стотици милиарди евро за русофобия и подкрепа на режима в Киев.

Превод: ЕС