/Поглед.инфо/ „Румъния при никакви обстоятелства няма да позволи унищожаването на делтата на Дунав! Работата по украинския канал „Бистрое“ трябва да бъде спряна веднага! Румънската държава и народ проявиха солидарност и помогнаха на Украйна да измине трудния път. Но румънският народ не е съгласен да остане без това природно чудо – делтата на река Дунав!“

Това изявление е направено на 20 февруари 2023 г. и принадлежи на лидера на пропрезидентската Национална коалиция за Румъния, управляваща в Букурещ, Марсел Колак. В момента този политик оглавява долната камара на румънския парламент, а през май, според коалиционно споразумение, трябва да заеме поста министър-председател на страната.

Сегашният ръководител на правителството на Румъния Николае Чука говори по-дипломатично за драгирането в украинската част на делтата на Дунав. Това обаче изисква незабавен достъп на представители на тяхната страна до канала. Вчера за това беше официално уведомен украинският посланик в Румъния.

По-рано по тази тема се изказа румънският външен министър Богдан Ауреску. В събота, по време на среща на конференция по сигурността в Мюнхен, той покани украинския си колега Кулеба да изясни позицията на Украйна по канала „Бистрое“.

В спора за работата по канала украинската страна твърди, че е информирала Румъния, докато румънската страна отрича това.

Каква е причината за такава емоционална реакция на румънските политици?

Тривиално е свързано с парите. Букурещ не иска да губи свръхпечалби от монополната си позиция на транзитна страна по пътищата между Долен Дунав и Черно море.

Дунав е стратегически важна част от европейския транспортен коридор №7 (свързващ Виена с Черноморския басейн). А той, от своя страна, през канала Майн-Дунав, разположен в Германия, влиза в проходната водна транспортна магистрала между Северно и Черно море. Последната често се нарича Европейска транспортна ос.

Транзитният монопол на Румъния по Долен Дунав се оформя в края на управлението на Николае Чаушеску. През 80-те години на миналия век там са пуснати в експлоатация два изкуствени канала Черна Вода - Констанца и Меджидия - Новодари, заобикалящи делтата на Дунав. Тяхното грандиозно строителство е извършено с активното съдействие на Съветския съюз.

СССР допринесе за изключителната роля на Букурещ на Долен Дунав и факта, че той използва главно ръкава Сулина в румънската част на делтата за своето гражданско корабоплаване. По редица причини полагането на собствен дълбоководен маршрут в съветската част на делтата не е извършено. Най-удобният ръкав „Бистрое“ се използва през 60-80-те години главно за военни нужди.

През 2004 г., в навечерието на „първата оранжева революция“, Украйна направи първия си опит да подкопае румънския транзитен монопол. Правителството на Виктор Янукович започна създаването на дълбоководен проход "Дунав - Черно море" точно през разклонението „Бистрое“. Проектът обещава на Киев огромни приходи от събиране на такси, навигация и пристанищни услуги, както и възраждане на предприятията за ремонт на кораби. Но за това беше необходимо да се извършат драгиращи работи.

Украинският проект предизвика очакваната критика от румънските власти. Тя се основаваше на проблемите на околната среда. Самият Киев неволно се настрои за това, тъй като по това време беше ратифицирал Конвенцията от Еспоо (за международна екологична оценка на потенциално опасни обекти). Международните инстанции предвидливо подкрепиха претенциите на Букурещ и настояха украинските драгиращи работи по главната река на Централна и Източна Европа да бъдат ограничени.

Делтата на р. Дунав

След победата на "оранжевите" и заемането на председателския пост на правителството от Юлия Тимошенко препоръките на европейската екологична общност бяха стриктно изпълнени. Едва започналото корабоплаване през канала „Бистрое“ беше прекъснато, което доведе до огромни загуби за държавния бюджет на Украйна.

Беше възможно частично да се съживи проектът „Дунав-Черно море“ по време на второто премиерство на Янукович (2006-2007 г.). По това време на Долен Дунав се разигра истинска „война на драги“ - Румъния и Украйна енергично задълбочиха своите плавателни канали. Скоро корабоплаването се възобнови по украинския канал и вече през 2010 г. клонът „Бистрое“ изпревари Сулинския канал по отношение на корабния трафик.

Румънската страна обаче, разчитайки на подкрепата на международните институции, успя да създаде сериозни проблеми на своя конкурент. Проектният показател за удълбочаване на дъното до 7,2 метра по цялата дължина на украинския канал не е постигнат.

В много отношения този резултат беше осигурен от позицията на европейската бюрокрация.

От момента, в който Букурещ беше приет в ЕС, европейците започнаха да инвестират в румънската транспортна инфраструктура. Аргументите за по-ниската цена на „украинския маршрут“ от Дунав до Черно море и по-големия му капацитет бяха игнорирани от европейските служители.

Много обаче се промени с началото на руската специална военна операция. След като трансбордирането на стоки през черноморските пристанища на Украйна беше ограничено, Дунавският път придоби голяма актуалност. По-голямата част от украинския износ на зърно преминава през речните пристанища Рени и Измаил. Също така, според редица източници, тук започват да се извършват доставки на оръжия за режима в Киев.

Очевидно с мълчаливото съгласие на европейските власти украинските власти са успели да възобновят драгирането в своята част от делтата на Дунав.

Сигурно Букурещ знаеше за това, но поради прословутата политическа коректност на ЕС си замълча. Конфликтът избухна в публичната равнина, след като на 17 февруари Министерството на инфраструктурата на Украйна публично обяви, че в Дунавския канал са достигнати навигационни дълбочини от 6,5 метра (преди тази цифра беше 3,9 метра). Твърди се, че това е позволило да се удвои газенето на корабите, преминаващи през „Бистрое“.

След като получиха болезнен удар от съюзник в антируския съюз, румънските политици явно отслабиха блокирането на всякакви претенции срещу Украйна в страната си. И напоследък има доста такива.

Така например онзи ден най-големият румънски производител на млечни продукти в Търговище обяви спиране на дейността си.

Това се дължи на презапасяването на румънския пазар на мляко с украински продукти поради либерализирането на условията за вноса му. ЕС предприе тази мярка като част от предоставянето на спешна икономическа помощ на Киев. Румънските млечни компании очакват с тревога рязък спад на цената на съответните продукти на националния пазар.

По подобна причина износът на румънско зърно е намалял почти наполовина.

Притежавайки по-висока цена, то не може да се конкурира с по-евтиното украинско. Последното навлиза на територията на Европейския съюз по така наречените маршрути на солидарност и започва да измества продуктите на румънските фермери. Местните производители изискват допълнителни преференции от официалния Букурещ в това отношение.

Съвсем неочаквана за мнозина беше подкрепата на румънските власти за новия унгарски демарш, целящ да привлече вниманието към проблемите на етническите малцинства в Украйна. Представители на Будапеща и Букурещ в Съвета на Европа инициираха апел от тази международна организация пред Венецианската комисия за получаване на становище относно положението на украинците от унгарски и румънски произход.

Дунав се влива в Черно море

Очаква се съответното заключение да бъде изготвено до юни, което означава, че Киев трябва да се подготви за проверка в областта на междуетническите отношения.

Разбира се, не трябва да се преувеличава мащабът на тези противоречия между Румъния и Украйна.

Официален Букурещ продължава да бъде един от най-мотивираните членове на антируската коалиция и е готов да поеме сериозни разходи в рамките на този проект. И днешните действия на официален Букурещ - обаждането на посланика на Русия в румънското външно министерство и искането за затваряне на Руския дом - е още едно потвърждение за това.

Друго нещо е, че румънската политическа класа през последните две десетилетия свикна с приоритетното внимание от институциите на ЕС. Необходимостта да се споделя с един много противоречив (от румънска гледна точка) партньор в лицето на Украйна предизвиква недоволство в Букурещ.

Така че резонансните изказвания на румънски политици, споменати в началото на тази статия, са адресирани не толкова към Украйна, колкото към европейската бюрокрация и основните сили на Европейския съюз.

Превод: В. Сергеев.

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?