/Поглед.инфо/ Първата среща на високо равнище на ЕС след избухването на коронавируса, проведена на 17-21 юли в Брюксел, изглеждаше изключително „пандемична“ - всички държавни и правителствени ръководители и придружаващите ги лица бяха с маски, не се ръкуваха, конферентната зала беше постоянно дезинфекцирана... Антикризисният план “Ново поколение ЕС” за 750 милиарда евро и седемгодишният (2021-2027 г.) бюджет на Европейския съюз за 1,074 трилиона евро бяха постигнати с големи трудности. В името на компромиса беше необходимо да се съкрати финансирането за ключови програми на Европейския съюз, но веднага се оказа, че това не решава ни най-малко проблемите на „европейското семейство“.

В края на срещата участниците намериха за необходимо да демонстрират оптимизъм. „Това е добро споразумение, силно споразумение, правилното споразумение за европейците днес. Мисля, че това ще се разглежда като повратна точка на европейския път“, заяви Шарл Мишел, председател на Европейския съюз. Ангела Меркел каза, че „Европа показа способността си да се издигне на ново ниво при такава спешна ситуация“; постави "финансова основа за ЕС за следващите седем години." Еманюел Макрон каза: „Това беше среща на високо равнище, последствията от която, вярвам, ще бъдат исторически“. Испанският премиер Педро Санчес нарече срещата в Брюксел "една от най-ярките страници в европейската история" и сравни разработения антикризисен план с “Плана Маршал” за Европа, представен през 1947 г. от държавния секретар на САЩ Джордж Маршал.

В резултат на преговорите на срещата, така нареченият Механизъм за справедлив преход , замислен с цел превръщането на европейската икономика в „климатично неутрална“, тоест без въглеводородни енергийни източници, трябваше да бъде направен по-скромен. Към последния ден от срещата средствата, отпуснати от Европейската комисия за тези цели, намаляха 4 пъти до 750 милиарда евро. Съответно амбициозните цели на Европейския съюз са се свили 4 пъти - до 2050 г., да се отърват от „зависимостта от въглища“, драстично да намалят емисиите на вредни газове и да преминат към „чисти“ технологии. По този повод германският евродепутат Никлас Нинас вече сравни Европейската комисия с „уличните фокусници“, като заяви, че тези средства са смешно малки за трансформацията на планетарен мащаб.

Както беше договорено, само онези държави-членки на ЕС, които ще поемат задължения по Европейската Зелена сделка - постигайки нулеви общи емисии на парникови газове и нула общо замърсяване на околната среда, ще могат да кандидатстват за средствата, предвидени от Механизма за справедлив преход. В същото време той ще финансира само една трета от разходите за такива проекти. Останалите две трети трябва да бъдат инвестирани от тях самите или заети от ЕЦБ. Полша, която получава 80% от електроенергията си от изгарянето на въглища, както и останалите източноевропейски членки на ЕС веднага изпаднаха от този списък. Освен това на срещата се съкратиха средства за подкрепа на здравеопазването и за подкрепа на конкурентното частно предприемачество.

От 750 милиарда евро, отпуснати за икономическо възстановяване, само част (390 милиарда евро) могат да бъдат разпределени под формата на безвъзмездна помощ, а 360 милиарда евро ще бъдат под формата на заеми, които държавите-членки на Съюза ще трябва да изплатят. Проектите за финансиране ще бъдат одобрени от Европейската комисия и Съвета на ЕС, който ще задължи кредитополучателите да отделят поне 30 процента от безвъзмездните средства и заеми, отпуснати на всяка държава-членка на ЕС, за проекти за подобряване на околната среда. Страните също ще трябва да представят на Брюксел национален план за реформи, основан на препоръките на Брюксел.

В същото време привличането на 750 милиарда евро в икономиката не гарантира пълното ѝ възстановяване, тъй като дълговата тежест за всички държави от ЕС без изключение ще се увеличи значително, а за някои вече надхвърля 100% от БВП. Трябва да се установи контрол върху изразходването на заети средства. Предложената „аварийна спирачка“ от Шарл Мишел, председател на Европейския съюз, би позволила на друго правителство на ЕС, което смята, че съседите му са се отклонили от целта на вземането на заеми, да се свърже със Съвета и да замрази плащанията в очакване на присъда след проверка.

И всички тези споразумения, постигнати с големи трудности след 90-часови дискусии, се сринаха два дни след края на срещата.

На 23 юли Европейският парламент отказа да одобри бюджета на ЕС за 2021-2027 г., като отбелязва, че съкращаването на бюджета противоречи на целите на ЕС. В резолюцията на Европейския парламент се казва, че съкращенията в здравеопазването са "опасни в контекста на глобална пандемия", съкращенията в програмите за дигитална модернизация "заплашват бъдещето на европейците от следващото поколение", а съкращаването на финансирането на "зеления преход" противоречи на "Зелената сделка" на ЕС.

Тази резолюция на Европейския парламент беше приета с 465 гласа „за“, 150 „против“ и 67 гласа „въздържал се“. Съветът на Европейския съюз е инструктиран, че „всички 40 програми на ЕС, финансирани по многогодишния финансов план, трябва да бъдат одобрени от парламента като участник в законодателния процес“.

Тук няма много коментари, освен че действията на двата законодателни органа на Европейския съюз стават все по-непоследователни.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели