/Поглед.инфо/ На 9 май, когато Русия празнува годишнината от победата над нацистка Германия, във всички страни от Европейския съюз се празнува т.нар. Ден на Европа - политически празник, посветен на началото на европейската интеграция през 1950 година. Днес Европа се намира в положение, в което най-основните принципи на съществуването на ЕС могат да бъдат преразгледани. Какво означава това за Европа и Русия?

Именно на 9 май 1950 г. министърът на външните работи на Франция Робер Шуман предлага да се започне работа по обединението на Европа. Този съюз първоначално е бил замислен като свободен съюз на държави. Но постепенно този модел на интеграция претърпява значителни изкривявания. Сега има шанс тези изкривявания да бъдат коригирани и първоначалният характер на празника в известен смисъл да бъде възстановен. Въпреки това, стратегическите последици от това са много трудни за прогнозиране. Включително и за Русия, която може би ще трябва да търси по различен начин някои от основните си ценностни нагласи, един от аватарите на които е „нашият 9 май”.

През 2019 г. „Денят на Европа“ се празнува в специална атмосфера - наближават избори за Европейски парламент. Тези избори обещават да бъдат специални - за първи път опозицията на традиционното европейско образувание отива на изборите не с лозунги за ликвидация на Европейския съюз като такъв,, а с предложения за неговата реформа. Какъв брой гласове ще получи условната „дясна коалиция” на изборите, все още не е известно, цифрите са от 15 до 25%. Но едно нещо е очевидно - за първи път от създаването на Европейския парламент вътре в неговите стени ще се появи сериозен съюз на депутати, който предлага да се премести европейската интеграция от пътя, по който тя е поела през последните 30-40 години и който я поставя в задънена улица и системна криза.

Гръбнакът на бъдещата фракция на „десните реформисти” ще се състои от депутати от Национално обединение (бившия национален фронт на Марин Льо Пен) и италианската „Лига”, най-влиятелната партия в Апенините. Те ще бъдат подкрепени, очевидно, от управляващите унгарски ФИДЕС, от „Алтернатива за Германия”, от десните Австрия и по-малки европейски държави. В резултат на това може да се появи доста силна коалиция, участниците на която ще се сближат по няколко основни въпроса. Тези въпроси може да не са толкова много. Но поставянето им като единна програма на европейско равнище ще бъде наистина революционно събитие за Европейския съюз.

Добавяме, че специалната символика на предстоящите избори се дължи на факта, че те се провеждат в 40-тата годишнина от първите преки избори за Европейски парламент през 1979 година. Пет години преди това държавните ръководители на Европейската икономическа общност (ЕИО) се съгласяват да предоставят на собствените си граждани правото да избират депутати за Европейския парламент, без да предоставят на този орган сериозен ефект върху механизма за вземане на решения на ЕИО. Резултатът се оказва неочакван: още през 1980 г. група депутати от ЕП предлага политическа програма за задълбочаване на европейската интеграция. Именно тази програма е в основата на цялото развитие на Европа през следващите две десетилетия. Окончателното справяне с нейните последствия е успешно едва в средата на първото десетилетие на този век, когато се проваля Конституцията на Европа.

Така през 1979 г. поддръжниците на радикалните реформи не съставляват мнозинството от депутатите на ЕП. А и всъщност това нямаше значение. Както и да е, чисто законно, те не могат да задължават никого да взема решения. Те обаче повдигат политическа „вълна“, която е възприемана от представителите на големи и средни предприятия и обществени организации. Те са принудени да слушат правителствата на страните от ЕИО. Резултатът е радикална реформа на европейската интеграция в средата на 80-те години, която прави Европа такава, която я познаваме днес.

Въпросът е дали вероятните предложения на условния „десен блок“ в бъдеще ще има подобен или аналогичен ефект върху Европейския парламент? Освен това в някои страни от Европейския съюз (Италия, Унгария) представителите на този блок вече са на власт.

А въпросите, които европейските десни възнамеряват да повдигнат, могат да бъдат от решаващо значение за цялата съдба на европейската интеграция. Първо, положението и ролята на Европейската комисия (ЕК) - известната организация на т.нар. „бюрократи от ЕС”. От средата на 80-те години на миналия век ЕК се превърна от скромно изпълнително тяло на ЕС в мощна структура с мощна корпоративна култура и значителна арогантност към държавите-членки на ЕС (с изключение, разбира се, на такива мощни страни като Германия и Франция). Европейските десни, като най-желаното радикално решение, предлагат Европейската комисия да бъде напълно премахната в настоящия ѝ капацитет. Именно защото представлява заплаха за реалния суверенитет на държавите-членки на ЕС. Алтернативата са специализираните агенции, които отговарят за решаването на конкретни задачи от името на държавите от Европейския съюз. Дори лекото движение към прилагането на такъв сценарий ще промени лицето на модерната Европа до неузнаваемост.

Второ, европейските десни призовават за изоставяне на повечето от чисто политическите аспекти на интеграцията, като същевременно се запази напълно общия пазар. Те изискват съществена, а не декоративна реформа на европейската миграционна политика. Последното сега е може би най-важното изискване на избирателите, тъй като пряко засяга тяхната сигурност и ценности. Тази европейска миграционна политика, която сега съществува, просто заплашва европейските граждани. Макар и напълно да удовлетворява традиционния европейски политически елит, живеещ между Брюксел и Страсбург - основните управленски центрове на Европейския съюз.

В една от последните си статии бележитият американски историк Тимоти Снайдер пише, макар и не директно, че за да избегнат собствената си радикализация, водещите европейски държави трябва да бъдат част от по-голяма асоциация. Нещо като империя. Съвсем естествено е, че ръководното тяло на такава империя трябва да бъде наднационално и да се отнася с еднакво презрение към подчинените ѝ държави. До неотдавна именно Европейската комисия претендираше за мястото на подобен наднационален орган. Следователно значителното му отслабване ще засегне идеалите на всички, които виждат Европа като империя на бъдещето.

Повтаряме, дори в случай на най-мащабен успех на Националното движение, Лигата и нейните съюзници в предстоящите избори, те няма да могат незабавно и за една нощ да променят хода на развитие на Европейския съюз. Но те ще могат да създават политически импулси за движението на Европа към не имперското чудовище, а към свободната асоциация на нациите. И само такава Европа е възможна и стабилна.

Освен това всяко имперско чудовище винаги има национално лице. Това лице през последните 10 години стана Германия на Ангели Меркел. В самата Германия опозицията на имперското и подчиняването на всички на единни правила, колкото и парадоксално да звучи, се явява „Алтернатива за Германия“, чиито политически опоненти я определят почти като неофашистка.

Исторически Европа винаги е била изправена пред избор на два сценария на единство. Нека ги наречем „единство според Русо“ и „единство според Хобс“. Първият включва доброволно сдружаване на европейски държави по въпроси, които не нарушават суверенните им права. Подобен модел е залегнал в основата на европейската интеграция от самото начало и е бил подложен на значителни изкривявания през последните 10-15 години. Вторият модел, “според Хобс”, е именно имперската форма на асоцииране със силен общ център. Да се създаде такъв съюз се опитват, например, Наполеон и Хитлер.

Съвременният европейски естаблишмънт напълно уютно се чувстваше досега под крилото на европейската бюрокрация и наложените върху нея практики. На населението бе предложено да се възползват от предимствата на интеграцията, като свободния роуминг и да празнуват „Деня на Европа“ на 9 май.

Какво ще означава началото на движението на Европа към една по-демократична и в същото време организационно хлабава асоциация за Русия? Теоретично това означава много по-голяма свобода на маневриране в отношенията с европейските държави и изпълнението на националните цели в Европа. В същото време обаче, това може да изисква промяна в цялата парадигма на отношението към Европа и европейския национализъм, установена въз основа на опита от Великата отечествена война. Но това може да бъде болезнено за нас.

Превод: В. Сергеев