/Поглед.инфо/ - Кафява заплаха от Изток!

- Нужни ли са му на ЕС чужди крайнодесни!?

В края на това лято Естония, чрез устата на президента на републиката - Керсти Калюланд, първа от страните от ЕС декларира, че Украйна е толкова далеч от членството в ЕС, колкото след „Революцията на достойнството“ - събитията от 2013-14 в Киев, които отхвърлиха нерешителния проруски президент Янукович. Скоро посланикът на съседа на Естония, Латвия в Украйна, повтори изявлението си в малко по-мека форма. Това беше особено неприятно да се слуша от сегашните власти на Киев на фона на честването на 30-годишнината от независимостта и „Кримската платформа“, която според плана на президента Зеленски трябваше да обедини международните усилия за подкрепа на Украйна в конфронтацията и с Русия. Въпреки това, след седем години Украйна наистина се превръща в проблем за ЕС, който става все по-труден за решаване.

Още през 2014 г. Кремъл реагира възможно най-остро на свалянето на своя съюзник Янукович и идването на власт в Киев на прозападни елити. Русия, без да стреля, присъедини Крим, геостратегически важен за руския флот, и населен с рускоезично мнозинство, много от чиито представители искрено приветстваха влизането и завръщането в Русия. В същото време, в източната част на Украйна, района на Донбас, започна гражданска война, в която сепаратистите са активно подкрепяни от Москва. Тогава всичко беше ясно на Европа. Необходимо е да се повлияе на Русия и да се подкрепят демократичните трансформации, започнали в Украйна. Новите, напълно ориентирани към Запада и споделящи европейски ценности президенти на страната - Петро Порошенко и Владимир Зеленски - не успяха да постигнат значителни резултати в европейската интеграция за седем години. Нещо повече, те се включиха в американски изборни скандали, война с компромати и не създават впечатление за независими фигури. Тези лидери последователно допускаха всяка грешка, която могат да направят. В двете големи битки със сепаратистите край Дебалцево и Иловайск през 2014-15 г. украинските въоръжени сили претърпяха смазващо поражение, въпреки прилива на патриотизъм, американска и европейска подкрепа. Затварянето на границите с Русия раздели семействата и остави десетки хиляди хора без работа. Неумелата езикова политика и бесният национализъм разделиха украинската нация, която току-що беше започнала да се формира, а тоталната корупция доведе страната до нищета.

В същото време Порошенко, а след него и Владимир Зеленски, неумело се опитаха да докажат своята привързаност към западните ценности, като по някаква причина се фокусираха върху проблемите на украинските ЛГБТ хора. Открито гей мъже започнаха да заемат места в ръководството на страната, а площадът пред президентския дворец се превърна в място за почти седмични гей-паради. Това пренебрегване на консервативните ценности на украинците доведе до още по-голямо разделение между управляващите елити и националистите, които сега са в състояние на почти директен конфликт с администрацията на Зеленски по много въпроси. И това се превръща в поредния гигантски проблем, който възпрепятства европейската интеграция на Украйна.

Факт е, че украинският национализъм има древни и много противоречиви корени. Започвайки като борци за независимост, украинските десни много скоро се озовават в лагера на съюзниците на Хитлер и са уличени в редица тежки военни престъпления не само на територията на Украйна, но и в съседни Полша и Беларус. Техните наследници сега почитат Хитлер и украинските колаборационисти, отричат много престъпления на нацизма и заемат неприемливи за Европа антисемитски позиции. Освен това Русия в техните очи не е единствения враг на Украйна! Крайнодесните активно провокират конфликти с поляците, обвинявайки ги в "геноцида на украинците" през 30-те години на миналия век на териториите, които до 1939 г. принадлежаха на Полша.

В продължение на седем години след "прозападния завой" десните се попълваха с ветерани от войната в Донбас, военни и полицаи. Дълги години на тях се гледаше като на най-важните съюзници в борбата срещу Русия, като не виждаха истинските неонацисти под патриотичните лозунги. Сега те разпръскват гей-парадите в Киев, пребивайки ЛГБТ активистите, те не се нуждаят от европейски ценности, а наследството на Третия райх им е много по-близо. Благодарение на безвизовото пътуване до Европа, те се превърнаха в редовни посетители, а често и в ударна сила на неонацистките сборища от Германия до Испания. Те са готови да убиват бежанци от Близкия изток и да горят синагоги. Нещо повече, някои от тях запазиха връзки с руските неофашисти, които са в дълбока опозиция на Владимир Путин, но продължават да насърчават превъзходството на славянската раса.

Г-н Зеленски и неговата администрация умело се дистанцират от украинската десница. Освен това те ги задържат, понякога разпръскват митингите им (макар и без последствия за лидерите). Крайният националистически „Десен сектор“ загуби представителството си в парламента на последните избори, но запази своите активи и влияние. Де факто неонацистките лидери поддържат добри контакти с привидно либералната администрация на президента на Украйна и с тях не може да се направи нищо. И отиват в Европа, където десните настроения са много популярни.

Междувременно президентът Зеленски продължава безсмислено да губи войници на „линията на контакт“ със сепаратистите, неспособен да „бъде силен със своята слабост“ и да установи пълноценно прекратяване на огъня във война, която не иска да спечели. В резултат на това все повече незаконни оръжия проникват от фронта в централните райони на страната, все повече войници, уморени от войната, се присъединяват към редиците на десните екстремисти! И те в никакъв случай не са проевропейски настроени. Те ще бъдат също толкова щастливи да унищожат бежански лагер или да разпръснат гей-парада, както и да разбият руското посолство. Сериозна борба срещу тях от страна на украинските власти е невъзможна. Те имат твърде много поддръжници в държавния апарат и твърде голям актив, способен да превърне Киев в огнище на хаос за броени часове. Следователно не е изненадващо, че Естония и Латвия, държави с постсъветско минало, които сами са имали проблеми както с национализма, така и с оправданието на местните колаборационисти, са първите, които са повишили гласа си, критикувайки Киев.

Възможно и необходимо е да се разглежда Украйна като потенциално нова членка на ЕС. Но в същото време е необходимо да я принудим действително да изкорени нацизма, а не да демонстрира гей паради в центъра на столицата или придържането на елитите към европейските ценности! Или искаме да видим в Европейския парламент фракция от истински неонацисти, до които всяка крайнодясна партия би изглеждала като умерени консерватори? Г-н Зеленски трябва, заедно с корупцията, да победи неофашизма, който заплашва Европа, както и неговата страна, и едва тогава можем да говорим за европейска интеграция. Междувременно трябва да признаем, че седем години „европейска демокрация“ не са довели Украйна нито една крачка по-близо до Обединена Европа, както каза президентът на Естония.

* Дарко Тодоровски - Магистър по международни отношения и военен анализатор

Превод: В. Сергеев