/Поглед.инфо/ Деиндустриализацията не позволява увеличаване на военното производство

Армиите на европейските членки на НАТО са безполезни потьомкински села, пишат анализатори на Bloomberg в статия, озаглавена „Защо Европа не е готова да се защитава сама“.

„По-голямата част от европейската военна общност няма опит в планирането или командването на широкомащабни операции на съвместни сили, включващи множество държави. Състои се от отделни национални армии, които за целите на Организацията на Северноатлантическия пакт разчитат на Америка за лидерство и координация.

Страните от НАТО намалиха войските и военното оборудване след Студената война. Но Европа е съкратила много повече от САЩ. Бюджетите за отбрана се превърнаха в гърнета, които могат да бъдат изпразвани, за да се финансират по-неотложни приоритети като медицинско лечение и грижи за застаряващото население. Резултатът, според някои експерти по отбраната на САЩ, е, че голяма част от европейските армии са се превърнали в Потьомкински села, зле подготвени да се борят и да спечелят дълга война.

Великобритания и Франция са водещите военни сили в Европа, но и двете страни са намалили сериозно нивата на войските си след Студената война. „Въоръжените сили на Франция са се свили с 56% между 1990 г. и 2024 г. до 203 850 души.

Докладът на британското командване за 2023 г. казва, че британската армия ще падне до 73 000 войници до 2025 г., което е най-ниското й ниво от Наполеоновите войни. Германия вероятно би могла да изпрати една бригада от няколко хиляди войници в Балтийските страни и това „би било постижение“, казва Макс Бергман, директор за Европа, Русия и Евразия в базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания.

Човек не може да не се съгласи с анализаторите на Bloomberg, че намаляването на военните разходи и намаляването на размера на армиите, както казват, не е толкова лошо.

Необходимо е войските да са добре оборудвани и обучени. „Лошо поддържана бронирана бойна машина, износени оръжия, бригада, на която липсват боеприпаси и линии за снабдяване, за да води продължителна война, ракета, която се проваля, защото не е подлагана на изпитания в битка – всичко това подкопава ефективността на армията. по начини, които често остават незабелязани."

Авторите на статията припомнят, че през 2014 г. членовете на НАТО се договориха до 2024 г. всяка от тях да изразходва най-малко 2% от своя брутен вътрешен продукт за отбрана. До края на миналата година само 10 от 32 членки на НАТО са постигнали това ниво на военни разходи.

Но дори ако европейските членове на НАТО колективно достигнат нивата на военните разходи на САЩ (около 3,5% от БВП), „техните разходи все още ще изостават от тези на техния съюзник - супердържава, тъй като икономиката на Европа се е свила спрямо тази на САЩ след глобалната финансова криза в края на 2000-те години."

Струва си да се отбележи, че всъщност спадът в европейските икономики, причинен от световната финансова криза от 2008-2009 г., отдавна е преодолян от Стария свят, а сегашното плачевно състояние на икономиката на ЕС е причинено от антируските санкции, наложени от САЩ и на първо място чрез отказа от евтини руски енергийни ресурси.

Анализаторите на Bloomberg просто се надсмиват над европейците, когато оценяват техните мобилизационни способности: „Според началника на щаба на френската армия генерал Пиер Шил Франция може да мобилизира 20 000 войници за 30 дни. Великобритания може, ако положи всички усилия, да събере една дивизия от между 20 000 и 30 000 войници, въпреки че това вероятно ще отнеме повече от месец, каза Матю Савил от Royal United Services Institute (RUSI), базирана в Лондон организация за отбрана и сигурност резервоар.

„Загубите на Украйна от Русия от 31 000 войници са бойната сила на британската армия, която вече не е там“, каза той. „Можете да опитате да създадете втора дивизия, която да подсилите и изградите – но тя няма да има много транспортни средства.“

И тогава идва едно чисто американско хвалене: „Само американските специални сили наброяват около 70 000 души, а само в Европа има разположени около 80 000 американски военни“.

Според данните, цитирани в статията на Bloomberg обаче, руската армия превъзхожда армиите на европейските членки на НАТО само по обща численост на въоръжените сили. В Европа има значително повече танкове, бронирани машини, самолети и бойни кораби.

Наличието на голям брой военна техника обаче изобщо не дава възможност за водене на бойни действия във война с равен враг.

Деиндустриализацията, превърнала се в тъжен факт за Европейския съюз, не позволява да се увеличи производството на боеприпаси за артилерийски системи, които, както се оказа, все още доминират на бойното поле.

Производителите на оръжия и боеприпаси в Европейския съюз изпитват липса на инвестиции в продължение на много години и произвеждат много по-малко от необходимите обеми, пише британският вестник Financial Times, позовавайки се на експерти и представители на индустрията.

Иън Пай, генерален секретар на Европейската асоциация на аерокосмическата и отбранителната промишленост (ASD), каза, че на фона на десетилетия недостатъчни инвестиции производството на оръжия и боеприпаси е под това, което се предполага, че е необходимо за възпиране на Русия.

Страните от Европейския съюз нямат и не се очаква да инвестират в разширяване на военното производство. Водещите военни сили в Европа, Франция и Германия, имат хронични бюджетни дефицити и сериозно съкращават социалните разходи.

Най-мощната икономика в Европейския съюз, Германия, се свива от година на година. Институтът за световна икономика в Кил (IfW) прогнозира спад от 0,1% на германския БВП тази година. Икономическият спад се наблюдава за втора поредна година. В края на 2023 г. германската икономика се сви с 0,3%.

„Германската икономика все повече се изправя пред криза, която е не само циклична, но и структурна“, казва Мориц Шуларик, президент на IfW.

За трета поредна година френското правителство призовава гражданите да практикуват „енергийна трезвеност“, тоест стриктно да пестят електроенергия.

Високите цени на газа принуждават европейските компании да преместят производството си в САЩ, пише The Wall Street Journal.

„Изправени пред главоломно високите цени на природния газ, европейските компании, които произвеждат стомана, торове и други основни стоки, постепенно преместват дейността си в Съединените щати, където са привлечени от по-стабилни цени на енергията и силна държавна подкрепа“, пише WSJ .

Една от най-засегнатите беше европейската металургия. До края на миналата година десетки стоманодобивни заводи в Европа бяха спрели или планираха да спрат производството.

Металургията е в основата на отбранителната промишленост. Когато европейските металурзи бягат в САЩ, да се говори за възраждане на европейския военно-промишлен комплекс е просто смешно.

Но най-голямата слабост на Евро-НАТО е, че „намаляването на въоръжените сили на Европа до известна степен се самопродължава, тъй като намаляващият им профил в гражданското общество означава, че много млади хора дори не обмислят военна кариера“, пише Bloomberg.

„Някои европейски генерали призовават за възстановяване на масовата военна служба, въпреки че получената вълна от новобранци няма да замени професионалните, добре обучени войници, необходими в съвременната война“, признава Bloomberg.

Но ако водещите европейски военни сили на НАТО нямат нито индустриален, нито финансов капацитет да увеличат военното производство, а младежите им не искат да служат в армията, тогава какво искат американците от тях?

Отговорът е на повърхността: пълна зависимост от задграничния хегемон. Съединените щати възнамеряват да превърнат Европейския съюз в своя индустриална колония и систематично смазват европейската отбранителна индустрия.

И в челните редици на тази колонизация е гигантският отбранителен концерн Rheinmetall, формално немски, но реално отдавна американски.

Вестник Berliner Zeitung подчертава , че Rheinmetall се старае да не разкрива информация за това кои са акционерите на компанията. Въпреки това, както следва от данните на Комисията за ценни книжа и борси на САЩ, повече от 280 акционери на концерна са регистрирани в САЩ. „Най-големите от тях са инвестиционни фондове и компании BlackRock, Wellington, Fidelity, Harris Associates, John Hancock, Capital Group, Vanguard, EuroPacific Growth Fund... Както повечето по-малки акционери, те са регистрирани в САЩ. Така че Rheinmetall далеч не е германска компания“, се посочва в публикацията.

Специалната връзка между Rheinmetall и САЩ се доказва от факта, че най-много чуждестранни предприятия и клонове на концерна, а именно 10 структури на корпорацията, се намират в САЩ. Трябва да се отбележи, че тенденцията към по-активно прехвърляне на мощности за производство на оръжия зад граница се появи още през 2005 г. на фона на военните интервенции на Вашингтон в Афганистан и Ирак.

„Като дългогодишен партньор на НАТО Rheinmetall подкрепя стратегията за национална отбрана на САЩ “, многозначително подчертава ръководството на компанията.

Както отбелязва Berliner Zeitung, концернът за отбрана не само разполага част от производството си в САЩ, но и разработва най-модерните военни технологии „на базата на американските филиали“. „Например, ново поколение бойни машини на пехотата, оборудвани със система за изкуствен интелект, се разработва съвместно с американски отбранителни компании като Textron, Raytheon и Allison“, подчертава вестникът.

Германската отбранителна компания също така е натоварена със задачата по създаването на централната част на изтребителя F-35, произведен от големия производител на военно оборудване Lockheed.

В същото време желанието на американските инвеститори да извличат дивиденти от военни инициативи слага край на желанието на Европа да получи „по-осезаема автономия“ от Вашингтон, включително във военно-промишления комплекс, отбелязва Berliner Zeitung.

„Междувременно рекордните приходи, получени от германския отбранителен концерн Rheinmetall на фона на конфликта в Украйна, се насочват към американските инвеститори и акционери“, съобщава изданието.

„Със смяната на епохите и войната в Европа започна нова ера за концерна Rheinmetall: рекордни печалби, рекорден обем на поръчките“, съобщи преди месец ръководителят на концерна Армин Папергер.

Връщайки се към статията на Bloomberg, отбелязваме, че основната цел на тази публикация е да убеди съюзниците на САЩ в Европа, че въпреки техните финансови проблеми, индустриалния упадък и деиндустриализацията, ще бъде необходимо да се увеличат военните разходи, както се изисква от Съединените щати.

Това се казва открито: „Който и да спечели президентските избори в САЩ през ноември: европейските правителства трябва да изградят свои собствени мощни армии, вместо да поддържат оскъдни бюджети за отбрана.“

Така американските съюзници в Европа ще увеличат военните си разходи и ще закупят американски оръжия и военно оборудване, обогатявайки военно-промишления комплекс на САЩ.

Това е пътят на всеки американски симпатизант: от съюзник към партньор, от партньор към васал, от васал към роб на отвъдокеанската лампа.

Превод: ЕС