Ако обявяването на кандидатурата във вторник, 30 ноември изненада и озадачи хората — в негативен и положителен смисъл, включително и поддръжниците на Земур, — отгласът от митинга на Вилпент е единодушен: френската преса и други нарекоха изпълнението успешно, въпреки неизбежните идеологически различия.
Атмосферата на конгреса беше белязана от голямо вълнение. Активисти на Антифа засилиха натиска в предишните дни, като обявиха, че искат да предотвратят провеждането на митинга на патриота Земур.
Техните заплахи бяха причината за преместването на събитието от Париж във Вилпент, в департамент Сена-Сен-Дени, където има много голямо имигрантско население. Местните избрани служители също изразиха несъгласието си с пристигането на полемиста.
Активисти от асоциацията "SOS Racisme", която често се противопоставя на Земур, проведоха акция в самата конгресна зала. Журналистите на токшоуто Quotidien, като цяло много критични към Земур, бяха ескортирани от охранители, за да гарантират тяхната безопасност.
Противниците на Земур критикуват способността му да генерира насилие и хаос, но е важно да се помни, че атмосферата на насилие е била внимателно подхранвана от крайнолеви екстремисти в продължение на няколко дни преди събитието. Самият кандидат Земур беше нападнат и ранен, когато пристигна на подиума, което доведе до приблизително 9-дневна временна нетрудоспособност.
Ерик Земмур разкри името на своята партия в неделя: Reconquête (Реконкиста). Бяха циркулирали няколко хипотези, като Vox Populi и "Съпротива".
В крайна сметка той избра дума, отразяваща динамично движение и, разбира се, очевидна историческа препратка – Реконкистата, която води до освобождаването на Испания от мюсюлманското владичество през 15 век. Неговият лозунг „Невъзможното не е френско“ е заимстван от Наполеон.
Едно от предизвикателствата пред Земур за това събитие беше да не се прояви като самотен персонаж. Поради това екипите му се възползваха от подкрепата на известни политически фигури от френската десница.
Президентът на Консервативното движение Лорънс Трошу, който зсе обяви за Земмур след победата на Валери Пекрес, и президентът на партията "Via – La voie du peuple", бившата Християндемократическа партия, Жан-Фредерик Поасон, изнесоха речи.
Кристин Бутин, който е една от основните фигури на движението за живот и семейство във Франция, също беше там. Ерик Земур също получи подкрепата на Йоахим Сон-Форгет, неформален негов заместник, първоначално член на La République En Marche("Република, напред" на Еманюел Макрон).
Речта на Ерик Земмур беше вярна на неговия характер — реч за френската цивилизация, а не технократично изказване или каталог от мерки. Той подхвана любимите си теми, макар и да беше по-дискретен по „опасни“ теми като режима на Виши или мюсюлманите.
Струва си да се запомни една формула: „дайте правото да гласуват на избирателите на FN [Националният фронт на Льо Пен, сега Национално обединение] и дайте истинското право на гласоподавателите на LR [Les Républicains/ казионната дясно-консервативна партия "Републиканците", в която членуват хора като бившия президент Саркози].
Тук се крие стратегията на Земур: да бъде на кръстопътя на двете партии и да съблазни и двата електората - като шапка на партията Национално обединение, да ги извади от състоянието на протестен вот, който никога не води до овладяване на властта, и като такъв за партията LR, за която той смята, че е предала ценностите на дясното.
Той разви трите основни оси на своята програма: имиграция, индустриализация и образование. Неговите твърди предложения за имиграцията са добре известни: премахване на рожденното право, нулева имиграция и асимилация.
По отношение на индустриализацията той обясни, че иска да намали производствените данъци и да запази обществените поръчки за национални компании. И накрая, относно образованието, той предложи неща, които са много популярни сред неговите привърженици, а именно края на ЛГБТ пропагандата и "будната идеология" в училищата и забрана на "приобщаващия" език.
Изборът на Валери Пекрес от "Републиканците" в деня преди митинга му е сериозно насърчение за Ерик Земур, тъй като оставя значителна част от десните избиратели на тази партия сираци.
Валери Пекрес не показва никакво истинско желание да обедини хората и прави двусмислени забележки относно включването на елементи от програмата на Ерик Сиоти в своята собствена. В отговор на предизвикателството на Пекрес, Чоти вече основа свое собствено движение „À Droite!“
Земур също се дистанцира от Пекрес по трънливия въпрос за здравния пропуск. Пекресподкрепя задължителната ваксинация и потенциално подкрепя блокирането на неваксинирани хора. Тя също така обяви, че няма да провежда никакви физически митинги, за да избегне рискове за здравето - въпреки факта, че френското правителство не изисква здравен пропуск за участие в политически срещи, поне за момента.
Решението на Валери Пекрес очевидно предлага поразителен контраст с голямата тълпа, събрана в неделя, за да подкрепи Ерик Земур. Битката за имидж между двамата ще бъде трудна.
Превод: СМ
