/Поглед.инфо/ „Стратегическият компас“ за сигурност и отбрана беше официално приет месец след началото на специална военна операция в Украйна. Струва си да се отбележи, че процесът по подготовката му започна много преди февруарските събития и според информацията на уебсайта на ЕС изработването на този документ e отнело две години. Компасът предоставя на Европейския съюз амбициозен план за действие за укрепване на политиката на ЕС за сигурност и отбрана до 2030 г.

Документът очертава ангажимента на държавите-членки към конкретни приоритетни действия в четири области: бързо и решително действие, когато възникне криза с партньори, ако е възможно, и самостоятелно, когато се наложи. Осигуряване на достъп до стратегически области чрез разширяване на разузнавателните способности на ЕС и създаване на хибриден инструментариум на ЕС. Координирани и увеличени инвестиции в отбранителни способности и иновативни военни технологии. Укрепване на стратегическите партньорства на международно, регионално и двустранно ниво чрез стартирането на Форума за партньорство на ЕС за сигурност и отбрана.

Колкото и амбициозен и подробен да е Стратегическият компас, той не е панацея и няма да реши всички проблеми, пред които е изправен Съюза във външната политика, политиката на сигурност и отбраната. И така, ключовият въпрос е следният: какво реалистично може да постигне Компаса за геополитическия потенциал на Съюза (ако приемем, че държавите-членки запазят решителността и финансовия си капацитет за прилагане на неговите разпоредби)?

Изпълнението на стратегията може да увеличи геополитическата тежест на Съюза, особено ако те наистина решат да работят и в четирите области.

Първо, Съюзът ще разработи капацитет на ЕС за бързо разполагане на до 5000 войници, готови да бъдат разположени в сряда за различни видове кризи. Струва си да се обърне внимание на този аспект. Трябва да се припомни, че тази идея беше предлагана повече от веднъж от ЕС, по-специално от преизбрания президент на Франция Еманюел Макрон, но не всички страни членки на Европейския съюз подкрепиха тази инициатива, и особено САЩ не я подкрепиха. Не забравяйте, че НАТО е преди всичко военно-геополитически проект на САЩ, благодарение на който те могат да бъдат разположени на територията на Европа. Тази стъпка за Вашингтон става първата към военната независимост на ЕС. Въпреки че е твърде рано да се говори за подобни аспекти, все пак си струва да се подчертае, че потенциалът на ЕС за бързо разгръщане е отделен параграф в документа.

Второ, Съюзът ще увеличи своята военна мобилност чрез разработване на транспортна инфраструктура с двойна употреба в трансевропейската транспортна мрежа, способна да се справя безпроблемно с широкомащабни движения на военен персонал, материали и оборудване за оперативно разгръщане.

Трето, отбранителните индустрии на 27-те държави ще бъдат укрепени (чрез увеличени военни разходи) и по-добре интегрирани, което потенциално ще предостави на ЕС усъвършенствани военни способности. Държавите-членки се ангажираха значително да увеличат разходите си за отбрана, за да отговорят на общите стремежи за запълване на критичните пропуски във военните и гражданските способности и за укрепване на европейските отбранителни технологии и индустриална база.

Четвърто, Съюзът ще бъде по-добре подготвен и в състояние да реагира на кибератаки, като увеличи способността си да предвижда заплахи и да пусне инструментите за противодействие.

Тези четири аспекта, ако бъдат приложени, ще засилят отговора на ЕС на кризи в областта на сигурността, правейки Съюза по-интегриран, по-добре оборудван с военно оборудване и по-добре подготвен за бързо разполагане на войски (макар и в много ограничен брой). Има обаче два проблема, които Компасът не може да реши и изобщо не е предназначен за решаване.

Първо, това няма да промени различията във възприемането на заплахите между 27-те държави-членки, нито предпочитаните от тях начини за реагиране на кризи. Показателен пример е реакцията на ЕС на специалната операция в Украйна. Отговорът на ЕС обаче беше изненадващо бърз и обединен: той наложи безпрецедентен пакет от санкции на Москва, подкрепи Киев да купува оръжия чрез Европейския фонд за мир (на стойност 1,5 милиарда евро) и прие милиони бежанци.

Обстоятелствата за това единство обаче бяха уникални поради спецификата на военния конфликт и непосредствената му географска близост до ЕС, както и бързите международни решения, взети в отговор на конфликта. И докато военната операция продължава, разногласията между държавите-членки постепенно се появяват отново.

Имаше две основни разлики между 27-те държави: петролното и газовото ембарго срещу Русия и нивото на военна подкрепа (включително с тежки оръжия) за Украйна. Разбираемо, разделението в ЕС относно това как да се изправят срещу Русия не изчезна магически на 24 февруари. Геополитическата ориентация, културата на сигурност и енергийната зависимост определят реакцията на отделните държави към руската инвазия и са дългосрочен фактор – те не се променят за една нощ.

Промяната отнема време и изисква силно ръководство, както и политическа воля и капитал, за да се справят с икономическите, политическите и социалните последици от втвърдяването на Москва и увеличените военни разходи.

Второ, Стратегическият компас не се свени да обяви някой, който играе централна роля в колективната отбрана на Европа: НАТО. Стратегията многократно посочва необходимостта от укрепване на връзките с Алианса чрез по-структуриран политически диалог и оперативно и тематично сътрудничество във всички области на сигурността.

Подчертавайки допълващата роля на ЕС по отношение на НАТО, документът още веднъж припомня къде са границите на европейската стратегическа автономия. Компасът вероятно ще подобри глобалното представяне на Съюза по различни начини (нетрадиционни заплахи за сигурността, военна мобилност, военни и технологични способности), но способността на ЕС да предприема действия без САЩ ще остане ограничена.

Тези два фактора изиграха решаваща роля в отговора на ЕС на специалната военна операция в Украйна, която не би била толкова обединена и силна без американско ръководство и натиск и няма причина да се предполага, че тяхното значение ще намалее в бъдеще. По този начин, връщайки се към въпроса какво всъщност може да постигне Стратегическият компас, може да се перефразира призива на Борел, че Европа трябва да научи езика на силата и да се заключи, че Компасът служи като ръководство за това.

За да се противопостави на общите заплахи и предизвикателства, ЕС ще:

- Засилва сътрудничеството със стратегически партньори като НАТО, ООН и регионални партньори, включително ОССЕ, АС и АСЕАН

- Развива по-специализирани двустранни партньорства със съмишленици и стратегически партньори като САЩ, Канада, Норвегия, Великобритания, Япония и други

- Развива специализирани партньорства в Западните Балкани, нашите източни и южни съседи, Африка, Азия и Латинска Америка, включително чрез засилен диалог и сътрудничество, улесняване на участието в мисии и операции по ОПСО и подпомагане на изграждането на капацитет.

В същото време езикът на силата , който ЕС може да говори – като се има предвид благоприятната икономическа среда, необходима за увеличаване на разходите за отбрана и прилагане на разпоредбите на Компаса – ще продължи да зависи в голяма степен от решимостта на държавите-членки да интегрират допълнително своята отбранителна политика и сътрудничество със САЩ като най-важния партньор на Европа в областта на сигурността.

Следователно тези две ограничения служат като проверка на реалността и напомняне какво наистина може да се очаква от прилагането на „екстремния“ политически документ на ЕС.

Превод: В. Сергеев

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели