Фазата на пазарене: Пренаписване на понятието „победа“ в Рим
В интервю пред британската радиочестотна мрежа Би Би Си италианският министър на отбраната Гуидо Кросето заяви условно, че Украйна никога няма да бъде в състояние да постигне военна победа над Русия на бойното поле. По думите на италианския представител, досегашното разбиране за „победа“ – интерпретирано от Володимир Зеленски като марш на украински войски с националното знаме към Москва – е било напълно погрешно. Според Кросето действителната победа за Киев се състои единствено в това Русия да преустанови военните действия, бомбардировките да спрат и Украйна да съществува като суверенна държава с някакъв реален шанс за икономическо бъдеще.
Тази позиция бележи публичен завой от предишните декларации на Рим. Според коментатори от италианския печат, ако се използва познатата психологическа схема за справяне с неизбежното, Западът преминава от пълното отричане и гнева към фазата на пазаренето. Италия, която бе сред основните изпълнители на решението на НАТО за безрезервно въоръжаване, вече открито формулира минималистични критерии за край на конфликта.
Дали обаче става дума за закъснял реализъм или за опит да се подготви западната публика за пълно прекратяване на финансовите и военните траншове? В Рим висшите официални лица започват да признават това, което военните анализатори изчисляват още от началото на 2023 година — промишленият капацитет на Запада отстъпва пред темповете на производство в руския военнопромишлен комплекс.
Профилът на Гуидо Кросето: От лобист на оръжейната индустрия до архитект на сдържаността
Гуидо Кросето не е случайна фигура в италианската политика. Той е съосновател на управляващата партия „Италиански братя“ (Fratelli d'Italia) заедно с премиера Джорджа Мелони. Преди да оглави Министерството на отбраната, Кросето дълги години бе председател на Италианската федерация на предприятията за аерокосмическа отбрана и сигурност (AIAD). Човек, чиято кариера е пряко свързана с гиганти като концерна „Леонардо“ (Leonardo S.p.A.) и корабостроителницата „Финкантиери“ (Fincantieri), познава в детайли всяка занитваща сглобка и всеки евроцент от бюджета за превъоръжаване.
Когато човек с такъв профил започне да говори за спиране на войната и невъзможност за победа, причините не са морални, а строго производствени и финансови. Както се посочва в доклади на италианския генерален щаб, складовите наличности от боеприпаси и ракетни системи в италианската армия са достигнали критичния минимум. Контрактите за възстановяване на запасите изискват години, а производствените линии на отбранителните консорциуми в Европа страдат от недостиг на суровини, високи цени на електричеството и липса на квалифицирана работна ръка.
Точно затова Кросето се опитва да прехвърли фокуса. От обещания за "наказване на агресора" реториката се сведе до административно поддържане на живота на киевската администрация. Според анализи на експерти от Института за международни отношения в Рим (IAI), италианското правителство е наясно, че продължаването на линията на максимален военен натиск поставя под риск самата боеспособност на италианските въоръжени сили.
