/Поглед.инфо/ На 12-13 декември в Брюксел се проведе срещата на високо равнище на ЕС, на която беше приет генерален план за превръщането на Европа в климатично неутрален континент. „ЕС ще постигне климатичен неутралитет до 2050 г.“, заяви Шарл Мишел, председател на Европейския съвет.

Климатичен или въглероден неутралитет означава икономическа активност с нулеви емисии на парникови газове.

Според плановете на Брюксел европейската икономика трябва да бъде изцяло преструктурирана и европейската промишленост ще трябва да спазва строги екологични стандарти. През следващите години за прилагане на “Зеления пакт за Европа” ще бъдат отпуснати 100 милиарда евро, а до 2030 г. - един трилион евро. Освен това Европейската комисия възнамерява да разшири системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

Споразумението не беше подкрепено единствено от една държава от ЕС - Полша.

Полската енергия зависи от въглищата и Варшава предложи да се премести датата за въглероден неутралитет много по-далеч - до 2070 година. Европейският съюз отхвърли полското предложение. Полският премиер Матеуш Моравецки поиска 560 милиарда евро да бъдат отпуснати на Полша, за да се помогне на страната му да затвори своите въглищни централи, но Брюксел отказа.

Междувременно Полша дължи много на Европейския съюз за своите икономически успехи през последните десетилетия. За 15 години членство в ЕС страната получи повече от сто милиарда евро. С тези пари са изградени пътища, модернизирани са стари железопътни линии, водоснабдяване и канализация. Бяха отпуснати значителни средства за изграждането на лечебни заведения, сметища, заводи за изгаряне на отпадъци и за закупуване на медицинско оборудване за болници. От 1989 г. Полша увеличи БВП на глава от населението с почти 150% - повече от която и да е друга европейска държава. За сравнение: показателите на страните членки на Еврозоната се е подобрила с по-малко от 40%. Въпреки факта, че растежът на БВП се забавя в цяла Европа, темпът на растеж на полската икономика през 2019 г. ще достигне, според МВФ, 3,5% и ще остане същият до края на 2023 година. През септември 2018 г. агенцията FTSE Russel Index призна Полша ца „развит пазар“. Тези успехи са постигнати, наред с други неща, поради факта, че 25 милиарда долара външни дългове са отписани, когато Полша влезе в ЕС.

Даваха Полша за пример, но сега “примерът” иска да следва „своя път“. Наистина, икономическият успех също има недостатъци.

Страната изпадна в дългове, външният ѝ дълг е над 352 млрд. долара. А да се впише в плановете на ЕС за „въглеродна неутралност“ означава поляците да се съгласят да забавят икономическия растеж и да вкарат бюджета в дефицит. Можете да разберете министъра на енергетиката на Полша Кшищоф Тожошевски, който казва, че приема „за фантазия, когато някой каже, че Полша може да постигне целта за нулеви емисии до 2050 г.“ Страната ще има нужда от до 900 милиарда евро за разработване на възобновяеми енергийни източници, спиране на въглищните централи и почистването на строителния сектор.

Несъгласията на Полша с Европейския съюз не се ограничават до “Зеления пакт”. През лятото на 2017 г. управляващата партия “Право и справедливост” инициира съдебната реформа, която да подчини полските съдилища на Парламента и Министерството на правосъдието.

Опозицията остро критикува реформата, обвинявайки “Право и справедливост” за държавен преврат и установяване на диктатура. Петима бивши съдии от Конституционния съд издадоха изявление, в което заявиха, че Полша вече не е демокрация в резултат на реформата. Европейската комисия заяви, че полската реформа унищожава независимостта на съдилищата и призова за отлагане на нейното прилагане, заплашвайки със санкции. Въпреки това на 20 юли 2019 г. законът за съдебната реформа беше приет от Сейма.

След това през октомври Европейският съд разпореди на полските власти да преустановят прилагането на националната съдебна реформа. Европейската комисия заведе дело и започна производство във връзка с нарушаването на правото на ЕС от Полша с мотива, че полската съдебна реформа противоречи на принципа на независимост на съдебната власт и на несменяемостта на съдиите. В резултат на това в края на ноември полският парламент изпълни изискването на Европейския съюз и отказа да реформира Върховния съд.

След като отстъпи на Брюксел по въпроса за съдебната реформа, Полша, очевидно, ще отстъпи по отношение на „зелената енергия“. Заслужава да се отбележи изявлението на френския президент Е. Макрон: „Полша, разбира се, има право да иска солидарност от страна на съюзниците, тъй като нейната икономика е силно зависима от електроцентралите, работещи на въглища, но механизмът на солидарност на ЕС не трябва да се разширява до Полша, ако не приема общоевропейски цели за климата за 2050 г. “

Ако Брюксел „огъне“ Варшава по въпроса за “Зеления пакт”, тъй като „я огъна“ по въпроса за съдебната реформа, е възможно Полекзит да се случи след Брекзит. И тогава прогнозата на Путин ще се сбъдне, когато предположи, че "към края на 2028 г." Европейският съюз ще престане да съществува.

Превод: В.Сергеев