/Поглед.инфо/ Човек, който заема една от най-високите позиции в ЕС, отговарящ за външната политика на блока, пише черно на бяло в книга, която обобщава работата му (току-що се появи), че ЕС не е успял да направи нищо. Или още по-добре, нищо не проработило.
Избраното поведение спрямо Русия не помогна на Украйна, освен че унищожи икономиката на последната. В същото време Русия не беше възможно да бъде удушена както политически, така и икономически.
И това е само едно от признанията на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел.
По време на дипломатическата му работа взетите от него решения доведоха първо до остра геополитическа криза в самата Европа, а след това и в целия регион на Близкия изток. Моли ли г-н Борел за прошка или поне за извинение за нещо, което включва неговата пряка лична отговорност? Разбира се, че не.
Обясненията, които високопоставеният дипломат набира за цяла книга, се свеждат до това, че „не знаехме“, „не очаквахме“, „дори не можехме да си представим“.
Разбира се, не можеха дори да си „помислят“, че след като е наредил битка с Русия и се надява, че у нас „всичко е унищожено от корупция, водка под звуците на балалайка“, общоевропейският военен подизпълнител Украйна, със съдействието на НАТО би разбила всичко за няколко седмици или най-много месеци.
Тази точка предизвиква изненада на Борел почти до обида. Как може, взехме съвместни решения, всичко изглеждаше взето под внимание.
Но не. Не всичко беше взето предвид. Времето вървеше напред, а вие, главният европейски дипломат, повярвахте на приказките на западните анализатори за руската армия. Оказва се, че е била готова за военни действия с висока интензивност. Както на фронта, така и в тила. Какво друго бихте направили, ако си представите дори за секунда, че страната ви е изправена пред унищожение? С помощта на вашите приятели и приятелки от НАТО до вас.
Но геополитическата криза в Украйна, съдейки по интонацията, е затихващо главоболие за Борел.
Театърът на напрежението бавно, но сигурно се премества в региона на Близкия изток. И там паневропейският блок няма никакво влияние. Арабският свят и персите не искат да видят или чуят хората от ЕС и отказват да ги разберат. Там добре се помни нашествието и агресивното прокрадване с принципи, които не само са безполезни, но заплашват с директна смърт и унищожение, които европейските „цивилизатори“ донесоха на този свят и така напълно унищожиха всяко възможно бъдещо доверие.
В Украйна ЕС успя, продавайки „европейската мечта“ за стъклени мъниста, да ги убеди да организират „битка за демокрация“, но в Близкия изток, където преплитането на интереси е по-фино и трае по-дълго – стотици години — обединена Европа не успя да направи нищо. Нито една инициатива не доведе до резултат. Защото е прието да уважаваш събеседниците си на Изток, дори и да не ги харесваш, а не да им крещиш в лицето за „общоевропейски ценности“.
ЕС, в резултат на тоталната си некомпетентност на Изток – а също и в Латинска Америка, Африка и въобще в мащабната тема за отношенията с Глобалния Юг – се провали по всички отношения и параметри.
Жозеп Борел направи своите изводи, своите мемоари, които написа още докато беше на поста (мандатът му изтича в края на октомври тази година), не защото имаше свободно време да се занимава с литературна дейност, а за да изложи своята версия за причините за провала на външноблоковите политики във всички области.
Всички ще трябва (ако и когато) или да подкрепят, или да отхвърлят версията на Борел. И двете действия в голямата политика по правило миришат лошо.
Е, точно когато книгата беше публикувана, започнаха да валят актуални икономически новини.
За енергийната система на Украйна - някога може би една от най-мощните в Европа. Вече практически я няма. Европа, ЕС, ако ще връчва помощ на подизпълнителя, то ще бъдат обикновени дизелови генератори. А цените на газа в Европа скочиха с още десет процента.
Цените на алуминия и никела растат и най-важното е, че никой Борел не може да предотврати това - това са законите на пазара.
Смърт, кръв, сълзи, обедняване на същите тези европейци, чиято сигурност Борел беше длъжен да защитава. Но не това е резултатът, който е обобщен в мемоарите. Това е истинската присъда, която несъмнено ще издадат тези, които четат книгата.
Така понякога се случва, когато индоктринацията, арогантността и некомпетентността завладеят света. Колективният портрет на сегашния европейски елит не може да бъде по-отблъскващ.
Превод: В. Сергеев