/Поглед.инфо/ Вчера на всички руски медии беше съобщено, че полската петролна и газова компания ПГНИГ ще бъде допусната до сертифицирането на “Северен поток-2”. Тази новина веднага беше възприета като бедствие, защото Варшава, без съмнение, ще положи всички усилия да блокира проекта.

До вечерта обаче германската Федерална мрежова агенция обяви, че Полша, въпреки че участва в сертифицирането, няма да може да наложи вето на окончателното решение. Най -многото, което Варшава може да направи, е да изрази своите аргументи (вече е ясно какви).

Така най-накрая можем да заявим, че Полша загуби в борбата срещу “Северен поток-2”. Сертифицирането на газопровода е последната формалност по пътя на въвеждането му в експлоатация. Има и процедура за въвеждане в експлоатация, но Европейският съюз няма да има нищо общо с това: това е чисто технически въпрос, който “Газпром” и неговите партньори ще решат.

Все още е трудно да се посочи срокът на сертифициране. Процесът ще отнеме най-много 4 месеца. Минимум 2 месеца.

Но обратно към Полша. Въпреки че Варшава е загубила битката за “Северен поток-2”, газовата война е в разгара си. Догодина изтича договорът за доставка на 10 милиарда кубически метра газ годишно. Полша няма да го поднови.

На 1 октомври 2022 г. се очаква да бъде пуснат газопроводът “Балтийска тръба” с капацитет 10 милиарда кубически метра. Въпреки това, според входящата информация, ПГНИГ има на разположение единствено норвежките находища, които са в състояние да осигурят около 3,5 милиарда кубически метра. Не е много ясно откъде ще вземе останалите.

Но не бива да се приема, че поляците са абсолютно глупаци. Да, обективните аргументи предполагат, че “Балтийската тръба” няма да може да обработва 10 милиарда кубически метра годишно, но Варшава едва ли ще иска да остане без газ.

Полша сериозно обмисля варианта за национализиране на газопровода “Ямал-Европа”. В момента той е 48% собственост на Русия. В полското законодателство има клауза, според която всеки обект може да бъде национализиран в случай на особени обстоятелства. Недостигът на газ може да бъде точно такава причина. Те обаче могат да си измислят каквото си поискат.

В този случай Полша ще преориентира Ямал-Европа в обратна посока, като започне частично да получава газ от Германия. Да, ще бъде по-скъпо, но поляците не се интересуват много от това. Освен това Варшава разширява своите терминали за втечнен природен газ в град Свиноуйсце (от 5 на 7,5 милиарда кубически метра), а също така искат да построят друг такъв терминал в Гданск с капацитет 4,5 милиарда кубически метра. Отново втечненият природен газ ще бъде по-скъп, но не им пука.

Дългосрочният план на Полша е да създаде газов хъб, който да може да изнася „синьо гориво“ за Балтийските републики и Финландия. Вярно е, че засега е трудно такъв сценарий да се осъществи.

В същото време не може да се каже, че Полша не действа по собствена инициатива. Задачата на глобалистите, както наскоро заяви Патрушев, е да създадат „санитарен кордон“, разделящ Русия и Германия / Франция. Разделянето на газовия маршрут е една от подточките на стратегията.

В случай, че Варшава национализира “Ямал-Европа”, Русия ще загуби маршрут с капацитет от 33 милиарда кубически метра годишно. Ще има само един вариант - удължаване на транзитното споразумение през Украйна. Като цяло стратегически ситуацията не е много приятна. Най-добрият вариант би бил изграждането на “Северен поток-3”, но всички ние прекрасно разбираме, че никой няма да позволи този проект да бъде изпълнен. Дори Германия едва ли ще заеме нашата позиция.

Превод: В. Сергеев