/Поглед.инфо/ Строителството на “Северен поток-2” приключи. Но неговите пламенни противници - Украйна и Полша - се хванаха за поредния проблем с газопровода. Русия трябва да получи два сертификата наведнъж. Единият е технически, където се „изкачва“ полска държавна компания, която няма нищо общо с въпроса. Другият е сертификатът на независим оператор, който Украйна реши да стане за управление на „Северен поток 2“. Какви са тези два сертификата и каква е трудността при получаването им?

С наближаването на стартирането на „Северен поток 2“ неговите пламенни противници в Европа - Украйна и Полша - станаха по-активни. Украинската компания, която управлява газопреносната система, каза, че тя е "най-подходящата" за ролята на независим от “Газпром” оператор за управление на "Северен поток -".

Преди това полската компания за петрол и газ ПГНиГ обяви, че е кандидатствала за участие в процедурата за сертифициране на оператора „Северен поток-2“. Поляците заявиха, че това е необходимо, за да се идентифицират редица аргументи срещу проекта: дали собственикът на газопровода ще получи привилегировано положение на европейския газов пазар, зависи от изхода на производството.

Сега оператор на руския газопровод е едноименната компания, който е 100% собственост на “Газпром”. За разлика от “Норд Стрийм” АГ, операторът на първия “Северен поток”. В този оператор “Газпром” притежава само 51% от акциите, останалата част е разделена между четири европейски партньора - германските “Винтершал” и “Е.ОН”., както и холандския “Недерландсе Газуни” и френският ГДФ “Суец”. “Газпром” искаше да създаде подобно съвместно предприятие в случая с оператора на втората тръба, но Полша му попречи да направи това чрез съда. Тя се надяваше по този начин да лиши “Газпром” от пари от партньорите си и да задуши изграждането на газопровода. Варшава обаче изчислява неправилно - европейците така или иначе дадоха пари, само че сега не като партньори, а като кредитори. В резултат на това „Газпром“ стана едноличен собственик на оператора „Северен поток 2“. Този момент е много важен за европейското антитръстово право.

Изявленията на Полша и Украйна не са нищо повече от закачане на “Газпром”, казва Константин Симонов, ръководител на Националния фонд за енергийна сигурност. „Полша е поне част от Европейския съюз, но не е ясно и какво отношение има газовото дружество към сертифициращите органи. А в Украйна изобщо се правят на глупаци “, казва експертът. Противниците на проекта са напълно наясно, че са загубили битката за “Северен поток-2”: онзи ден бяха положени последните тръби на газопровода, просто трябва да се закачат участъците на приемния терминал и да извърши въвеждане в експлоатация. За търговско стартиране остава да премине всъщност само сертифициране, над което основните противници се опитват да действат. Любопитно е, че новият руски газопровод трябва да премине не една, а две процедури за сертифициране.

Първата е техническото сертифициране на газопровода, което се извършва от независими експерти, назначени от Минния орган на германския град Щралзунд. Те трябва да проверят тръбопровода за съответствие с техническите изисквания и проектната документация. След това тръбата ще получи разрешение за въвеждане в експлоатация. Това разрешение обаче ще даде правото да се зареди “Северен поток-2” само при половината от капацитета. За да получи правото да зареди и втората половина на тръбата с руски газ, е необходимо да се премине втората процедура за сертифициране. Първият "Северен поток" не трябваше да минава през нея, тъй като тогава европейското антимонополно законодателство не се прилага за морски газопроводи на трети страни. Тогава беше ударен само газопроводът „Опал“, който „Газпром“ построи заедно с европейските си партньори.

Какво представлява това второ сертифициране? Говорим за сертифицирането на “Норд Стрийм” АГ като "независим оператор на транспортната система". Още през юни компанията подаде заявление за това до Федералната мрежова агенция.

Това е необходимо, за да може новият газопровод да отговаря на критериите на модела на отделяне, тоест разделяне на собствеността. Европейските изисквания посочват, че собственикът на газопровод не може сам да изпомпва газа си през него. И от 2019 г. това правило е разширено и за морски газопроводи на трети държави, които се движат в морската зона на европейска държава.

За да спази европейските енергийни стандарти, “Газпром” може например да продаде газопровод (частично или изцяло) или да даде половината от капацитета си на конкурент. Това обаче са двата най-тежки варианта, към които Русия ще прибегне в краен случай.

Продажбата дори на половин газопровод е много рисков бизнес. Новият собственик може дори да откаже да изпомпва руски газ през тръба. Симонов се съмнява, че изобщо ще има купувач за тръба на стойност 9,5 милиарда евро.

Вариантът да се даде половината от тръбата на друг доставчик не е по-добър. Физически не може да има друг неруски газ в тази тръба, преминаващ от Русия към Германия по дъното на Балтийско море. И никой няма толкова газ там. Затова този вариант се обсъжда в Кремъл по предложение на този „втори“ доставчик - “Роснефт”. Компанията се обърна към президента с искане да пусне газа си през “Северен поток-2”, за да зареди тръбата в рамките на европейските норми. Друг въпрос: ще признае ли Брюксел този ход на Русия? Симонов е убеден, че не.

Досега “Газпром” се надяваше, че най-лесният начин ще работи - тоест “Норд Стрийм” АГ ще бъде одобрен и ще бъде признат за независим оператор. В същото време компанията ще продължи да бъде собственост на “Газпром”. Ситуацията изглежда малко странна, но само на пръв поглед. Защото това точно отговаря на буквата на европейското законодателство, казва Симонов.

„Не говорим за обявяване на търг за външно управление на руския газопровод. “Норд Стрийм” АГ планира да управлява самата тръба и да договаря тарифи с германския регулатор. Но в съответствие с европейските правила, тя иска да докаже, че е независим оператор, тоест независима търговска компания, която е напълно отделена от собственика си “Газпром”. По-специално, те нямат общо счетоводство, общи адвокати, споделени сървъри и т.н. Дотам, че служителите на “Газпром” нямат право да влизат в офиса на “Норд Стрийм” АГ Швейцария. „Газпром“ притежава само тръбата, получава дивиденти за нея, но по никакъв начин не се намесва в управлението на газопровода .”, обяснява Константин Симонов.

Според експерта, ако “Норд Стрийм” АГ бъде признат за независим оператор, тогава в рамките на европейското законодателство компанията ще може да провежда търгове за втората половина от капацитета на тръбата. Газпром, разбира се, ще участва в тях, тъй като няма да има други кандидати. В този случай "Роснефт" е малко вероятно да получи достъп до тръбопровода. В резултат на това „Северен поток-2“ ще работи с пълен капацитет, което, предвид недостига на газ и новите ценови рекорди, би било изключително желан сценарий за европейците.

Европейското и германското законодателство предвиждат два модела на отделяне: Независим системен оператор и Независим оператор на пренос. Разликата е, че в случая с НСО операторът не притежава тръбата, докато в модела НОП той едновременно я управлява и притежава. Вторият вариант съответно устройва Русия. Но какво ще каже Европа на това?

„Проблемът е, че ЕК може да подходи към европейското законодателство от политическа гледна точка и може да възприеме това като опит за манипулиране на европейското законодателство, заобикаляйки го. Следователно е необходимо да се подготвим за много труден процес, включително и в съдилищата. В тази връзка идеята на Сечин да пусне газта на “Роснефт” през тръбопровода е напълно безнадеждна. Европейците няма да го приемат за конкуренция “, казва Симонов.

Експертът напомня, че ЕС може лесно да промени законодателството си в хода на пиесата. Например правилата за енергийния пакет бяха променени през 2019 г. след стартирането на проекта „Северен поток-2“ и в него бяха направени инвестиции. Дания навремето пренаписа и условията за издаване на разрешение за изграждане на тръба във водите си, след като заявлението беше подадено от “Газпром”.

Превод: В. Сергеев