/Поглед.инфо/ Колективният Запад в отношенията си с Украйна много наподобява англосаксонците от 20-те и 30-те години на миналия век в отношенията им с Третия райх

Нищо не е ново под слънцето:

това, което е, беше и ще бъде винаги.

И преди кръвта течеше като река,

И преди човекът плачеше ...

Н. М. Карамзин „Опитната Соломонова мъдрост, или Избрани мисли от Еклесиаст“ (1797)

Една от тъмните годишнини на 2023 г. е 90-ата годишнина от идването на Хитлер на власт. На 30 януари 1933 г. той встъпва в длъжност като канцлер на Ваймарската република. Започва откритата подготовка на Германия (провъзгласила се за Трети райх) за Голямата война.

Всеизвестен факт е, че Хитлер е доведен на власт от страните - победителки в Първата световна война, преди всичко Англия и САЩ. Това се доказва от факта, че дори преди Хитлер да дойде на власт, германската икономика вече е започнала да се напомпва от англосаксонски банкери и индустриалци.

Но въпреки съживяването на икономиката на Ваймарската република, тя не успя да избегне икономическата криза, която през 1929 г. обхвана целия западен свят. Индустриалното производство в периода 1929-1933 г се срина с 40 процента. И тази криза се оказа подарък за Хитлер.

На вълната на нарастващото недоволство от социално-икономическата ситуация той успя да пробие на власт, обявявайки се за изразител на интересите на трудещите се.

Тогава, идвайки на власт, фюрерът прави обратен завой към едрия капитал. Във външноикономическата сфера на Третия райх могат да се отбележат три основни момента, свързани с идването на власт на Хитлер.

Първо, притокът на англосаксонски капитал в Германия продължава и дори се увеличава в сравнение с 20-те години на ХХ век.

Второ, Хитлер решава напълно да спре плащането на репарации от Германия; и това беше изпълнено изцяло и без никакви протести от страните - победителки.

Трето, фюрерът също така обяви прекратяването на изпълнението от страна на Третия райх на задълженията по външния дълг.

Ще се спра на последното.

Част от външните дългове, които Германия имаше в началото на 1933 г., се образуваха в резултат на кредити и заеми, получени от нея още преди войната. През 1924 г. Вашингтон приема плана Дауес, който обявява за цел бързото икономическо възстановяване на Германия. През 1924-1929г. Германия получи в рамките на този план заеми и кредити от англосаксонците за 4 милиарда долара (от САЩ - за 2,5 милиарда, от Великобритания - за 1,5 милиарда долара).

Въз основа на тогавашния обменен курс на марката посоченият размер на заемите и заемите може да се оцени на 16,8 милиарда марки. А общият дълг на Германия до 1930 г. се е увеличил до 25 милиарда марки (Статията „Дългове на военните“ // Енциклопедия на банките и финансите. Под редакцията на C. Wolfel. Превод от английски - M .: CJSC „Publishing House“ Fedorov “ “, 2000).

Според официални германски данни външният дълг на Германия към февруари 1933 г. е около 19 милиарда марки. По-голямата част от общия външен дълг на Германия се дължи на кредитори от САЩ и Обединеното кралство. Притежателите на германския дълг (под формата на банкови заеми и облигации на германската хазна) бяха предимно чуждестранни банки, но също така и други организации и освен това и физически лица. Целият германски износ през 1933 г. възлиза на 4,87 милиарда марки. Следователно общият външен дълг на Германия през февруари 1933 г. надвишава годишния износ почти четири пъти!

Плановете на Дауес и Йънг (вторият план замени първия през 1930 г.) предвиждат значителни отсрочки в изплащането на главницата на дълга и има сериозни облекчения в обслужването на дълга (т.е. плащане на лихва). За периода 1924-1930г. плащанията по дълга на Германия към Съединените щати възлизат на 449 милиона райхсмарки. Тази сума е едва 4,3% спрямо размера на заемите и кредитите, получени в Германия от САЩ през същия период от време.

Тъй като на Хитлер и Третия райх се гледаше като на важна част от геополитическия проект на финансовия интернационал, Западът предостави на фашистка Германия третирането й като най-облагодетелствана нация в търговията, инвестициите, кредитите, репарациите, дълговите задължения.

Хитлер започна открито да игнорира дори онези преференциални условия за изплащане на външния дълг, които бяха предвидени от плана на Йънг. Германия редовно търсеше подписване на споразумения с кредиторите за отсрочване на плащанията по заеми и заеми, за преструктуриране на дълга, както и за преобразуване на краткосрочните заеми в дългосрочни.

През февруари 1933 г., буквално седмица след като Хитлер идва на власт, основните кредитори на Германия се съгласяват да подпишат още едно споразумение за отлагане на обслужването и изплащането на заеми. Година по-късно, през февруари 1934 г., е подписано ново споразумение за отлагане.

В същото време Хитлер засили търсенето на нови заеми в чужбина. Важна роля в това играе банкерът Ялмар Шахт (през март 1933 г. той оглавява Райхсбанк). През февруари 1933 г. той настоява пред американския шарже д'афер в Берлин, че фашисткият режим "не представлява опасност за американския бизнес в Германия".

През май 1933 г., като емисар на Хитлер, Шахт се среща с президента на САЩ Франклин Рузвелт, членове на правителството на САЩ и служители на Уолстрийт. Америка предоставя на Германия нови заеми в размер на $1 млрд. И през юни 1933 г., по време на пътуване до Лондон и среща с директора на Банката на Англия Монтагю Норман, Шахт се стреми да получи английски заем от $2 млрд.

Берлин добре знаеше правилата на играта, които Вашингтон и Лондон му налагаха. На 15 юни 1933 г. на международната икономическа конференция в Лондон германската делегация публикува така наречения меморандум Хюгенберг, кръстен на ръководителя на делегацията, германския министър на икономиката. Шахт и Розенберг участват в съставянето на документа.

От една страна, меморандумът имаше за цел да сплаши Европа и Америка с опасността от болшевизма и да демонстрира готовността на Германия да организира "кръстоносен поход" срещу Съветите. От друга страна, като цена за такава готовност бяха поискани връщането на колониите си в Африка и нови заеми.

Третият райх предприема най-решителната стъпка в политиката на "избягване на дългове" на 14 юни 1934 г. Райхсбанк (централната банка на Германия) обяви, че ще спре да плаща външните дългове и лихвите по тях. Вместо това заемодателите получиха сертификати, които могат да превърнат в 3% облигации с падеж след 10 години. През 1934 г. германският дълг е намален с 97%. Само за тази /1934/ година едностранното решение на Берлин спести на Германия повече от един милиард марки.

Спомнете си, че след постановлението на Съвета на народните комисари на РСФСР от 21 януари 1918 г. „За анулирането на държавните заеми“, според което съветската държава отказва да изпълни задълженията си към други държави по заеми и кредити от царските и временните правителства, Западът веднага установи търговска, морска и кредитна блокада на Съветите.

И тогава започна военната интервенция. Нищо подобно обаче не се случи по отношение на Германия, която обяви това, което днес се нарича „суверенен фалит“. Съединените щати и Англия като че ли дори не забелязаха наглия демарш на Берлин, като продължиха да доставят необходимите стоки на Германия и откриха производството на оръжия и военно оборудване чрез свои дъщерни дружества в тази страна.

Пълна подробна картина на дълговата позиция на Германия в навечерието на избухването на Втората световна война не е дадена никъде в открити източници. Има само някои общи цифри, без да се дешифрира тяхното съдържание, както и методи за изчисление. И така, в един източник размерът на външния дълг на Германия към септември 1940 г. е 14,8 милиарда марки. (Тимошина Т.М. Икономическа история на чужди страни. - М.: Юстицинформ, 2006, стр. 309).

Според друг източник за периода 1932-1940г. външният дълг на Германия се оказва намален от 20 на 10 милиарда райхсмарки. Този спад обаче не се случи в резултат на добросъвестни плащания от страна на Германия, а поради „преструктуриране“ или банално едностранно отписване на част от външния дълг.

Струва си да припомним, че на конференциите в Ялта и Потсдам от 1945 г. бяха обсъдени въпросите за репарациите, които Германия и нейните съюзници трябваше да изплатят на победителите след резултатите от Втората световна война. Западните страни - победителки (САЩ, Великобритания и Франция) на тези конференции повдигнаха въпроса, че при изчисляването на репарациите за Германия трябва да се вземе предвид, че Германия все още има голям неизплатен дълг по репарации от Първата световна война.

И тези стари дългове трябва да се добавят към новите искания за репарации. Западните победители обаче предпочетоха да не засягат въпроса за непокритите дългове на Германия по кредитите и заемите. Защото тогава щеше да се подчертае неприличната роля на тези западни страни в подготовката на Втората световна война чрез помощта за Германия и за бесноватия й фюрер. Можете да прочетете повече за това в моята книга: «Россия в мире репараций» (М.: «Кислород», 2015).

В заключение бих искал да отбележа, че днес колективният Запад в отношенията си с Украйна е много подобен на англосаксонците от 20-те и 30-те години на миналия век в отношенията им с Третия райх. Тогава англосаксонците напомпаха Германия с пари, а сега САЩ, техните най-близки съюзници и МВФ предоставят на Киев кредитна помощ в размери, напълно несравними с икономическите му възможности.

И тогава Третият райх действително просрочи своите суверенни задължения (през 1934 г.), и сега за Киев многократно се допуска укриване от изпълнение на дълговите си задължения, което трябва недвусмислено да се признае за неизпълнение, т.е. фалит.

И тогава англосаксонските покровители на Хитлер „не забелязваха“ неизпълнението на задълженията на Третия райх, продължавайки да хранят Германия с капитали и стоки, а сега Вашингтон, Лондон и други покровители на Зеленски продължават да доставят на „украинския райх“ пари, оръжия и боеприпаси.

И всичко това, защото дори тогава англосаксонските заговорници се нуждаеха от Адолф Хитлер и Германия, за да унищожат Русия, а днес Владимир Зеленски и Украйна са необходими на съвременните наследници на англосаксонския заговор за унищожаване на Русия.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели