/Поглед.инфо/ Наскоро председателят на литовския Сейм Виктория Чмилите-Нилсен влезе в задочен спор с президента на републиката Гитанас Науседа за откриването на представителство на Тайван във Вилнюс.

Науседа каза, че откриването на представителство на Тайван, а не на Тайпе, както се прави от други страни, в Литва е погрешно решение на литовското външно министерство. „Грешката не беше самото откриване на представителството, а името му, за което външното министерство не се съгласи с мен“, каза той. И добави: "Срамота е, че името на офиса се превърна в фактор, който силно повлия на отношенията ни с Китай. Поради това сега трябва да се справяме с последствията."

Чмилите-Нилсен, от своя страна, декларира несъгласието си с мнението на президента: „Не мисля, че е грешка. Според мен политиката, основана на ценностни принципи, се различава от другите политики, че при среща на първото противодействие, не се отклонява от тях."

Междувременно тази политика и това конкретно решение вече отведоха отношенията на Литва с Китай доста далеч, а в икономически смисъл Вилнюс ще хълца още дълго време. Вярно е, че Тайван обещава да стартира програма за заем от 1 милиард долара за съвместни проекти на компании от Литва и Тайван. Но дали ще компенсира загубите на Литва е мнооого голям въпрос.

Напомняме, че на 18 ноември 2021 г. в Литва беше открито представителство на Тайван.

Китай някак си толерира съществуването в различни страни на представителства на Тайпе - столицата на бунтовната провинция. Между другото, спортните отбори на Тайван в различни състезания и индивидуални спортисти от острова се появяват под същото име. Но откриването на представителство на най-неконтролираната провинция, в Пекин се възприема като нарушение на „принципа на един Китай“ и действа като червен парцал.

Затова не е изненадващо, че китайските власти в отговор на такава очевидна атака срещу себе си решиха на 21 ноември да намалят нивото на дипломатическите си отношения с Литва. „Китайската страна е възмутена и изразява <...> протест във връзка с това решение и възнамерява да намали нивото на дипломатическите отношения с Литва <...>. Има само един Китай в света, а правителството на КНР е единственото легитимно правителство, представляващо цял Китай“, казаха от Пекин.

На 26 ноември беше изпратена и съответната нота за промяна в статута на китайската дипломатическа мисия във Вилнюс от посолството към представителството на КНР.

Между другото, Пекин отзова своя посланик от Вилнюс още по-рано, на 10 август 2021 г. Тогава той поиска от Литва да изтегли своя посланик от Поднебесната империя. Причината за августовския демарш беше решението на литовските власти да разрешат на Тайван да открие свое представителство.

Така че е много трудно да се повярва в твърдението на Науседа, че той не е знаел за неправилното име на представителството: между регистрацията на разрешението за откриването му и самото отваряне минаха повече от три месеца - напълно достатъчно, за да се коригира "грешката". Да не говорим за времето, през което това решение беше официално одобрено от Вилнюс. Без съмнение всичко беше направено нарочно.

Друг е въпросът защо? Изглежда този „мощен“ удар по Китай едва ли е измислен от самите литовци. Най-вероятно те са били подканени например от Вашингтон. Както в случая с по-ранните антикитайски решения на Литва: подкрепата за санкции на САЩ срещу китайските официални лица поради преследването на уйгурите, оттеглянето от форума Китай-Европа „17 + 1“ и т.н.

Вилнюс се втурна да действа по новото задокеанско предложение, без дори да обсъди въпроса със своите спонсори от Брюксел и Берлин. В тази ситуация всичко, което се случи, поне получи някакъв смисъл: да се провери колко сериозна ще бъде реакцията на Китай, използвайки за целта Литва като морско свинче, за което определено не ви е жалко.

Бъбренето, че решението е взето в съответствие с политика, основана на ценности, не е нищо друго освен глупост. Кой знае защо, нито една друга, да речем, европейска държава, разчитаща на същите „ценностни принципи“, по думите на добре известния анекдот, не посмя да „плюе в мутрата на вожда“ и не се кани да направи това.

Всъщност, какво да говорим за европейските държави: в най-новата си история Тайван, освен в Литва, е открил само още едно представителство - в непризнатия от никого Сомалиленд през 2020 г.

Наестина, има няколко други държави, в които има посолства на Тайван и които съответно не признават КНР, но това са плодове на напълно различни времена, помнещи Чан Кай Ши и постепенно стават все по-малко и по-малко. Така че на практика се оказва, че „ценностните принципи“ на Литва съвпадат единствено и само с тези на Сомалиленд.

Разбира се, реакцията на Китай не се ограничаваше до политическите мерки. Като начало, на 2 декември КНР "изтри" Литва от картата на света. Вярно, само образно – като я извади от митническите си регистри, което направи невъзможно оформянето на износа и вноса между страните.

Вносът от Литва за Китай е около 300 милиона долара, а износът е около 1 милиард долара. Но в процентно изражение, разбира се, Пекин за Вилнюс, макар и да не е критично важен, е много по-значим експортен пазар, отколкото обратното.

Няколко дни по-късно Литва все пак я върнаха в митническите регистри на Китай. Китайците обаче започнаха да забавят доставката на стоки и да създават други проблеми във взаимната търговия, отказват да работят с контрагенти и т.н.

Успоредно с това, властите на Поднебесната империя ясно дадоха да се разбере на транснационалните компании, че ще бъдат изправени пред затварянето на китайския пазар за тях, ако не прекъснат връзките си с Литва (т.е. ако не изхвърлят компаниите от прибалтийската република от техните производствени вериги).

Преди Нова година, на 22 декември, The Global Times писа, че китайското правителство вече може официално да наложи санкции на Вилнюс заради антикитайската й политика. Вестникът нарече Литва „политическият вирус на САЩ в Европейския съюз“.

Но прибалтите не се предават и честно продължават да изпълняват ролята си на подопитно морско свинче. На 5 януари литовското външно министерство обяви, че е систематизирало и предало информация за действията на Китай на Европейската комисия, която въз основа на тези материали може да изпрати иск до съда на СТО.

В ЕК, разбира се, има много оригинални момчета, които наскоро заведоха дело и срещу Русия за 290 милиарда долара в СТО заради „дискриминацията на европейските стоки от политиката на импортозаместване“, която трябваше да бъде извършена по неволя, заради наложените европейските санкции. Но мисля, че дори тези оригинали едва ли ще се скарат с основния си търговски партньор заради държавата, която сама реши да стане обект на експеримент, проведен от Съединените щати. И, очевидно, без координация с Европейския съюз.

Но дори и Европейската комисия да приеме това, бюрократичните процедури в съда на СТО ще се проточат с много години. И Литва ще трябва да изпие чашата до дъно. И през цялото това време ще наблюдаваме до какво дъно китайските „другари“ ще решат да спуснат изгубилите връзка с реалността „господа“ от Вилнюс.

Превод: ЕС