/Поглед.инфо/ След три дни германците ще изберат партньор на Владимир Путин. Разбира се, на изборите за Бундестаг отношенията с Русия не са ключов въпрос (въпреки че и те се обсъждат) - но новият канцлер ще трябва да им обърне много внимание. Нещо повече, за Путин Германия не е само една от важните световни сили: това е страна, която той познава по -добре от всяка друга.

И въпросът не е само в това, че Путин работи в ГДР пет години през втората половина на 80 -те години - през следващите тридесет години той обърна специално внимание на връзките с германския елит. Той ги познава много добре, така че за него е важно какво ще бъде новото германско правителство, кой ще влезе в новата управляваща коалиция. И кой ще стане новият канцлер.

Засега няма отговор на този въпрос, защото окончателният избор ще бъде направен след гласуването на 26 септември. И не от обикновените германци-гласовете им, разбира се, имат значение, но всичко ще се реши на следизборните вътрешно-елитни преговори (формализирани като междупартийни преговори). Изборът ще трябва да бъде направен от двама кандидати: новият канцлер ще бъде заместникът на Меркел в правителството - социалдемократът Олаф Шолц или кандидатът на Меркел и нейният наследник от ХДС Армин Лашет.

В същото време, въз основа на текущите рейтинги, има пет варианта на коалиция: четири, при които кабинетът ще се оглавява от Шолц, и един, при който Лашет ще стане канцлер. Тоест, шансовете на Шолц, разбира се, са много по -големи, да не говорим за факта, че той е много по -популярен от своя конкурент, по данните от социологическите проучвания. И СДПГ ще спечели изборите с около 25 процента от гласовете. Разбира се, чудо е възможно под формата на неочакван пробив от страна на ХДС / ХСС, което ще му позволи да навакса изоставането от СДПГ, но почти никой не вярва в това (сега партията на Лашет изостава с три до четири процента).

Дори след загуба на изборите ХДС ще се опита да удържи властта и има две възможности за това. Първото и най -обидното е да се запази сегашната „голяма коалиция“, като се разменят местата със СДПГ и те станат младши партньор. Готов ли е ХДС за такова унижение, - Шолц да стане канцлер, а Лашет негов заместник?

Дори и да са готови, шансове да се „сглоби“такава коалиция практически няма. Не само защото двете страни може просто да не спечелят общо половината от местата в Бундестага (на последните избори те го направиха с големи трудности, като получиха малко над 53 процента на изборите). Дори да си осигурят 355 места за себе си (за сметка на гласовете, преразпределени от подадените за малки партии, които не преодоляват бариерата от 5%), тогава социалдемократите почти сигурно ще откажат такова партньорство.

Те, през годините на „съжителство“ с Меркел, почти загубиха всичко - партията се свлече до 13 % рейтинг - и сега те не се интересуват от продължаване на връзката, макар и при много по -благоприятни за тях условия.

Разбира се, има и възможност за разширена „голяма коалиция“. Нарича се "Германия" по цветовете на партиите, които заедно образуват черно-червено-жълтото германско знаме. Това са СДПГ и ХДС плюс Свободната демократична партия. Тоест и трите парламентарни партии от времето на старата ФРГ, преди Зелените да влязат в Бундестага през 1983 г.

Тази опция е много популярна сред мнозинството германски избиратели, но същият проблем стои на пътя й: нежеланието на СДПГ да работи съвместно с ХДС. На практика партията беше принудена да направи това след последните избори, но след това получи почти половината гласове от партията на Меркел.

Така че ХДС / ХСС има само една реална възможност да запази властта и дори не под формата на младши партньор, а запазване на длъжността канцлер. Това е коалицията „Ямайка“ (черно-зелено-жълто)-именно тази коалиция Меркел се опита да събере през 2017 г.

Но дори и тогава опитите й да преговаря със „зелените“ и либералите от СвДП завършиха с неуспех - и Лашет ще има още по -малко възможности. По -точно той ще има само една възможност - в случай на провал на преговорите на Олаф Шолц със същите страни.

Защото коалицията на СДПГ със „зелените“ и СвДП е основният вариант следващо от резултата на настоящите избори, с кодово име „Светофар“ (червено-жълто-зелено). Сега това е по -реалистично от всички останали варианти - с всички разногласия между „зелените“ и либералите (относно увеличението на данъците, зелената икономика и т.н.).

Резервен за Шолц вариант е червено-зелено-червената коалиция на СДПГ, Зелените и Левите (наследниците на комунистите от ГДР), но той е твърде неприятен за германския елит и труден за нейните участници и може да се използва само в случай на „повреда“ на Светофара.

Съставянето на новата управляваща коалиция заедно може да отнеме няколко седмици, но и няколко месеца - последният път този процес отне почти шест месеца. И това въпреки факта, че тогава не ставаше въпрос за смяна на канцлера: Меркел просто се опитваше да преговаря с нови партньори, като в крайна сметка се завърна към старите.

Този път настроението на социалдемократите и зелените, които вече не крият взаимните симпатии, може да ускори формирането на коалиция. Но заедно те нямат мнозинство в Бундестага, така че ако либералите искат твърде много, покрай търговията процесът може да се забави.

За германско -руските отношения това ще означава, че Путин все още ще трябва да поработи с Меркел - до края на годината, ако не и повече. И едва тогава ще започне изграждането на пълноценни отношения с нейния наследник. Въпреки това дори личните отношения няма да се налага да се изграждат от нулата: Путин е познат и с Шолц, и с Лашет.

Последният обикновено го наричат (по -точно получи прякора) Putinversteher, „разбиращият Путин“ - след като през 2014 г. Лашет декларира, че „демонизирането на Путин не е политика, а алиби за отсъствието й“, и критикува германския политически „климат“, където всеки, който заяви различна гледна точка за Русия, се обвинява, че или е купен от Газпром, или е поддръжник на президента Путин. Лашет отдавна е начело на Северен Рейн-Вестфалия, най-голямата от федералните провинции, и добре осъзнава важността на отношенията с Русия, при това не само на икономическите.

Това обаче се отнася и за Олаф Шолц, който започва своята федерална кариера като генерален секретар на СДПГ в канцлерството на Герхард Шрьодер. Връзките му с бившия канцлер са много тревожни за верните атлантисти в германския елит: ще повлияе ли ръководителят на борда на директорите на Роснефт на бившия си подчинен, ще направи ли и от него човек, „разбиращ Путин“?

Освен това Шолц има дългогодишни контакти с „тези руснаци“. Всъщност през 80 -те години на миналия век той беше един от лидерите на младежката организация на социалдемократите (и публикува статии, критикуващи „агресивно империалистическия НАТО“). И в това си качество имаше връзки със съветските младежки организации! Както и да е, той е от Хамбург и направи кариера в местната СДПГ, а това е побратименият град със Санкт Петербург! А кой е работил в кметството на Санкт Петербург през 90 -те години?

Не, Шолц все още не е назначен за агент на Путин, въпреки че си спомниха, че един от неговите предшественици като кмет на Хамбург, социалдемократът Хенинг Фошерау, който преди девет години стана председател на борда на директорите на консорциума „Южен поток“, съвместно предприятие на Газпром и европейски компании (който обаче така и не се реализира).

Шолц не е записан като „ненадежден“ по руска линия, но защото всъщност няма нищо за него. Просто сега той се държи доста типично за германски политик: критикува Путин за Украйна и Навални, но подкрепя Северен поток 2 и диалога с Русия. Той дори се застъпва за „нова източна политика“ - по модел на Вили Брандт, който установи добри отношения със СССР. Вярно е, че Шолц говори за необходимостта от „нова източна политика“ на нивото на Европейския съюз, но сега практически всички германски политици масово казват „Европа“ вместо „Германия“.

Така че при Шолц можем да очакваме връщане към дните на тесен руско-германски диалог и то на най-високо ниво.

В същото време Сергей Лавров може да се окаже с партньор, който не е най -подходящият за диалог - ако постът на шеф на германското външно министерство в новата коалиция отиде при зелените / Аналене Бербок или другия съпредседател на партията Роберт Хабек/. Те заемат повече от критична позиция по отношение на Русия и съвместните енергийни проекти.

Впрочем, доста по-вероятно е представител на СвДП, например, нейният лидер Кристиан Линднер, да стане външен министър. А либералите са повече от разумен партньор за диалог (именно от тази партия беше дългогодишният шеф на германското външно министерство Ханс-Дитрих Геншер).

Но във всички случаи руско-германските отношения винаги са били дело на първите лица и тази традиция ще продължи и при новия канцлер. В руска баня с Путин, както Шрьодер, може да не отиде, както се надява германската преса, но те лесно ще намерят общ език.

Превод: ЕС