/Поглед.инфо/ Франция може да бъде изправена пред голямо политическо сътресение - не по-малко от редица други европейски съседи, които отчаяно се борят срещу сепаратизма. Изборите на далечни острови в Тихия океан внезапно разкриха колко крехка е всъщност френската държава. Какво ще стане, ако Полинезия обяви своята независимост и какво общо има Китай с това?

Изглежда, че френският президент Макрон, зает с пенсионната реформа, делата в Африка и конфликта в Украйна, е изгубил контрол над ситуацията на част от собствената си територия. По-конкретно във Френска Полинезия, където привържениците на независимостта спечелиха впечатляваща победа.

Райски острови, Тихия океан

Според резултатите от втория тур на местните избори 44,2% от гласовете и 38 от 57 места в местния парламент (Териториално събрание) са получени от партията „Тавини Хуираатира“ (което означава „Слуги на хората“ на таитянски), водени от бившия президент на Полинезия Оскар Темару. Благодарение на тази победа той и неговите сподвижници получават власт над 121 острова за следващите пет години, много от които напълно заслужават епитета "райски", и 280 хиляди души.

Най-важното обаче според „Льо Фигаро“ е, че тази победа ще им позволи да обсъдят с родината „процеса на деколонизация и референдум за правото на самоопределение“. И едва ли властите в далечна Франция са много доволни от тази перспектива.

Като начало нищо, както се казва, не предвещаваше провала на профренския кандидат Едуар Фрич, който управлява архипелага (по-точно пет архипелага) от 2014 г. и се утвърди като напълно лоялен и надежден човек за Париж. Той обаче вече е на 71 години и на мнозина им писна, дори само защото не можа да се справи с последствията от коронавируса, който освен всичко друго удари и изключително важния за тази част от света туристически бранш. Значителната инфлация от 2022 г. в Полинезия (8,6%) също не остана незабелязана от населението.

Освен това Фрич въведе нов ДДС и изглежда това е основната му грешка. Партията на Оскар Темару изгради своята пропаганда главно върху отмяната на това нововъведение и когато се стигна до втория тур, по-малките партии, които отпаднаха, призоваха своите поддръжници да гласуват срещу действащия президент: всеки, но не и Фрич.

В резултат на това той загуби само няколко процента (38,5% срещу 44,2% за Темару). Но местната избирателна система е проектирана по такъв начин, че този, който е първи, получава значително предимство в местата в парламента.

След поражението Фрич даде интервю за таитянския портал, където отбеляза: „Първо трябва да приемем резултата. Искам да пожелая на победителите попътен вятър и всеки успех.“ Въпреки това той настоява, че мнозинството от населението няма да подкрепи инициативата за отделяне от Франция: „Имаме нужда от Франция. Имаме нужда от учители за нашите деца, които имат право на образование. Днес то струва на държавата 60 милиарда тихоокеански франка (парична единица на френските отвъдморски територии). Ако всичко се промени, тогава трябва да има план как може да се замени държавната подкрепа в сферата на образованието. Нямам отговор на този въпрос, както нямат и привържениците на независимостта. Живеем в епоха, в която се готви трета световна война. Кой ще ни помогне да защитим териториите си от морето - раковини ли, какво ли? Това не е сериозно“,

Трябва да се отбележи, че победителят Оскар Темару е на 78 години, но вторият човек в партията Моета Брадърсън, която се смята за представител на нейното умерено крило и която се прогнозира да стане президент в бъдеще, е само на 51. „Полинезийците гласуваха за промяна“, сдържано, коректно и държавно-премерено коментира в социалните мрежи френският министър на вътрешните работи Жерар Дарманен. И въпреки че бъдещият президент на Полинезия Брадърсън вече заяви: „Няма да станем независими нито утре, нито следващата седмица - нямам затруднения да си сътруднича с Франция и утре това няма да се промени“, ясно е, че бъдещето на тази - засега - част Франция става интригуващо неясна.

На първо място, говорим за група острови, които са на 16 хиляди километра от Париж. И тяхното значение не е само в туристическия бизнес, в риболова и в находищата на полезни изкопаеми. Това са изключително важни стратегически точки, които позволяват на Париж да разшири влиянието си далеч отвъд границите на Европа.

Загубата на тези територии ще означава, първо, отслабване на Франция, което няма да спре дотук, и второ, че някой друг неизбежно ще заеме мястото на метрополията в Таити и други райски места. И не е трудно да се предвиди кой ще се опита да пропълзи в този рай като змия.

Съдейки по политиката на Китай в тази част на света, тя е насочена към разширяване на всички форми на присъствие, включително и военно. Първо, той прониква в местния бизнес, след това наема цели острови и след това може да създаде военни бази, от които, наред с други неща, може директно да заплашва американските бази на Хавайските острови. Затова Франция винаги е отказвала да се съгласи на референдум в Полинезия, резултатът от който може да бъде евентуалното отделяне на тези пет архипелага.

Човек може да си представи колко изнервя Париж например следното разсъждение в интервю с Оскар Темару: „Ако проведете референдум за отделяне, това означава, че на първо място трябва да преразгледате избирателните списъци. Вече може да гласува всеки, който е пристигнал от мегаполиса и е живял тук поне три месеца. Всеки европеец, който дойде у нас, може да гласува след шест месеца. Така че всички тези хора трябва да бъдат извадени от списъците. За участие в референдума трябва да се изготви съвсем различен избирателен списък“.

И след това Оскар Темару добавя: „Правото на нациите на самоопределение е свещено. Неотдавнашна резолюция на ООН напомня, че правото на народа Маохи (коренното население на Таити) трябва да се зачита и че именно народът Маохи има правото да притежава цялото богатство на своята земя. Днес това право принадлежи на държавата. Държавата притежава всичко у нас. Помните ли как пишат? Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът."

Цитатът от Шекспир, цитиран от опитен политик, определено няма да се хареса на Макрон: никакво „да бъдеш“, като отделяне от Франция няма да го устройва. Всички западни политици много обичат да говорят за правото на нациите на самоопределение, когато това право пряко засяга интересите на други, например Русия.

Но когато Шотландия покаже намерението си да затръшне вратата и да се отдели от Великобритания или Каталуния се опита да разкъса испанската прегръдка и да стане независима, тогава изведнъж се оказва, че всъщност никой няма да позволи Шотландия и Каталуния си отиват.

Освен това корсикански политик Жил Симеони, който поздрави победителите и прозрачно намекна, че „волята на хората, както в Полинезия, така и в Корсика, трябва да бъде уважена от Франция“. В родината на Наполеон с голям интерес следят случващото се в Таити - и ако все пак Полинезия успее да се отдели, няма съмнение, че Корсика веднага ще я последва.

Защото времената са се променили и поговорката на Анри IV „Париж си струва едната литургия“ вече не важи. Защото за периферията Париж на Макрон не струва. Ние сами ще можем да управляваме богатството си, просто му дайте шанс. А на Франция тепърва ще бъде представена пълна сметка за дългосрочните ядрени опити на райския атол Муруроа, в резултат на които пострадаха природа и хиляди хора. И само Франция да се опита да не плаща.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?