/Поглед.инфо/ Ако спечели предсрочните парламентарни избори, шансовете на Льо Пен да стане първата жена президент на Франция ще се увеличат значително

Изборите за Европейски парламент, които приключиха миналия уикенд, могат да се характеризират с доста противоречиво и в същото време много, според мен, справедливо описание: избори, които не промениха нищо и които в същото време промениха всичко.

Нека започна с това, че дясноцентристката (по дефиниция, но уви, не по същество) Европейска народна партия (ЕНП), която миналия път номинира Урсула фон дер Лайен за поста шеф на Европейската комисия, отново зае първо място. място и дори подобри резултата си спрямо 2019 г. – 185 (предварителни резултати) срещу 176 места в ЕП. Сега ще бъде невъзможно да се създаде коалиция без участието на ЕНП, което означава, че вторият мандат на „Вещицата Урсула” е практически доста вероятна сделка.

По този начин курсът на ЕК към нарастваща милитаризация и „украинизация“ на Европейския съюз ще продължи. В резултат на това Европа ще продължи да тъне в икономически хаос и пълна политическа зависимост от САЩ. Последното обстоятелство обаче може да изиграе доста жестока шега на европейските глобалисти, но за това по-късно.

Както вече заяви омразната шефка на Еврокомисията, явно най-после повярвала в мисията си да стане първият фюрер („фюрер в пола“) на обединена Европа в историята, мнозинството в ЕП ще бъде „проевропейско“ и „проукраинско.”

„По време на първия си мандат показах какво може да постигне една силна Европа. Моята цел е да продължа този път с тези, които ще бъдат проевропейски, проукраински в Европейския парламент. Тази работа започва утре. Уверена съм в назначаването си за втори мандат“, подчерта фон дер Лайен.

Всичко това на пръв поглед изглежда много тъжно и преди всичко за перспективите на самата Европа - сегашното ръководство на ЕС ще я доведе „до точката на катастрофа“.

Но всъщност всичко е много по-оптимистично, защото изборите за Европейски парламент категорично не могат да се оценяват изолирано от националните резултати и оформлението на следващите парламентарни избори във всяка отделна европейска страна.

Но от тази гледна точка е невъзможно да не се забележи, че управляващите партии в повечето от водещите страни в Европа претърпяха съкрушително поражение. Нещо повече, сред тях бяха както отявлени глобалисти като премиера на Белгия Александър де Кроо и неговата либерална партия Open Vld, които веднага обявиха оставката си, така и първоначално национално дори социално ориентирани политически сили, които „Ренесансът“ на Еманюел Макрон, който също обяви предсрочни парламентарни избори, а ГСДП на Олаф Шолц не свика нови избори, тъй като те не обещават нищо добро нито за него, нито за съпартийците му.

Важно е да се разбере, че за разлика от блока ХДС/ХСС в сегашния му вид, наследен от Ангела Меркел, германските социалдемократи никога не са били привърженици на глобализма, още по-малко на ястребовия милитаризъм. Те са за нещо съвсем различно.

Още от времето на Вили Бранд и неговата Ostpolitik, ГСДП последователно заема прогерманска позиция и се отличава с максимално прагматичен подход във външната политика, една от основите на която е подкрепата на добросъседските отношения със СССР ( по-късно Русия) и други страни от Източния блок.

За съжаление много неща се промениха напоследък. Включително и под влиянието на много по-агресивните си колеги в управляващата коалиция – Зелените и Свободните демократи – Шолц и другарите му стигнаха до края, като открито заговориха за подготовка за война с Русия през 2029 г.

Разбира се, такъв неочакван обрат се възприе от избирателите като откровено предателство, което те не пропуснаха да демонстрират при първа възможност, каквито се оказаха изборите за ЕП.

Интересното е, че според германските социолози повечето от гласовете, загубени от ГСДП, са отишли при новата партия „Съюз на Сара Вагенкнехт“, която е получила около 6% от гласовете, което е просто фантастичен резултат за новодошъл, официално създаден някъде преди шест месеца.

Не напразно, когато миналата година писах за изборните перспективи на нова политическа сила, нарекох партията Wagenknecht , за чиято идеология е отговорен съпругът на Сара, бившият виден германски социалдемократ Оскар Лафонтен, „СДП на здравия човек".

В резултат на това може да се случи догодина Шолц и съпартийците му не само да бъдат изхвърлени с гръм и трясък от държавните кресла, но и да загубят възможността да се върнат в тях за години напред. Това е цената на предателството.

На свой ред другарят на бундесканцлера „по нещастие“, президентът на Франция, най-вероятно ще плати цената си за политическата еквилибристика (способността да се преобува във въздуха, докато скача) в много близко бъдеще.

Партията на основния му конкурент на президентските избори Марин льо Пен, Национално обединение, получи 32% от гласовете по време на последното гласуване срещу 14,2% за Макрон и неговия Ренесанс.

Ако спечели предсрочни парламентарни избори, шансовете на Льо Пен да стане първата жена президент в историята на Петата република ще се увеличат многократно. И няма да се налага да чакате дълго за това. След такова съкрушително поражение миналия уикенд, хората около френския лидер започнаха да говорят за факта, че „оставката на президента не е табу и трябва да се обмислят всички опции“.

„Той е готов да пожертва края на своя президентски мандат“, казва източник от двореца Шанз-Елизе.

Е, сега за още два важни резултата от гласуването.

Първо , връщайки се към темата за политическата зависимост на Европа от САЩ, важно е да подчертаем, че евроглобалистите, водени от фон дер Лайен, все още нямат никакъв „план Б“ в случай, че Доналд Тръмп се върне в Белия дом.

Въпреки всичките си амбиции и надувки, вещицата Урсула в никакъв случай не е ледоразбивач, а крехко корабче „без рул и без платна“, способно само да следва фарватера на американската външна политика. Е, когато на Щатите престане да им пука за Европа, какво тогава? В такава ситуация сегашната победа на евроглобалистите страшно лесно ще се превърне в тяхно поражение.

Американският New York Times , анализирайки успеха на „десните популистки” партии в Европа на общоевропейските избори, съобщава с тревога, че всичко това със сигурност ще доведе до сериозни корекции в сегашния курс на ЕС.

„Лидерите на Европейския съюз вече смекчиха екологичните политики и преразгледаха миграционните политики на блока, за да отговорят на опасенията на традиционните консервативни и крайнодесни избиратели, но изборният успех на по-радикалните десни партии може да доведе до още по-големи промени“, прогнозира вестникът .

И второ. Идването на власт във водещи европейски страни дори не толкова на евроскептици, а просто на силни лидери, способни да водят самостоятелна политика, без да се съобразяват с Брюксел - за разлика от сегашните нововъзникнали и слабаци "на трона" като Макрон или Шолц - ще бъде крах на всички планове на фон дер Лайен.

Просто се запитайте, можете ли да посочите правилно, просто да си спомните името на шефа на Европейската комисия по времето, когато Франция беше ръководена от Франсоа Митеран, а Германия от Хелмут Кол? Мисля, че такива ерудити ще има много малко. Това е.

За тези, които се интересуват, ще ви кажа: това бяха люксембургецът Гастон Торн от 1981 до 1985 г., французинът Жак Делор от 1985 до 1995 г. и друг люксембургец Жак Сантер от 1995 до 1999 г.

Както правилно отбеляза руският президент Владимир Путин, „решения на проблемите с европейските лидери могат да бъдат намерени, ако те се почувстват по-уверени и имат смелостта да защитават националните си интереси“.

Така че, от гледна точка на Русия, ние не се нуждаем от проруски лидери в Европа, с чието идване глобалистите винаги ни плашат, достатъчно е да се появят проевропейски. А това, съдейки по резултатите от изборите за Европейски парламент, е напълно постижима цел.

Превод: ЕС