/Поглед.инфо/ Канцлерът на Германия Ангела Меркел живя в ГДР половината си живот, но предпочете да не рекламира биографията си, пише Focus. Тя не искаше да бъде етикетирана като „Момичето от изток“ искаше да виждат нея политик „за всички“. И поради това тя постепенно се откъсна от корените си, пише изданието.

Канцлерът Ангела Меркел е живяла в ГДР повече от половината от живота си, пише Focus. Самата тя не желае да говори за миналото си, но редките й изказвания по този въпрос дори могат да се считат за един вид „PR“ на Германската демократична република. Разбира се, тя не възхвалява самата система, а отстоява защитата на обикновеното ежедневие. „Аз бях една от вас и сега съм една от вас“, подчертава Меркел.

След обединението на Германия в началото на политическата си кариера, тя иронично наричаше себе си „момичето от Изтока“. Но в обществената сфера тя се опитваше да не рекламира биографията си. Тя не искаше да става представител само на жените или жителите на Източна Германия. Тя искаше да стане политик „за всички“. В резултат на това Меркел постепенно се отдели от корените си.

Настоящият канцлер на Германия е дъщеря на евангелистки свещеник, който веднага след раждането й се е преместил в източната част на Германия. Отначало не й е било позволено да се присъедини към пионерите, но по-късно тя все пак е направила това сама и също е била член на Съюза на свободната немска младеж. Тя е била член на Дружеството за германско-съветска дружба, участвала е в олимпиадата в Москва, защото знае много добре руски език. Когато идва времето за посвещение в юношество, тя предпочита пред него обреда на конфирмация.

Младото момиче не обичаше живота в "държавата на работниците и селяните". Имаше твърде малко свобода и пространство за експерименти. По-късно тя се оплака, че много стоки в републиката са били дефицитни, например доматената паста и хартиените салфетки. Когато защити докторат по квантова химия, за която получи много добра оценка, тя издържа и изпита по марксизъм-ленинизъм, на който й беше дадена оценка „среден“: Меркел винаги се е дистанцирала от системата.

В едно от интервютата си тя говори за това, че като абитуриентка се е напила с киршвасер, както и за това как през 70-те е „пратила по дяволите“ рекрутер от Министерството на държавната сигурност на ГДР. Тя му казала, че е такава бърборица, че ще разкаже на приятелите си за всичко. И така постепенно се оформя жена с особено отношение към системата. "Тя беше критична към нея, но без бунт, отдалечи се от нея, но не беше революционна", пише Focus.

В началото Меркел говори малко за първата половина от живота си, защото не иска да й закачат етикети. По онова време дори онези, които просто казваха, че „всичко не е толкова лошо в ГДР“, бяха обвинявани в оправдаване на диктатурата. Канцлерът разбра, че това е политически опасна територия. Освен това в началото тя беше внимателно наблюдавана. Дори членовете на партията казваха, че има намерение да превърне Германия в „лека версия на ГДР“. Тя беше осъдена и от факта, че за разлика от политиците, възпитани в Западна Германия, европейският проект не й е достатъчно скъп.

Биографията на Меркел, нейното любопитство и отвореност към други хора и страни могат да се възприемат като своеобразен „контрапроект на плановата икономика на ГДР“. През 1990 г. тя не замества една идеология с друга, просто променяйки символите, а се превръща в прагматичен политик без идеология. „Отговорът на въпроса:„ Колко „източногерманско“ има в Ангела Меркел?“ е много прост: 35 години живот, 35 години от ежедневието. Това е достатъчно, за да осъзнаем, че в обединена Германия много неща не могат да се приемат за даденост. Като доматеното пюре, хартиените салфетки и свободата“, заключава изданието.

Превод: М.Желязкова