/Поглед.инфо/ Многовекторният Казахстан увеличава износа-вноса през балтийските страни

В началото на август стана известно за възобновяването на доставките на руски газ за Латвия, които бяха прекратени от "Газпром" през юли поради нарушаване на договорните условия. Синьото гориво достига до латвийските потребители по главния тръбопровод Валдай - Псков - Рига, водещ през газоизмервателната станция "Luhamaa" /Лухамаа/ в Естония. Прави впечатление и по-активното използване на латвийските пристанища за външнотърговски транзит на Русия, както и на Казахстан.

Известно е, че санкционната политика на „колективния Запад“ важи и за руските пристанища, като не изключва транзитните превози на трети страни през руска територия. Въпреки това, придържайки се към откровено русофобски курс, балтийските режими, особено латвийският, се стремят поне частично да запазят приходите си от транзит, които осигуряват до една трета от бюджетите им от началото на 90-те години.

Тази нездравословна традиция продължава още от съветско време, когато от балтийските държави се правеше „европейска витрина“ за сметка на РСФСР. Над 60% от оперативните и социалните разходи на Балтийската железница, контролирана от Рига, идват от плащания, получени от външнотърговски транзит, както и за транспорт между основната територия на РСФСР и Калининградска област, която след 24 фев. 2022 г., марионетните литовски власти по предложение на Вашингтон многократно се опитваха да нарушат.

Така стана известно за забраната за транспортиране на стоки със хладилни камиони на абсурдната основа, че "уредът, който охлажда самия контейнер, подлежи на санкции ." Ситуацията с товарния транзит в Калининградска област достигна ново ниво на сложност, каза депутатът от Държавната дума Андрей Колесник. Трудностите започнаха с получаването на стоки в рамките на крайните „квоти“, установени от Вилнюс за железопътен транзит (например само 41 000 тона цимент могат да бъдат транспортирани до Калининградска област до края на годината).

Заслужава да се отбележи появата в латвийските медии на публикации по темата за ползите на Рига от решението на Вилнюс да откаже транзита на руски и беларуски товари, което допринася за растежа на товарооборота в Рига, Вентспилс и Лиепая.

Според Вайдотас Силейка, ръководител на Асоциацията на литовските стивидорни компании ( LJKKA ), „всички латвийски пристанища показват положителни резултати“, очевидно не без известна завист към съседите . Разликата в представянето на пристанищата на Латвия и Литва се дължи на факта, че стоки от Русия, които не са обект на санкции, се изпращат в Латвия, докато Литва се опитва да се дистанцира от всякакви връзки с Руската федерация. Като цяло, продължава Шилейка ,„Рига и например Талин винаги са били ориентирани към руски транзит: това се е случило исторически“.

Съгласно резултатите от първото полугодие на 2022 г. през пристанищата на Латвия, Литва и Естония са претоварени около 9,8 милиона тона руски външнотърговски товари : в сравнение с първото полугодие на 2022 г. този обем се е увеличил с 4,5%.

През това време през прибалтийскити пристанища са преминали 1,4 млн тона руди, почти 3 млн тона въглища, 1,5 млн тона минерални торове, повече от 500 хил. тона зърно, около 200 хил. тона метали и около 700 хил. тона наливнни товари. По-голямата част от товарния поток падна на Латвия, през пристанищата на която бяха претоварени 6,9 милиона тона руски товари, или 70% от общия обем, следващ през Балтийските страни.

Според актуализирани данни на LJKKA, за 7 месеца на тази година в пристанище Рига са обработени 13,16 милиона тона товари (13% повече от същия период на миналата година), а във Вентспилс - 8,2 милиона тона (25% повече повече ). Най-малко 60% от тези обеми представляват руски външнотърговски товари и руски транзит от трети страни. Възможно е да се прилагат елементи на гъвкава транзитна политика, включително по отношение на руските петролопроводи през Беларус до пристанището Вентспилс, а също и (през югоизточна Латвия) до литовските пристанища Бутинге/Клайпеда.

Транзитното търсене на Латвия за многовекторен Казахстан нараства с максимални темпове. Според Министерството на транспорта на Латвия, през първата половина на 2022 г., в сравнение със същия период на предходната година, товарният трафик от/до Казахстан се е увеличил почти 72 пъти (съответно 2,46 милиона тона срещу 34 хиляди тона) . Тази тенденция продължава и след юни и на фона на намаляване или стагнация на претоварването на товари в руските пристанища.

Според местните експерти, с началото на СВО и налагането на санкции срещу Русия и Беларус, западащата транспортна схема на балтийските страни получи шанс частично да възстанови позициите си. Възползвайки се от момента, латвийците прилагат гъвкава тарифна политика за транзита на товари.

Не искайки да попадат под вторични санкции, трети страни по-активно използват латвийски пристанища, въпреки факта, че експортните маршрути, водещи до тях, минават през руска и отчасти през беларуска територия. Оттук идва нарастващият товаропоток към пристанищата на Латвия от Казахстан и в обратна посока.

„Казахстан не попада под вторични санкции. Създадохме правителствена работна група за предотвратяване на негативното въздействие на антируските санкции върху нашата икономика, включително предотвратяване на вторични санкции. Работната група работи успешно, провеждат се редовни консултации с Европейската комисия и с администрацията на САЩ“, каза вицепремиерът на Казахстан, външен министър Мухтар Тлеуберди в кулоарите на Конгреса на лидерите на световните и традиционните религии.

Друго следствие от „многовекторността” на Нур-Султан, който отново се превърна в Астана, е все по-активното включване на Литва в транзитните планове на централноазиатската държава. През юни стана известно за споразумението на страните относно свързването на Транскаспийския транзитен коридор с пристанището на Клайпеда (и като цяло с дългосрочния проектRail Batica ).

„Сътрудничеството с Казахстан в областта на морския транспорт продължава, но нашата цел е да увеличим товаропотоците от и към Казахстан. Литва разполага с достатъчен капацитет, за да осигури безпрепятствен транзит на казахстански товари през Литва “, обяснява Алгис Латакас, генерален директор на морското пристанище Клайпеда. Прави впечатление и рекордното увеличение на търговията между Казахстан и балтийските страни

Опитвайки се да решат проблема с заобикалянето на ненадеждния балтийски транзит, Москва и Минск активно работят по въпроса за пълното пренасочване на външнотърговския транзит на Беларус към пристанищата на руския северозапад (Ленинградска област и Мурманск), но тук те ще трябва да се изправят пред проблеми не само от санкционен, но и от обективен природогеографски характер.

Както беше отбелязано, заместник-генерален директор на Института за проблеми на естествения монопол Владимир Савчук, „тарифното разстояние през пристанищата на Русия значително надвишава тарифното разстояние за транспортиране от Беларус до Клайпеда: разстоянието до Уст-Луга е с 55% по-дълго, а до Мурманск - 3,3%. пъти” (подобни диспропорции са налице и в сравнение с латвийските пристанища).

Има въпроси и относно размера на плащанията към операторите на вагони и за трансбордиране в руските пристанища: „Очевидно тези параметри са по-скъпи от цените в балтийските пристанища. Освен това в Русия в момента има недостиг на пристанищни съоръжения за износ на торове (става дума за продуктите на Беларускалий. – Ред. ). В резултат на това самите руски компании в този сектор използват пристанищата на балтийските страни.

В бъдеще се планира проблемът да бъде решен чрез изграждането на „беларуски“ терминал край Санкт Петербург в района Бронка-Ломоносов. Заслужава да се отбележи липсата, въпреки развитието на пристанищната инфраструктура в Ленинградска област (Уст-Луга), на специализирани зърнени терминали за износ.

В момента терминалът за въглища в пристанището Висоцк се реконструира за претоварване на зърно. Освен това в същата Уст-Луга калининградският агрохолдинг „Содружество“ планира да построи до 2026 г. зърнен терминал с капацитет 10 милиона тона годишно – съответното споразумение беше подписано на икономическия форум в Санкт Петербург през юни.

... На 11 август след Литва Сеймът на Латвия обяви Русия за държавен спонсор на тероризма. Провокативната политика на балтийските режими, които окончателно „изгубиха бреговете си“, се дължи не на последно място на транспортната и икономическата география на региона, която се използва за разрушителни геополитически цели. И отговорът на подобни предизвикателства не може да се ограничи до тактически маневри, частни търговски интереси или надежди „може би всичко ще се разреши от само себе си“.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com