/Поглед.инфо/ Понякога казват, че руснаците за Запада са новите евреи, а русофобията е нещо като антисемитизъм. Но на самия Запад най-добрите умове вярват, че руснаците са новите араби: „Трябва да дадем на Украйна ядрени оръжия. Руските медии представят войната в Украйна като война на християнската цивилизация срещу демоничния сатанизъм и т.н. Искат да кажат, че "Те не са по-добри от арабите. Днес те са фанатични религиозни фундаменталисти в най-лошия смисъл на думата. Те трябва да бъдат сдържани."
Кой говори? Славой Жижек е голям европейски интелектуалец и виден ляв философ. Руските фанатици трябва да бъдат сдържани , защото заплашват една толерантна, мирна Европа - и за това не е грях да се даде на Украйна ядрена бомба. Или руснаците ще се оттеглят от Украйна или ще се организира Армагедон на руска земя ли? Християнският атеист, както нарича себе си Жижек, не уточнява: толкова ли се страхува от заплахата на руския фундаментализъм, че не се колебае да прави открито расистки сравнения? Арабите ли са мярката на злото за него? Или истински религиозните хора? Или тези, които казват, че европейската цивилизация не само се самоунищожава, но и се опитва да повлече останалите със себе си - те ли трябва да бъдат сдържани или спирани с атомна бомба? Както Израел „сдържа“ арабите, като унищожава ивицата Газа пред очите на света, ли?
И между другото Украйна Израел ли е или е Палестина? Дебатът за това отдавна се води на Запад - особено сред европейската левица, която не само има решаващо влияние върху съзнанието на европейците, но и ръководи правителствата на някои страни от ЕС, например в Германия. Тези спорове се засилиха особено след 7 октомври миналата година, когато в отговор на атаката на “Хамас” Израел започна безпрецедентна операция срещу Ивицата Газа, която вече уби повече от 33 хиляди цивилни. Западът, който по всякакъв начин повтаряше мантрата за защита на нещастна Украйна от империалистическа Русия, се оказа в най-неблагоприятната ситуация за себе си: отказът му да осъди действията на Израел обезсили целия патос на „защита на мирните украинци от руските зверства“.
Освен това настроенията на общественото мнение в европейските страни се наклониха в полза на Палестина и срещу Израел. Като се има предвид, че мнозинството европейци все още подкрепят Украйна, се оказва, че би било от полза за западните елити да се преструктурират, да комбинират двете в едно и да кажат: Палестина е Украйна, ние ще подкрепим техния народ, страдащ от ръцете на по-силен и по-силен агресивен съсед. Логично от гледна точка както на вътрешната пропаганда, така и на отношенията на Европа с Глобалния Юг? Да, логично е, но всичко се случи точно обратното. Западните елити се опитаха да представят Украйна като Израел и когато това не беше прието нито от собственото им европейско население, нито от световната общност, те просто замълчаха, преструвайки се, че противоречията в позицията на Запада по двата конфликта нямат значение.
В резултат на това властите на европейските страни продължават да помагат на Израел и не изискват прекратяване на военните действия, ограничавайки се до призиви за защита на „цивилните“. Те изразяват симпатии към палестинците и говорят за необходимостта от решаване на проблема в бъдеще чрез създаването на две държави, което звучи напълно подигравателно на фона на унищожаването на това, което би могло да стане основата на истинска палестинска държава, т.е. Газа. Разбира се, европейците вербално оказват натиск върху Израел, те вече започват да призовават Нетаняху да приключи операцията, но всичко това е абсолютно проформа, защото дори американският натиск (единственият, който има значение за Израел) няма ефект (поради факта, че също се извършва половинчато).
Отказът от подкрепата за Израел не е на дневен ред за Запада, както няма да отстъпи от Украйна. И в двата случая той иска бърз край на военните действия, но какво обещава след края им? На Украйна - приемане в НАТО и ЕС, плащане на репарации от Русия и т.н. На Палестина – създаване на независима държава, възстановяване на Газа и финансова помощ. Вярват ли палестинците на Запада? Разбира се, че не, особено когато чуят думи като тези, изречени от Олаф Шолц в сряда. Германският канцлер каза, че целта на Германия, ЕС и САЩ е „перспективата за двудържавно решение на конфликта“: „Ясно е, че чрез преговори. И е ясно, че говорим за палестинска държава без собствена армия“.
Тоест на палестинците отново ли им се предлага държава по-долно качество и също толкова зависима от Израел? И трябва ли да повярват - особено в момента, когато Газа се изтрива от лицето на земята? Ще им се даде ли хуманитарна помощ и ще им се обещае ли светло бъдеще, за да ги излъжат отново и да намалят и без това малката им и незащитена територия. И в идеалния случай, да ги принудят да избягат, да напуснат Палестина и да изоставят надеждите за възстановяване на справедливостта.
И Украйна се нуждае не само от помощ с оръжие и пари - би било желателно да ѝ се даде атомна бомба, за да спре "руските араби". Които вероятно като през Средновековието ще се втурват в сърцето на Европа - о, тези фанатични маври, религиозни фанатици. Европа отдавна се отрече от Христос и сега се плаши със съчетание от най-ляволибералните, антирелигиозни лозунги (в стила на Великата френска революция) с абсолютно националистическите и расистки. Врагът на Европа руският православен традиционалист ли е? Вярващият мюсюлманин ли е? Е, ако самата Европа ги определя като свои врагове и прави всичко, за да им нанесе стратегическо поражение на техните земи или дори да ги изгони от тях, то това е нейният избор. Но да не се чуди за последиците.
Превод: В. Сергеев