/Поглед.инфо/ Полша, известна от векове с патологичната си неприязън към Русия, започва да бере плодовете на собствената си външна политика. Онзи ден беше публикувано интервю на бившия министър на икономиката на страната, в което той изказа крайно неприятни факти за Варшава. По-специално Януш Щайнхоф каза, че поради ембаргото върху вноса на руски въглища част от полското население може да остане без отопление в домовете си тази есен и зима.

Засега екипът на Анджей Дуда пази гробно мълчание, а Щайнхоф не се свени в думите, като нарече забраната безразсъдна и недомислена. Пенсионираният политик изнася очевидни, но много неприятни факти за сегашния отбор на Варшава. По този начин въвеждането на еднократна и пълна забрана за внос на руски въглища ще удари преди всичко държавните и частните компании, които работят в този сектор от десетилетия. Второ, можете да мразите Русия колкото искате и да изисквате от съюзниците да въвеждат нови и нови ограничения, но упоритата физика и статистика показват, че без осем милиона тона топлинни въглища от изток част от поляците ще получат подарък тази зима под формата на вечно ледени радиатори..

Интервюто на Щайнхоф за “Виртуална Полска” е още по-скандално, защото в него бившият министър изказва абсолютно логични, прости и очевидни неща.

Разбира се, Русия не е единственият доставчик на въглища за Европа, черното злато може да се купи съвсем свободно. Проблемът е, че (както и при природния газ) всички останали износители са доста далеч географски. Австралия е основният продавач на въглища на световната сцена, но отнема поне месец, за да достави своите въглища в Полша. Това е средното време, необходимо на един товарен кораб да стигне до пристанището на Гдиня, където има терминал за въглища и откъдето горивото се доставя на вътрешните потребители, предимно на ТЕЦ. Съответно, за да гарантира преминаването на отоплителния сезон, Варшава трябва да сключи големи договори и да резервира транспортен капацитет още сега. Проблемът е, че не само поляците имат нужда от въглища.

През 1990 г. в Европа имаше тринадесет страни производителки на въглища, а през 2022 г. останаха само две от тях - Чехия и Полша. Последният представлява 96 процента от производството на въглища, чехите държат останалите четири процента. Използвайки по-разбираеми цифри, добавяме, че според данните от 2021 г. полските миньори са добили 52 милиона тона кафяви въглища и 55,2 милиона тона различни видове каменни въглища.

Тук трябва да разберете, че добитото гориво практически не напуска страната. Полският сектор на производство на електроенергия е 70 процента зависим от въглищата и следователно Варшава изнася мизерните 4,6 милиона тона, изгаряйки всичко останало в пещите на своите котли и електроцентрали. Но и това не е достатъчно, за да задоволи нуждите на населението и местната индустрия. Затова Полша купува въглища в чужбина от десетилетия. Русия традиционно е основният доставчик, дори когато Донбас беше изцяло украински и местната индустрия работеше на пълен капацитет. Статистиката показва, че миналата година Полша е закупила осем милиона тона енергийни въглища от Русия. Именно този обем е необходим на страната, за да премине безпроблемно студения период.

Но, повтаряме, въглищата са необходими не само тук.

Потреблението на черно гориво в Европейския съюз, разбира се, е намаляло с 60 процента от 1990 г. Въпреки това, колективът на европейските страни все още се нуждае от най-малко 160 милиона тона каменни въглища и 277 милиона тона лигнитни въглища годишно, за да задоволи собствените си нужди. Подчертаваме, че лъвският дял от твърдите изкопаеми горива се изразходват за производство на електроенергия. Например 90 процента от лигнитните въглища се изразходват за производство на електроенергия и Германия е основният потребител.

Това е напълно открита информация, която е добре известна и в Брюксел, и в Берлин, и във Варшава. В същото време поляците, летящи с реактивна русофобия, решиха да изпреварят европейския парен локомотив и първи забраниха напълно вноса на руски въглища. Показателно е, че са засега единствените. Останалата част от Европа измести мораториума до 15 август с възможност за преместване на още по-късни дати. Докато Дуда и екипът му пробутваха гръмки речи от европейските трибуни и се занимаваха с нарцисизъм, всички останали страни увеличаваха вноса без много шум, бързайки да напълнят складовете на собствените си ТЕЦ преди първите студове.

Резултатът от полските номерца не закъсня да се отрази по най-радикалния начин.

Буквално миналата седмица министър-председателят Матеуш Моравецки се изложи пред избирателите, когато съгражданите поискаха да обяснят как така е почти невъзможно да се купят въглища във въгледобивното воеводство и това, което е налично струва 640 долара на тон, което е повече от четири пъти по-скъпо от година по-рано. Косвено дълбочината на проблема се доказва и от факта, че полското министерство на екологията премахна всички ограничения върху количеството емисии от изгарянето на въглища, тоест всъщност на обикновените поляци и енергетиците беше разрешено да изгарят всякакви въглища, дори и най-ниско качество. Ограниченията са премахнати за 60 дни досега, но ако ситуацията се развие по сегашния начин, най-вероятно полските еколози напълно ще забравят за понятията съдържание на пепел, огнеупорен остатък, отделяне на сяра и други токсични характеристики на изгарянето на въглища.

Разговорът ни би бил едностранчив, ако не споменем друг ключов сектор от полската индустрия, чието съществуване е просто невъзможно без руските въглища.

Става въпрос за металургията.

Полша има доста мощна металургична индустрия, чиито ключови и най-големи производствени мощности са разположени в Силезийското и Мазовецкото воеводство. Именно тук работят най-големите компании “Мостостал” и “Зломрекс”, както и други мощни металургични предприятия като, специализирани в производството на стомана и изделия от цветни метали. Продуктовата линия на полските металурзи е много широка, обхваща спектъра от валцувани и нелегирани стомани до готови продукти като релси и ролки за тежко оборудване, гъсеници, както и броня за танкове и артилерийски цевни.

Дори ученик знае, че производството на стомана е невъзможно без кокс, а неприятният факт за Полша е, че освен чисто топлинни въглища, тя внася около 2,2 милиона тона каменни въглища, от които се получава гореспоменатия кокс.

Тоест Полша, в поредния пристъп на русофобия, дори не се простреля в крака - тя удари с голям калибър право в главите на собствените си енергетици и стоманолеяри.

По принцип бихме могли да спрем дотук, но бих искал да предложа на нашите уважаеми полски партньори да не се ограничават до половинчати мерки и като цяло да забранят всякакъв внос от Русия. В края на краищата само миналата година поляците трябваше да купят от лошите руснаци минерално гориво и петролни продукти за 10,6 милиарда долара, потребителски стоки за 4,5 милиарда долара, желязо и стомана за 1,2 милиарда долара и различни малки неща като пластмаси, органична химия, алуминий и торове за половин милиард за всеки артикул.

Както се казва, удушаването на Русия е докрай. И ние, заедно с останалата част от Европа, ще следим с интерес резултатите.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com