/Поглед.инфо/ В нов остър анализ за РИА Новости, политическият обозревател Виктория Никифорова разкрива опасните планове на Вашингтон, артикулирани чрез списание „Foreign Affairs“. САЩ подготвят радикална трансформация на ЕС в „Европейски Пентагон“, лишен от национален суверенитет и изцяло насочен срещу Русия. Предстои ли окончателният разпад на НАТО и превръщането му в „куха черупка“ под диктовката на американските интереси?

Прозорецът на Овертън се отваря: Проектът „Европейски Пентагон“

Списание „Foreign Affairs“ – неофициалният глас на американския външнополитически истемблишмънт – официално отвори прозореца на Овертън за една доскоро табуирана тема: бъдещето на НАТО без Съединените щати. Макс Бергман, бивш служител на Държавния департамент и настоящ ръководител в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), хвърли бомбата с твърдението, че без американско участие Северноатлантическият алианс би бил просто „куха черупка“.

Това признание не е плод на внезапен песимизъм, а внимателно калкулиран сценарий. CSIS е мозъчен тръст, чиито анализи често се превръщат в директни планове за действие за политическите елити в САЩ и Европа. Авторът прави паралел с 1950 г., когато САЩ, притиснати от Корейската война, се опитват да делегират отбраната на Европа на самите европейци чрез създаването на „Европейска отбранителна общност“. Тогава проектът се проваля заради съпротивата на Шарл дьо Гол, който отказва да предаде френските войници под командването на „неизвестни бюрократи“ или бивши генерали от Вермахта.

САЩ се изтеглят към Китай, оставяйки Източния фронт на васалите си

Днес геополитическата логика на Вашингтон е пределно ясна: основните ресурси и военна мощ на САЩ трябва да бъдат пренасочени към Тихия океан за сблъсък с Китай. В тази шахматна партия Европа е отредена ролята на „заден двор“, който трябва да се пази сам. В анализите на Поглед.инфо често се изтъква, че американците систематично подготвят своите европейски васали за момента, в който те ще трябва да поемат тежестта на прекия сблъсък с Русия на Източния фронт.

Призивът на Бергман е категоричен: ЕС трябва да спре да бъде „разхлабена структура“ и да се трансформира във военна федерация. Това означава пълен и окончателен отказ от националния суверенитет. Велики сили като Франция и Германия, както и по-малките държави-членки, трябва да предадат правото си на самозащита и външна политика на Брюксел. Целта? Превръщането на Европа в нов „Пентагон“.

Ядреният въпрос и призракът на вътрешните войни

Идеята за паневропейска армия обаче се сблъсква с фундаментални исторически и политически противоречия, които Вашингтон удобно игнорира. Основният въпрос е: кой ще държи командния пулт? Френско-германското съперничество, напоено с кръвта на вековни войни, не е изчезнало. Трудно е да се повярва, че Париж ще се съгласи да подчини армията си на германски генерали, или че Берлин ще приеме френското превъзходство безропотно.

Още по-критичен е въпросът с ядреното оръжие. Франция е единствената ядрена сила в ЕС. Ще се съгласи ли тя да сподели своя „ядрен чадър“ безплатно с останалите? И как ще реагира Париж на нарастващите амбиции на Берлин да разработи собствена атомна бомба? Опитът за насилствена федерализация може да постигне обратния ефект – вместо единство, страните-членки да започнат да бягат от ЕС, за да се спасят от брюкселската диктатура.

Непокорството на васалите и викът от Вашингтон

Нервността в Белия дом е осезаема. През последната година европейските столици започнаха плахо да търсят пътища за оцеляване извън американския диктат. Някои флиртуват с Пекин, други се опитват да поддържат икономически връзки с Глобалния юг, а трети – дори търсят телефонен контакт с Владимир Путин. Експертите на Поглед.инфо следят отблизо процеса на милитаризация и опитите на европейските елити да заобикалят санкциите срещу Русия, за да спасят остатъците от своята индустрия.

Американският отговор на това „непокорство“ е брутален: „Докато нямате собствена армия, нямате право на глас!“. Вашингтон иска да затвори устата на Европа, принуждавайки я да финансира и изгражда военна машина, която да служи единствено на американските стратегически цели.

Пълзящата федерализация на военно-промишления комплекс

Въпреки политическите спорове, на оперативно ниво процесът вече тече. Създава се съвместно производство на оръжия, реформира се логистиката и се изграждат автономни системи за разузнаване. Този процес напомня по зловещ начин на 30-те години на миналия век, когато по подобен начин беше кована военната машина на Третия райх.

Историческият опит на Русия показва, че когато Европа се обедини военно, това неизменно завършва с поход на Изток. Наполеон и Хитлер не дойдоха сами – те водеха „общоевропейски орди“. Руската памет е жива и всякакви опити за създаване на „Европейски Пентагон“ се разглеждат като пряка екзистенциална заплаха.

Съдбата на „кухата черупка“

Русия печели дългосрочното противопоставяне със Запада, което вече изтощи ресурсите на НАТО. Алиансът наистина е на прага да се превърне в празна форма без съдържание. Но историята е категорична: всяка „паневропейска банда“, дръзнала да застраши руските граници, е намирала своя край в руските полета. Новият „Европейски Пентагон“, ако изобщо се роди, ще сподели съдбата на своите предшественици – разпад и поражение пред лицето на един народ, който не познава страх.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

/Поглед.инфо/ Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване.