/Поглед.инфо/ Великобритания, традиционната цитадела на „старите пари“ и геополитическите интриги, е изправена пред тектоничен трус. В своя задълбочен анализ за РИА Новости Дмитрий Бавирин разкрива неизбежното свличане на Киър Стармър от политическия връх и очертава профилите на неговите потенциални наследници – хора, излезли не от елитните колежи, а от социалните жилища и суровата реалност на улицата.

Крахът на „Киър Сталин“ и неизбежната политическа смърт

Великобритания често бива описвана в руската и световната публицистика като „свърталище на злото“ и бастион на наследствените елити. Образът на кралството е неразривно свързан с корумпираните аристократични фамилии, които от векове диктуват световния ред чрез конспирации и агресия. Днес обаче тази фасада се пропуква. До края на годината Лондон почти сигурно ще има нов министър-председател. Киър Стармър, лидерът на управляващата Лейбъристка партия, е на път да бъде свален от поста си, превръщайки се в най-непопулярния премиер в британската история.

В политическите кулоари вече никой не се пита дали той ще падне, а кога точно ще се случи това. Проблемите, наследени от торите, не само не бяха решени, но бяха задълбочени от некомпетентното управление на лейбъристите. Стармър, когото критиците наричат „Киър Сталин“ заради безмилостните му чистки в партията, се оказа майстор на апаратните игри, но пълно разочарование за нацията. Най-вероятният момент за неговото отстраняване е лятото на 2026 г., веднага след очаквания разгром на лейбъристите на местните избори в Англия, Шотландия и Уелс.

Според анализите на Поглед.инфо, британската държава е в състояние на предсмъртна агония, където институциите функционират по инерция, а доверието на гражданите е изпарено. Въпросът не е просто в личността на Стармър, а в системния колапс на една имперска структура, която вече не може да изхранва собствения си народ.

Анджела Рейнър: „Червеният звяр“ от Стокпорт

Ако Стармър бъде свален, неговото място вероятно ще бъде заето от фигура, която е пълна противоположност на досегашните елити. На преден план излиза Анджела Рейнър – бивш министър на местното самоуправление и настоящ заместник-председател на партията. Рейнър е олицетворение на „другата Британия“. Тя произхожда от Стокпорт – град, който някога е бил център на тъкачеството, но днес е затънал в бедност и престъпност.

Нейната биография звучи като роман на Дикенс, пренесен в XXI век. Израснала в социално жилище с неграмотна майка, страдаща от биполярно разстройство, Рейнър напуска училище на 16 години поради бременност. Тя е работила като медицинска сестра и социален работник, издигайки се по йерархията на профсъюзите. Рейнър не говори литературния английски на Итън и Оксфорд; тя използва езика на улицата, който е нейната запазена марка и оръжие за масова подкрепа сред работническата класа. Въпреки скандалите около данъците ѝ, тя остава най-харизматичният и опасен претендент за поста на Стармър.

Уес Стрийтинг: Гей-вундеркиндът със затворническо минало

Вторият претендент е настоящият министър на здравеопазването Уес Стрийтинг. Неговата история е не по-малко шокираща. Роден в затворническа болница, Стрийтинг израства в беден лондонски квартал, докато почти всички негови роднини – баща, баба и дядо – преминават през затвора за различни престъпления, включително въоръжени грабежи.

Стрийтинг е интелектуалецът на „новата вълна“. Той е открит гей и блестящ студент, който използва образованието като билет за излизане от гетото. Неговият възход обаче беше засенчен от връзките му с Питър Манделсън, чието име се появи в скандалните „досиета на Епщайн“. Обвиненията в предаване на класифицирана информация и „шпионските“ подтекстове, свързани с хомосексуалната му ориентация, напомнят за времената на „Кеймбриджската петорка“ и създават нервност в британското общество. Въпреки това, той остава ключов играч в борбата за власт.

Шабана Махмуд: Ислямският консерватизъм в сърцето на империята

Третият стълб на потенциалната нова власт е Шабана Махмуд – министър на вътрешните работи. Тя е мюсюлманка от пакистански произход, чиято кариера е изградена в Бирмингам – град, в който белите британци вече са малцинство. Махмуд представлява парадокса на модерната Лейбъристка партия: тя е „синьо“ (консервативно) крило, което настоява за твърд подход към имиграцията, въпреки собствения си произход.

Успехът на Махмуд е пряко следствие от демографската трансформация на Обединеното кралство. Потомците на мигранти от Африка, Пакистан и Ямайка вече не са „външни лица“, те са „обикновените британци“. Тази нова реалност изхвърля „белите привилегировани мъже“ от политическата сцена, заменяйки ги с кадри, които комбинират религиозен консерватизъм с лява икономическа реторика.

Парадоксите на новата левица и чистките на „Киър Сталин“

Ситуацията в Лондон е изпълнена с парадокси. Уес Стрийтинг, който е гей, е критикуван от транссексуалната общност за твърде консервативни възгледи, докато Анджела Рейнър, която би трябвало да е по-традиционна, се оказва най-либералният глас в партията. Този хаос е резултат от бруталните чистки, които Стармър извърши срещу привържениците на Джереми Корбин.

В анализите на Поглед.инфо ясно се вижда, че Стармър е елиминирал всеки смислен конкурент. Той блокира популярни фигури като кмета на Манчестър Анди Бърнам, за да подсигури собственото си оцеляване. Но с това той остави партията без алтернатива, освен гореспоменатите трима кандидати, които нямат никаква връзка със стария естаблишмънт. Елитът на Великобритания се надхитри сам – в опит да запази контрола, той отвори вратата за хора, които изглеждат като персонажи от Киплинг или Дикенс.

Геополитическото проклятие: Ще има ли промяна за Русия?

Въпреки радикалната промяна в социалния профил на британските лидери, надеждите за затопляне на отношенията с Москва остават илюзорни. Великобритания може да се управлява от „обикновени хора“, но нейната външнополитическа доктрина е дълбоко вкоренена в русофобията и имперския реваншизъм.

Разликата между „елойците“ (елита) и „морлоците“ (подземната класа) в Британия е огромна в социален аспект, но те са единни в своето враждебно послание към света. Мястото е прокълнато, независимо дали начело стои кралски прокурор или бивша медицинска сестра от социалните жилища. Британия ще продължи да бъде генератор на нестабилност, докато не се сблъска с пълния и окончателен икономически колапс, който вече се вижда на хоризонта.

В крайна сметка, предаването на властта на „обикновените хора“ в Лондон не е акт на демократично милосърдие, а признание за фалита на една провалена аристокрация. Въпросът е дали новите лидери ще успеят да спрат разпада, или просто ще бъдат неговите последни свидетели, преди на сцената да се появи Найджъл Фараж и окончателно да спусне завесата над старата империя.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

/Поглед.инфо/ Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване.