/Поглед.инфо/ Гренландия е най-големият остров в света и до 1953 г. е датска колония. Според последните статистически данни около 2/3 от населението на Гренландия подкрепя независимостта на острова от Кралството.

Днес Датското кралство включва три територии: Дания, Фарьорските острови и Гренландия - най-големият остров в света с площ от 2,1 милиона квадратни метра, географски принадлежащ на Северна Америка. Столицата на Гренландия Нуук е на 4 хиляди километра от Копенхаген. Населението е 57 хиляди души, от които 90% са ескимоси, които са местните жители на тази територия.

На 9 април 1940 г. континентална Дания е нападната от нацистка Германия, след което датският посланик във Вашингтон сключва споразумение с Белия дом, според което американските войски извършват десант на острова. По същото време в Готоб (сега Нуук) е открито американско консулство, което работи до 1953 година. След войната Гренландия остава официално колония в продължение на няколко години. През 1953 г. датската конституция е изменена, за да направи острова пълноценна част от страната. Кралството предприема тази стъпка, страхувайки се, че в противен случай САЩ ще поемат пълния контрол над острова, като се има предвид, че през 1946 г. президентът Труман предлага да го купи.

Така геостратегическото положение на Гренландия, което се е развило по време на Втората световна война, все още привлича повишеното внимание на Белия дом. Контролът на Вашингтон над острова ще осигури на САЩ военно-стратегическо предимство в Арктическия регион пред Русия и ще позволи на войските на НАТО да използват свободно морските комуникации в Северния Атлантик.

През 1953 г. Съединените щати построиха в Гренландия военновъздушната база “Туле”. В момента в нея се намират радари за ранно предупреждение на противоракетната отбрана, сухопътно звено от Космическото командване на САЩ и единственото американско дълбоководно пристанище в Арктика.

След референдума от 2008 г., на който 75% от населението на Гренландия подкрепи по-нататъшното разширяване на автономията, Дания прие Закона за вътрешното управление на Гренландия, който влезе в сила на 21 юни 2009 г.

В съответствие със закона, властите в Гренландия самостоятелно вземат решения по съдебните дела, упражняват полицейски функции и управляват природните ресурси. Въпросите на външната политика и отбраната остават под юрисдикцията на Копенхаген. В същото време островитяните получиха правото да сключват международни споразумения без съгласие с континента, за което създадоха свое външно министерство. Понастоящем Гренландия има официално право да се отдели от кралството чрез референдум.

По време на референдума през 2008 г. сепаратистите от партия “Налерак” предложиха програма, според която Гренландия трябва да получи независимост от Дания до 2021 г. Според социолозите в началото на 2019 г. 67,7% от анкетираните гренландци са били за пълното отделяне от Дания. Основният ограничаващ фактор е финансовата зависимост на острова от Копенхаген.

Поредно напрежение между Копенхаген и Нуук възникна след обръщението на американския президент Доналд Тръмп към Дания през август 2019 г., в което той изрази намерението си да придобие Гренландия, наричайки го „сделка с недвижими имоти“. И в Копенхаген, и в Нуук предложението предизвика шокова реакция, която доведе до влошаване на двустранните отношения между САЩ и Дания.

На предложението на Тръмп МВнР на Гренландия отговори: „Ние сме отворени за бизнес, а не за продажба“. В края на октомври 2020 г. обаче, в рамките на тристранен договор, с официалното участие на Дания, беше договорен специален съвместен план за сътрудничество между Гренландия и САЩ за поддържане на база “Туле”.

Планът предвижда развитие на преките връзки в областта на търговията и инвестициите, включително икономическото сътрудничество, образованието и опазването на околната среда. Всъщност към днешна дата американските служители все още не са показали желание да инвестират сериозно в гражданската инфраструктура на Гренландия. Засега техният интерес е ограничен само до провеждането на съвместни геоложки проучвания през 2019 г.

Американска помощ в размер на 12,1 милиона долара (получена с благодарност от правителството на острова, но която възмути датското ръководство) не беше прехвърлена на властите в Гренландия, а разпределена между американските правителствени агенции и консултанти, като им даде възможност да участват в вътрешнополитически въпроси и формират неформални канали за влияние върху дневния ред. Така Вашингтон заложи на формирането на своя положителен имидж на острова, като същевременно не пропусна да окаже натиск върху Копенхаген, въпреки че Дания е съюзник на САЩ в НАТО.

Съдейки по действията на Вашингтон, администрацията на Белия дом се съмнява в способността на Дания да задържи Гренландия и затова се стреми да поеме контрола над острова, дори това да предизвика откровено недоволство у Копенхаген. Това още веднъж показва, че Вашингтон подкрепя сепаратистките настроения на острова. САЩ също ще бъдат доволни от разширяването на автономията на острова.

Така САЩ, използвайки военното си присъствие в Гренландия и програмите за помощ, се стремят да вземат острова под свой фактически контрол (дори ако той остава част от кралството). Основните инвестиции на САЩ отиват за военно строителство и добив на редки земни елементи. Развитието на другите сектори на гренландската икономика е затруднено от американската конкуренция. Контактите на острова с Русия са сведени до минимум. В бъдеще САЩ може да получат възможността да се присъединят към конвенцията на ООН по морското право, което ще им даде възможност да претендират за арктическия шелф, съседен на острова.

Превод: В. Сергеев