Тъй като Европа преминава към водород като енергиен източник, Русия няма друг избор: като най-големият вносител на петрол и газ на континента, тя иска да запази позициите си на енергийния пазар. До 2024 г. Министерството на енергетиката на Руската федерация планира да създаде напълно нова индустрия - руската водородна енергетика. До края на тази година трябва да се разработи концепция за развитие и да се вземат мерки за подпомагане на пилотните проекти. В началото на 2021 г. правителството иска да създаде стимули за износителите и местните потребители да преминат към водород.
Също така вече са избрани пионерите за „зелената революция“: двете държавни компании „Газпром“ и „Росатом“. „Газпром“ следва да разработят и изпробват нова водородна турбина през следващата година. От немска гледна точка е интересно развиващото се партньорство между „Газпром Енергохолдинг“ и “Сименс”. Дъщерната компания “Сименс СТГТ”, която отговаря за бизнеса с газови турбини, е в дълъг и сложен процес на "развод" с руския си партньор “Силови Машини”. До 2024 г. “Газпром” ще изучава използването на водородното и метан-водородното гориво в газови инсталации (газово-турбинни двигатели, газови котли и други) и като моторно гориво в различни видове транспорт.
От своя страна “Росатом” планира до 2024 г. да изгради експериментален обект за водородни влакове като пилотен проект. По-конкретно става дума за остров Сахалин, където руският ядрен монопол, заедно с Руските железници и машиностроителния “Трансмашхолдинг”, планира да превключи влаковете на водородни горивни клетки.
В момента Русия произвежда "сив" водород от изкопаеми горива и в атмосферата се отделя много въглероден диоксид.
Но “Газпром” е фокусиран върху производството на така наречения “тюркоазен” водород, който се получава чрез пиролиза на метан. Резултатът е твърд въглерод вместо CO2 като отпадък, който може да се използва като тор. По-удобно е да се произвежда такъв водород в близост до местата на консумация. За “Газпром” това е предимно европейския пазар. В момента компанията проучва проекти в рамките на ЕС. Друг вариант е транспортирането на водород по газопроводи. До 20% водород могат да се добавят към старите тръбопроводи и до 70% в газопроводи от типа на “Северен поток”.
“Росатом” планира да произвежда и така наречения "жълт" водород: той не е придружен от емисии на CO2, тъй като се получава чрез електролиза от вода. Този метод се счита за един от най-чистите, но използването на ядрената енергия предизвиква скептицизъм в редица европейски страни. Научният консултант на генералния директор на концерна "Росенергоатом" АД, академикът и лауреат на Държавната (1980) и Ленинската (1985) награди Николай Пономарьов-Степной, изчислява, че до 2050 г. концернът ще може да разшири производството си до 50 милиона тона водород годишно.
Третата заинтересована страна, но засега без конкретен проект, е конкурент на “Газпром” - “Новатек” със собствен "син" водород: също от газ, но с отделянето и последващото съхранение на CO2.
Световният енергиен съвет изчислява, че “декарбонизацията" може да предизвика търсенето на чисти синтетични горива, които да представляват около 50 процента от днешното глобално търсене на суров петрол, започвайки в средата на века. ЕС иска да се възползва от тази тенденция и да се укрепи във водородния сектор, който би могъл да осигури до 1 милион работни места в региона до 2050 г. и очаква кумулативни инвестиции от 180 до 470 милиарда евро само в този енергиен сектор.
В рамките на ЕС Германия е основният лобист на зеления водород. Страната може да се похвали със силни производители на електролизатори като “Сименс”, “Тисен-Круп” и други. Ако Германия успее да запази настоящия си дял от около 20 процента от производството на електролизатори на световните пазари, индустрията би могла да създаде до 470 000 работни места - което се равнява на около половината от всички работни места, намиращи се в знаковата автомобилна индустрия на страната.
Германският министър на икономиката Петер Алтмайер също заяви, че страната му трябва да победи азиатските страни, за да претендира за световното технологично лидерство, като посочи Китай като пример. "Целта ни е ясна. Искаме Германия да стане световен лидер в областта на водородните технологии", каза Алтмайер. Сега китайските производители изпреварват Европа в производството на евтино оборудване за производство на водород - електролизаторите им в момента са много по-евтини от европейските. „Тъй като китайският пазар е голям, производителите се възползват от икономиите на мащаба, автоматизацията и т.н. в много по-голяма степен, отколкото в ЕС или САЩ“, коментират експертите от “Хайдроджен Юръп” и добавят, че мащабът „има огромно влияние за всички разходи по веригата на стойността. " За да преодолее тази празнина, ЕС трябва да превърне водорода в глобално търгувана стока. Преди това Европейският съюз претърпя тежко поражение в конкуренцията с Китай на пазара на слънчеви модули и сега е решен да попречи на новородената водородна промишленост да “слънчевата”.
Сега Германия планира не само да запази лидерството си, но и, разчитайки на Русия като партньор, да превърне Китай в огромен пазар на продажби на оборудване и технологии за „зелен“ водород.
Превод: В. Сергеев
