/Поглед.инфо/ Исканията за изгонване на унгарците от „цъфтящата европейска градина“ стават все по-настоятелни
Е, доживяхме. В Германия - някога лидер, локомотив и основен спонсор на европейското обединение - призоваха за засилване на контрола по границата на ЕС с Унгария. Тоест де факто до денонсирането на известното Шенгенско споразумение, което премахна всички съществуващи преди това държавни граници в рамките на „общоевропейския дом“.
Не, формално границите си останаха, разбира се, но хората и стоките вече можеха да ги преминават безпрепятствено, буквално без да ги забелязват. Сега Унгария, очевидно, ще бъде изведена извън прословутата Шенгенска зона.
Интересното е, че подобно предложение, нехарактерно за германски политик, направи Михаел Щюбген, ръководител на МВР на провинция Бранденбург, която, както и цяла ФРГ, няма общи граници с Унгария. Причината за този демарш беше решението на Будапеща да включи граждани на Русия и Беларус в програмата за опростено получаване на дългосрочни визи.
След германския, шведският еврокомисар по вътрешните работи Илва Йохансон също поиска обяснение от унгарците за освобождаване от визите за руснаци и беларуси, заплашвайки Унгария с неприятни последици.
„Русия представлява заплаха за сигурността. Предоставянето на потенциални руски шпиони и саботьори на лесен достъп до ЕС ще подкопае сигурността на всички нас“, каза представителката на Брюксел, като същевременно изрази убедеността си, че бариерите за влизане на граждани от „ненадеждни страни“ не трябва да бъдат намалявани, а на напротив, повдигнати.
Както посочва Der Spiegel, Йохансон е предупредила унгарските власти, че ако види опасност в новите правила, Брюксел ще предприеме „принудителни мерки“ срещу Унгария.
Както припомня списанието, „отношенията между ЕС и Унгария са напрегнати от дълго време“, а с избухването на украинската криза те се изостриха още повече както поради различното разбиране между Будапеща и колективния Брюксел за характера и причините на конфликта и след скорошното посещение на премиера на страната Виктор Орбан в Москва, за което той не получи „благословия“ от еврокомисарите.
Така че визовият въпрос с разширяването на издаването на опростени работни визи, така наречените унгарски национални карти, в Русия и Беларус всъщност не е нищо повече от още една причина да се накаже Унгария, искането за което беше направено в неотдавнашен реч в Европейския парламент (ЕП) на лидера на консервативната партия Европейска народна партия (партията на Фон дер Лайен) на Манфред Вебер.
Още едно доказателство, че всичко това е планирана антиунгарска кампания, която всъщност се превърна в отмъщение на европейските бюрократи, наранени от независимостта на Орбан, може да бъде документът-обръщение на членовете на ЕП към ръководството на Европейския съюз с призив да лиши Унгария от правото на глас в Съвета на Европа, в съответствие с процедурата, посочена в член 7 от Договора за ЕС.
Трябва да разберем, че подобни вътрешноевропейски санкции, които противоречат на шумно прокламираните демократични принципи и свободи, са нечувани. Но явно това са времената, когато европейският либерализъм започва да губи целия си хуманистичен блясък, разкривайки истинското си неонацистко лице.
Все още не е ясно дали евроглобалистите в крайна сметка ще успеят да овладеят опозорявания унгарски премиер. Но за един ефект (очевидно нежелан) от огнената им борба днес може да се говори със сигурност.
Точно сега се очертават контурите на вътрешната конфронтация между европейските елити, където, от една страна, фон дер Лайен с цялата Европейска комисия и мнозинството от настоящите лидери на страните членки на ЕС, които все още хранят надеждата, че американският демократите ще могат да „елиминират“ Тръмп и да продължат курса на укрепване на трансатлантическото сътрудничество, да се чете: глобален конфликт с останалия свят
От друга страна, Орбан, Льо Пен, Фицо, Херберт Кикъл (Австрийската партия на свободата, която претендира за победа и съставяне на правителство след предстоящите избори през септември тази година), както и консервативните сили в Германия, Италия и други страни от ЕС страни, по-ориентирани към Тръмп, включително донякъде наивната вяра, че той ще им помогне да победят конкурентите си в Европа. Това е като „Тръмп дойде, ред въведе“.
Но в допълнение към вътрешните политически спорове, сегашното европейско разделение, видима характеристика на което може да бъде анулирането, макар и частично, на „трансграничните“ правила на Европейския съюз, заплашва да повлияе на международната ситуация.
Колкото по-шумно местните глобалисти се кълнат в достойнството на „миротвореца” Орбан, толкова повече се ядосват и в този си гняв все по-ярко си представят образа на враг – „поразително напомнящ” на Русия – толкова по-голяма е вероятността става, че те ще доведат работата до Голямата война и съответно самата Европа – до цугундер.
И това, каквото и да се каже, засяга и вас, и мен. Така че в противопоставянето между евроглобалисти и европрагматици, независимо от лицата и без да се опитваме да вникваме в нюансите, в настоящата ситуация нашите симпатии трябва да са на страната на последните.
Дори само защото идването им на власт в ключови европейски държави (за Германия ще говорим отделно) дава шанс за трансформация на общоевропейския проект, до пълното му рестартиране.
И това, както показва практиката, изглежда е единственият начин европейските ястреби да не превърнат Европа във военен съюз, както вече директно заяви фон дер Лайен, и като следствие от това да отприщят трета световна война, тъй като, уви, всичко се насочва към.
Ето как на пръв поглед простият и дори второстепенен въпрос за контрола на вътрешните граници на Европейския съюз прерасна в темата за глобалната конфронтация и съдбата на целия свят. Това обаче не е изненадващо.
Европейската „империя“, която е доминирала на планетата от векове, няма просто така да се откаже от своите привилегии. Това означава, че всеки, който й пречи в това, се превръща в потенциален враг, дори и да е далечен „унгарски роднина“.
Превод: ЕС