/Поглед.инфо/ Датската инвестиционна банка „Саксо Банк“, по отношение на основните си финансови показатели, трудно може да бъде причислена дори към групата на средните банки (например, нейната годишна нетна печалба рядко достига 100 милиона евро). Името обаче е добре известно в Европа и извън нея: от време на време тази банка прави много силни и понякога нестандартни прогнози, които бързо се разпространяват по целия свят. Освен това светът е свикнал с предновогодишните прогнози на „Саксо Банк“ за следващата година.

И тази година датската банка публикува на 9 декември прогнозата си за 2021 г., наричайки я „Скандални прогнози“. Това е колекция от десет прогнози. Медиите вече разпространиха новините и дадоха кратко описание на всички десет прогнози. Ще изброя заглавията на подточките, които се съдържат в публикувания документ на банката:

1) „Амазон“ купува Кипър;

2) Германия спасява Франция;

3) Фалшиви новини и смъртоносната опасност от блокчейн технологиите;

4) Новата цифрова валута на Китай ще доведе до тектонична промяна в капиталовите потоци;

5) Революционните разработки в областта на термоядрената енергия ще осигурят изобилие от енергийни ресурси;

6) Безусловният основен доход ще опустоши големите градове;

7) Изплащането на дивиденти в ситуация на нестабилност ще доведе до създаването на Фонд за гражданска технология;

8) Напредъкът в разработването на ваксина срещу КОВИД-19 ще доведе до смъртта на компании;

9) Среброто ще достигне своя пик на популярност поради търсенето на слънчеви панели;

10) Технологиите от следващо поколение разширяват границите и навлизат на развиващите се пазари.

Картината от близкото бъдеще се оказва многостранна, обхващаща както технологиите, така и медицината, и социалната сфера, и дейността на технологичните корпорации, и световните пазари за отделни стоки, и ситуацията в Европейския съюз, и света на валутите и т.н.

Невъзможно е да не се съгласим с някои прогнози, те са изложени съвсем накратко, понякога няма достатъчно аргументация в подкрепа на прогнозата, понякога се изисква подробна картина. А някои прогнози са съмнителни. Предлагам да обсъдим по-подробно всяка от десетте прогнози.

Ще започна с втората („Германия спасява Франция“), защото в деня след публикуването на документа, от датската банка се случи събитие, което леко изясни ситуацията, описана във втората прогноза.

„Саксо Банк“ правилно обръща внимание на неблагоприятното състояние на френската икономика - втората по големина икономика в еврозоната и Европейския съюз. През последните години политиците, финансистите и медиите се съсредоточиха върху толкова размирната икономика на ЕС като гръцката, в която към средата на второто десетилетие на XXI век публичният дълг достигна 160-170% от БВП (според Договора от Маастрихт от 1992 г. публичният дълг на една държава в ЕС, не може да надвишава 60%). Франция някак не e попадала в черния списък. Междувременно към 1 октомври 2020 г. относителното ниво на публичния дълг на Франция достигна 98,12% от БВП, което е по-лошо, например, от това на Португалия.

„Саксо Банк“ реши да нарече всичко със собствените му имена. И да каже, че финансовата и икономическа ситуация във Франция е толкова ужасна, колкото в страните от Южна Европа: „Франция е една от европейските държави, която ще се сблъска с най-високите нива на дълга през следващите години. Преди началото на пандемията публичният дълг балансираше на ръба на 100% от БВП, докато дългът на физически лица и корпорации нарастваше бързо и достигна почти 140% от брутния вътрешен продукт, което е много повече, отколкото в Италия (106%) или Испания (119%). Аварийното реагиране на пандемията само ускори растежа на дълга, като се очаква да достигне 120% от БВП през 2021 г. Дългът на физически лица, главно частни корпорации, може да нарасне с още 20% в случай на най-лошия сценарий, докато темпът на растеж ще бъде най-високият в Европа."

Бих искал да добавя, че темпът на растеж на френския дълг вече е много висок. Към 1 октомври 2020 г. относителното ниво на френския публичен дълг скочи до 118,74% от БВП, което е увеличение от 20,62 процентни пункта през годината. Може би за Франция някаква утеха ще бъде, че в страните от Южна Европа относителното ниво на дълга скочи, достигайки към 1 октомври (% от БВП): Италия - 161,85; Португалия - 137,24; Испания - 123.04.

Вече писах, че банковата система на Еврозоната и на целия ЕС е в много нестабилно състояние (тя е много по-малко стабилна от американската). От особено значение в централата на ЕС и ЕЦБ е италианската банкова система. „Саксо Банк“ обръща внимание на плачевното състояние на кредитната и банковата система във Франция: „Френските компании имат средно един от най-рисковите кредитни портфейли в Европа. Въпреки големия пакет от мерки за стимулиране на икономиката, за изпълнението на които бяха отпуснати 100 милиарда евро, и програмата за кредитиране, при която държавата действа като поръчител за 90% от заемите на компании, Франция няма да може да задържи вълната от фалити, тъй като много компании в сектора на услугите няма да могат да се справят с периодичните премахвания и въвеждания на карантина. Големите загуби по държавногарантирани заеми допълнително ще подкопаят позицията на френските банки, които вече бяха силно засегнати от предишни години от слаб растеж и ниски лихвени проценти, а в някои случаи и от внезапен спад на печалбите от инвестиции на фондовите пазари. Инвеститорите са все по-песимистични относно бъдещата възвръщаемост на собствения капитал, което води до мащабна продажба на активи на най-големите френски банки. Нетните приходи са намалели, докато отпуснатите заеми се увеличават, което води до невиждани досега ниски нива на пазарна капитализация за френските банки и невиждано досега ниско равнище на реална стойност, което е пазарната стойност на акциите на компанията, разделена на реалния ѝ собствен капитал. "

И как банките във Франция могат да се противопоставят на настъплението на фалитите, ако страната е преживяла дълбок икономически спад? В края на второто тримесечие на 2020 г. спадът в БВП на годишна база (в сравнение с второто тримесечие на 2019 г.) в САЩ е 9,5%; в Германия - 11,7%; в Италия - 17,3%. А във Франция, оказва се, спадът е дори по-дълбок, отколкото в Италия, възлизайки на 19,0%. Само испанската икономика е спаднала още повече в Европа (22,1%).

МВФ прогнозира, че спадът в страните от еврозоната в края на 2020 г. ще бъде 8,3%. Но прогнозите на МВФ за отделни държави от еврозоната са: БВП на Германия ще спадне през 2020 г. с 6%, Франция - с 9,8%, Италия - с 10,6%, Испания - с 12,8%.

Според експертите на „Саксо Банк“ Европейският съюз и ЕЦБ трябва да направят всичко възможно, за да спасят втората икономика на Съюза и Еврозоната. Ако се срине, както ЕС, така и паричния съюз (Еврозоната) ще я последват скоро. И „Саксо Банк“ прави прогноза, която прилича на препоръка за френските власти: „Предвид плачевното състояние на публичните финанси, както и невероятно високото текущо ниво на дълга, Франция няма друг избор освен да се обърне към Германия с протегната ръка, молейки я да позволи на Европейската централна банка да отпечата достатъчно евро, да направи възможна мащабна операция за спасяване на банковата и система и предотвратяване на системния ѝ колапс. "

„Саксо Банк“ не крие тайната на ЕЦБ: решенията по ключови въпроси в нея се взимат само с одобрение от Германия. Разбира се, Германия също понесе сериозни загуби под ударите на вирусно-икономическата криза. Необходимо беше рязко увеличаване на бюджетните разходи за борба с кризата, което изискваше широкомащабни държавни заеми. Към 1 октомври 2020 г. относителният държавен дълг на Германия нарасна до 73,28% (Маастрихт, като напомняне, определя лимита от 60%). Остава много да се желае за икономическото положение на европейския „локомотив“.

Германия винаги се е стремяла да ограничи растежа на публичния дълг на страните членки на ЕС и еврозоната и да ограничи емисиите на пари от ЕЦБ, в противен случай тежестта от решаването на проблемите на европейската общност би паднала върху нея като най-богатата държава в ЕС. Въпреки това, през 2020 г. Германия се предаде. През лятото тя се съгласи да създаде 750 милиарда евро (над 900 милиарда долара) фонд за възстановяване на Европейския съюз. Повечето от средствата от този фонд ще отидат под формата на заеми и субсидии за подкрепа на най-слабите членове на Европейския съюз. Единственото нещо, което Германия е успяла да направи, е да увеличи дела на средствата в този фонд, който се разпределя не под формата на субсидии, а на възстановима основа (под формата на заеми).

Преди това ЕЦБ имаше програма за обратно изкупуване на активи, която позволи на страните членки на еврозоната да увеличат своите държавни заеми. Емитираните от тях облигации бяха закупувани от ЕЦБ, като по този начин се увеличи паричното предлагане в еврозоната, което трябваше да поддържа европейската икономика на повърхността. През 2020 г. обаче тази програма не беше достатъчна.

През пролетта държавите-членки на еврозоната дадоха възможност на ЕЦБ да извършва допълнителни покупки на дългови ценни книжа. Програмата за спешни покупки при пандемия беше приета за обратно изкупуване на обща стойност 750 милиарда евро. Покупката на ценни книжа се извърши моментално. След известно време лимитът на програмата беше увеличен до 1350 милиарда евро. Тази граница обаче не беше достатъчна: през есента Париж започна да иска допълнителна помощ.

На 10 декември се състоя планирано заседание на ЕЦБ, на което бяха взети решения по ключови въпроси на паричната политика. Основният лихвен процент на ЕЦБ остана непроменен, т.е. на нулата. А по въпроса за паричните емисии ЕЦБ реши да увеличи емисиите с още 500 милиарда евро. Решението е формализирано като увеличение на лимита на програмата с посочената сума. Мисля, че решаващият фактор за вземането на решението беше гласът на Германия. Така в близко бъдеще портфолиото на ЕЦБ може да включва ценни книжа, закупени по програмата в размер на 1,85 трилиона евро. Няма съмнение, че значителна част от допълнителните покупки ще попаднат върху държавни дългови ценни книжа на Франция. Германия може да не харесва източната си съседка, но въз основа на собствените си геополитически интереси е обречена да спаси втората икономика на ЕС.

В същото време бъдещето на европейската валута, еврото, е заплашено. Включването на печатната машина на ЕЦБ с пълен капацитет може да я лиши от нейния резерв и глобален статут - с всички произтичащи последствия за Европейския съюз.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели