/Поглед.инфо/ Рейтингът на партията на германския канцлер Олаф Шолц започна да расте, докато на партиите, които бяха най-войнствени към Русия, започна да пада. На председателя на германското правителство помага да си върне загубената популярност, сякаш завинаги изгубена, причина, която би трябвало да разстрои Украйна: германците изглежда са се опомнили.
Олаф Шолц не знаеше, че рейтингите са нещо, което може да расте. Той спечели изборите и стана канцлер на вълна от обществена умора от проточилата се (по германските стандарти) ера на Ангела Меркел. Сега тази епоха неизбежно ще се помни с носталгия като сравнително добре нахранено и спокойно време, което приключи, когато Шолц оглави правителството.
Не е той виновен, че това почти съвпадна с началото на СВО. Но именно той обърна ситуацията към най-лошото за Германия - така че да понесе максимални загуби и в същото време да демонстрира на целия свят критичната зависимост на Берлин от позицията на Съединените щати.
Това, което в Германия наричат „скъсване с Русия“ и „помощ за Украйна“, струва скъпо на германците – повече от всеки друг в ЕС, тъй като икономическите им връзки с Русия бяха особено обширни. Рецесията, инфлацията, падането на жизнения стандарт и съкращенията на социалните програми бяха последствията от втората Студена война.
От Шолц като бивш финансов министър явно са очаквали друго - да знае как да брои пари.
Поради това личният рейтинг на канцлера като цяло се понижи, както и рейтингът на неговата Социалдемократическа партия (ГСДП), докато рейтингът на основната опозиционна сила, християндемократите, някога ръководени от Меркел, нарасна. Това е разбираемо и предсказуемо, но напълно несправедливо, тъй като ХДС застъпваше същата пагубна политика на „помагане на ВСУ, вреда на Руската федерация“, а Шолц беше критикуван за нерешителност.
Тоест те подкрепяха същия корен на злото, но не плащаха за последствията: Шолц все пак е виновен, защото той е начело.
Но сега процесът тръгна в обратна посока – рейтингите на социалдемократите започнаха да растат, а популярността на християндемократите започна да пада. Тъй като рейтингите на партия „Алтернатива за Германия“ също възобновиха растежа си, социолози и журналисти свързват този процес с истеричната (наистина истерична) дискусия за прехвърлянето на ракетите с голям обсег на действие “Таурус” в Киев.
„Избирателите са против доставката на крилати ракети, това е очевидно. Така коментираха резултатите от проучването на института “Инста” изданието “Билд” (жълтеникаво, но най-популярното в Германия).
Сега ГСДП на Шолц има 16%, “АзГ” има 19,5%, а ХДС и неговият баварски съюзник ХСС имат 29,5% общо. И въпреки че това е най-лошата цифра от много месеци, тя все пак е на първо място.
Грубо казано, германският електорат предполага, че неблагоприятната икономическа ситуация може да бъде коригирана от партия, която се застъпва за още по-дълбоко въвличане на Германия в конфликта, довел до нейните икономически проблеми.
Фактът, че мнозинството от германските избиратели са против прехвърлянето на ракети на ВСУ, разбира се, е приятно да се чуе, но когато решават собствените си проблеми, те се въртят в кръг и са готови да гласуват за един вид опозиционна сила който се застъпва за прехвърляне на същите ракети на същите ВСУ. Парадоксът на демокрацията.
Разбира се, има и “АзГ”, която първоначално зае позиция, коренно различна от позицията на властите и основната опозиционна партия: да не се намесват в конфликта. Това стимулира популярността ѝ, на което правителството, медиите и активистите на системните партии реагираха с масирана кампания за тормоз, но постигнаха целта си само частично: след временно потапяне рейтингът на „Алтернатива“ се върна към растеж.
Въпреки това режимът на бойкот от страна на всички останали партии все още е в сила, така че “АзГ” трябва да има добър рейтинг от 40%, дори 50%, за да можем да говорим за фундаментална промяна в политиката на Берлин спрямо Русия като някаква перспектива, която може да бъде постигната чрез изборни средства.
Но това не се очаква, според германските политолози това е просто невероятно, така че Берлин ще продължи да тъпче в коловоза на Съединените щати, колкото и скъпо да е за населението на Германия.
При следващите избори ще се проведе учебникарската „реформа на публичните домове чрез пренареждане на леглата“: най-вероятно някой от ХДС ще стане канцлер, а ГСДП ще се превърне от главния на масата в Берлин в младши партньор , както се е случвало неведнъж.
Ключовият въпрос е каква ще бъде Украйна до този момент (есента на 2025 г.), а не как новият канцлер гледа на доставката на ракети “Таурус” там. Сегашният (тоест Шолц) има лошо отношение, за него това е „линия, която не може да бъде прекрачена“ и това, както сега знаем, позволи на рейтинга му да се издигне от мъртва точка.
„Трябва да кажа, че тези дискусии в Германия едва ли биха могли да бъдат още по-смешни. Дискусиите за сигурността и външната политика в Германия се водят не по същество, а сякаш с някакви знамена, които се вдигат и спускат“, казва самият Шолц , сякаш се оплаква и доказва на всички, че не е „нерешителен“, а „разумен“.
Но това е, меко казано, спорен въпрос. Там и в същото време Шолц подчерта, че Германия е предоставила помощ на Украйна с обща сума от 28 милиарда евро, което е повече от всяка друга страна с изключение на САЩ. Канцлерът се чуди защо не си спомнят това.
Русия помни. Спомняме си и за 28-те милиарда. И за терористичните атаки срещу руснаците, които бяха организирани от украинските власти с помощта на предоставените ѝ от Германия ресурси. Спомняме си дори, че приносът на Франция с нейния суетлив агресивен президент Еманюел Макрон дори не достигна един милиард евро. Французинът, разбира се, е луд да отиде в Украйна „в големи количества и с оръжие“, но не е луд да раздаде стратегическите резерви на родния си дом на непознати без броене.
Така че позицията по “Таурус” кара Шолц да изглежда добре, но не го прави „разумен“ и изобщо не го оправдава. Той не само насочи страната по разрушителен за нея път, подчинявайки се на Съединените щати, но също взе решаваща роля във въоръжаването и снабдяването на режима в Киев, като по този начин проточи военните действия – и следователно страданията, загубите и срама (за германската дипломация).
И рейтингът на този политик изведнъж се повиши, защото всички останали са още по-зле. Любовта, както се казва, е зла.
Превод: В. Сергеев