/Поглед.инфо/ Германският канцлер Олаф Шолц призова за реформа на Европейския съюз, резултатът от която ще бъде окончателното предаване на Западна Европа в полза на Съединените щати. Но членове на този нов ЕС ще бъдат Украйна, Молдова и Грузия. Заявявайки това, Шолц със сигурност си въобразява, че е Уинстън Чърчил. Но проблемът е, че той изобщо не е Чърчил.

„В тези дни отново се повдига въпросът къде отсега нататък ще бъде начертана разделителната линия между свободна Европа и неоимпериалистическата автокрация.“

Този цитат от речта на германския канцлер в Карловия университет в Прага, може би случайно, но най-вероятно умишлено, предизвиква ясни асоциации с речта на Уинстън Чърчил във Фултън – тази, с която започна Студената война.

Подобно на Шолц сега, Чърчил говори за противопоставянето на Москва, необходимостта от обединение на Запада, спасението на Европа от диктатурата и разделителните линии на континента, върху които е паднала „желязната завеса“.

Вярно, този път европейците спускат "желязната завеса" от своята страна и Шолц е този, който чертае тези разделителни линии. На негова страна и на страната на Европейския съюз трябва да са страните от Западните Балкани (както Брюксел споменава включително Сърбия), Грузия, Молдова и Украйна.

Така че това е претенция за историческа реч и мястото на нейното произнасяне не трябва да бъде смущаващо. Формално Чърчил също изнася лекции във Фултън по международна политика пред студенти от Уестминстърския колеж.

В този смисъл Прага е много по-удобно и по-„столично“ място от Фултън, който тогава беше 8 000, а сега 12 000 жители (въпреки че наблизо е малката родина на човека, поканил Чърчил, президента на САЩ Хари Труман, но това е друга история).

Бъдещето, което Шолц предлага на чешките студенти и на цяла Европа, е разширяването на Европейския съюз до държавите, споменати по-горе, включително („в известна перспектива“) Грузия, която не е кандидат. Но още преди това ЕС чака реформа, която преразглежда основните принципи на обединението: Германия настоява за премахване на правото на вето, което позволява на всяка страна-членка на Европейския съюз да блокира всяко решение на ЕС.

Въпреки това не можете да откажете немската практичност на Шолц, защото в този случай едното не може да се случи без другото. Докато съществува правото на вето, шансовете Грузия и особено Украйна да се присъединят към ЕС са малки. И когато се приеме система на някакво „решаващо мнозинство“ (да речем от две трети от гласовете), те се подобряват поне до теоретични.

По същество това е реформа в полза на САЩ. Това е окончателното предаване на политическия суверенитет на Европа в пълно разпореждане на Америка. А Шолц е бургомистърът, който носи ключовете на града на янките. Кой по-добре от него - представителят на икономически най-мощната страна от ЕС може да направи това.

Всеки що годе нормален политолог в Русия ще възрази, че Германия отдавна е загубила политически суверенитет, да не говорим за „малките“ членки на ЕС, а ЕС като цяло изобщо не го е имал. Всичко обаче се познава в сравнение.

Засега съюзът на Берлин и Париж водеше Европа в желаната от тях посока без особени пречки. Позицията им в организацията беше съкрушителна и от време на време този съюз дори успяваше да излезе против волята на Съединените щати, какъвто беше случаят например с войната в Ирак.

Но колкото повече ЕС се разширяваше на изток, толкова по-голяма беше фракцията на страните, ориентирани предимно към САЩ: Полша, Румъния, Балтийските страни традиционно се равняват по Вашингтон (има много причини за това, включително исторически). Преди 10 години Западна Европа наполовина държеше лидерските си позиции, както и сдържаше пламенната антируска нагласа на проамериканския блок, но сега реши да капитулира.

След такова значително разширяване на Европейския съюз (за каква част от остатъците от Украйна ще претендира, ще разберем по-късно), проамериканската и антируската позиция ще се превърне в структурна доминанта в него без възможност за отвоюване и дори, като се вземе предвид премахването на ветото, „да се правиш на интересен“.

Някаква Унгария, чийто премиер Виктор Орбан направи много, за да облекчи пакетите от антируски санкции в национална полза, по подразбиране ще следва политиката, която Вашингтон установява. Същото важи и за Германия: в лицето на Шолц, тя се отказва от амбициите и отстъпва ролята на старши на европейския вход на онези, които дори не живеят в Европа.

Защото – „пред заплахата от Изток най-важното е единството на Запада“, както е казал Чърчил, а може би и самият Шолц. Сега вече няма значение.

В речта си във Фултън сър Уинстън, бившият министър-председател на отслабената от войната Великобритания, директно повери на САЩ отговорността за съдбата на западния свят в конфронтацията със СССР. Шолц прави същото - и също говори директно за това, макар и не в реч пред студенти.

Всички "i" бяха поставени от него преди това и всички, които искаха да го чуят, го разбраха. Така например Шолц обясни отказа да достави на Украйна оръжие за удари на руска територия преди няколко дни с „нежелание да позволи ескалация на конфликта“, позовавайки се на думите на президента на САЩ Джо Байдън. „Мисля, че този принцип трябва да се следва от всички останали“, добави той.

Преди това ФРГ, с редки изключения, изобщо не доставяше оръжия на воюващите страни - и това не се нуждаеше от обяснения. Сега е достатъчно да се позовем на американския дядо и след приключване на реформата и разширяването на ЕС, той или неговият наследник-наследничка или някой друг след тях ще стане единственият носител на политическата воля за всички на европейския континент, които живеят западно или южно от Брест.

Или няма да стане. Защото сценарият за присъединяване на част от Украйна към Европейския съюз всъщност е по-малко вероятен дори от разпадането на самия ЕС. Формално американците спечелиха важна победа (предимно над Германия като европейски център на сила), реално обаче далеч не е сигурно, че планираната реформа ще бъде извършена, без не само унгарците, но и поляците да избягат от Европейския съюз. А без тях планът няма смисъл.

Така че засега тази история не е за политическия триумф на Съединените щати, а за предаването и позора на Шолц. Същият Шолц, който като млад активист на ГСДП се бори срещу неоимпериалистическия блок НАТО (тоест той е взел пасажа в първия параграф от своя стар речник).

Има обаче и друга версия - за някакъв друг Шолц.

Този Шолц е предпазлив и заменя действието с неговата видимост. Въз основа на консенсуса на западните елити, че сега лидерството се определя от нивото на подкрепа за Украйна, той скача на самоходно оръдие Gepard, преди то да бъде изпратено във въоръжените сили на Украйна. Но когато идват от въоръжените сили на Украйна за обещаните оръжия, Бундесверът често отговаря - няма повече, свърши, и на нас самите не ни стигат.

Този Шолц предприема наистина болезнени за отношенията с Русия или германската икономика ходове, но само когато стане очевидно, че това е неизбежно решение на огромното мнозинство. Благодарение на това забавяне Берлин успява да спести някоя допълнителна стотинка и няколко спокойни дни.

Този Шолц обещава на Европа като благодат бъдеще, от което много европейци всъщност се страхуват. Но той със сигурност си представя тежестта на предстоящия удар върху германската икономика, което прави преизбирането му невъзможно.

Тоест той е политик камикадзе, който се жертва на олтара на Отечеството. След като е приел, че в сравнително кратко бъдеще всички кучета ще бъдат окачени на него, отписвайки от всички сметки, Шолц посвещава остатъка от дните си на власт в „поставяне на сламки“, за да замени постъпката с PR, за да забави приближаването на Германия до бездната дори за малко.

Знаейки, че ще бъде проклет, той работи за Родината и подкрепя провокативни идеи, за да не бъдат реализирани при новото правителство, което е видяло достатъчно от грешките на старото - грешките на самия Шолц, допуснати от него умишлено.

Това е красива и оптимистична версия. Но първата версия много повече прилича на истината – с доброволно предаване на позиции в полза на САЩ. Версия без сложни интриги, хитра политика и стратегическа проницателност.

Защото това повече подхожда на Шолц, това е неговият мащаб. Мащабът изобщо не е на Чърчил.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com