/Поглед.инфо/ Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви провеждането на специална среща на високо равнище на ЕС през 2022 г., посветена на отбраната. Тя ще бъде организирана във Франция, който ще ръководи ЕС през първата половина на 2022 г. Според Лайен, „е дошъл моментът Европа да премине на по-високо ниво“, за да „се защити от кибератаки, да действа там, където няма НАТО и ООН, и да управлява своевременно кризите“.

Европейският съюз се опитва четири пъти да постигне съгласие за решение за създаване на собствена армия, но и четирите пъти не успява да го направи поради разликата в позициите на 27-те държави -членки на ЕС. Повече от останалите Франция се интересува от успеха на проекта, тъй като има сериозни външнополитически амбиции, а след Брекзит остава единствената европейска държава с ядрени оръжия, което автоматично ще я доведе до първи роли в армията на ЕС. С други думи, Париж в този съюз ще стане същият като Вашингтон в НАТО.

Ако изхождаме от днешните реалности, тогава петият път европейците могат да успеят. Първо, изтеглянето на военния контингент от САЩ от Афганистан показа, че американците възнамеряват да се съсредоточат върху сигурността на страната си. Това означава, че за другите държави ще стане много по-трудно да убедят Вашингтон да възприеме заплахите за своята национална сигурност като пряко засягащи САЩ. Тъй като според Вашингтон Китай е основният му приоритет днес, американците ще поканят своите съюзници да бъдат по-активни и сами да решават проблемите си.

Второ, ЕС беше дълбоко и неприятно впечатлен от неотдавнашния случай когато Австралия прекрати договор с Франция за доставка на 12 подводници, като част от създаването на отбранителния съюз АУКУС от австралийците, британците и американците. Конфликтът, за чийто подбудител Париж смята Вашингтон, сега започва да прераства от спор за подводници до разговори за „смъртта на НАТО“.

Френският президент Еманюел Макрон вече говори за мащабната криза на Северноатлантическия алианс преди няколко години в контекста на едностранните подходи на тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп към турския президент Реджеп Ердоган. Но сега се оказва, че Джо Байдън не е по-добър и дистанцирането от европейските съюзници по НАТО е стратегическа концепция на САЩ.

Сега Франция има перспективата да убеди държавите-членки на ЕС, че всички те се нуждаят от европейска армия, тъй като Северноатлантическият съюз вече не работи. Какво вещае това за Русия?

Като начало Париж ще трябва да убеди антируски страни като Полша и балтийските републики да се присъединят към проекта. В замяна те ще изискват факторът "руска заплаха" и необходимостта да ѝ се противодейства да бъдат вкарани в учредителното споразумение за създаването на европейската армия.

Освен това Полша и Литва, като основни ръководители в този русофобски ансамбъл, ще имат шанс да пренесат Украйна в европейската армия, която все още не е допусната в НАТО. Американците също така ще убедят европейците в необходимостта да се защитят срещу "евентуално руско нашествие", за да изключат всякаква перспектива за сближаване между Европа и Русия.

За стратегическа автономия европейската армия ще се нуждае от собствен развит военно-индустриален сектор. Това е огромна сума пари, която ще трябва да излезе от джоба на данъкоплатците. В този случай европейските правителства и индустриалците ще искат да възстановят част от изразходваните пари.

Военно-индустриалният комплекс на Европейския съюз ще започне да работи по-активно на външните пазари, конкурирайки се за нови договори. Съответно ЕС ще използва всичките си ресурси, за да спечели търгове за доставки, което застрашава интересите на руската отбранителна индустрия.

В резултат на това може да възникне парадоксална ситуация, когато аморфното НАТО ще се окаже по-предпочитано за Москва, отколкото европейска армия, изчистена от американското влияние. Днес Северноатлантическият алианс във всеки случай е подчинен на Вашингтон, който се отдалечава от Европа и се концентрира около Китай.

Европейците обаче не стават автоматично по-лесни партньори за Москва. Само погледнете поведението на Париж в Африка. Веднага след като Русия започна да се връща към Черния континент, проблемите с французите заваляха. Наскоро в Мали се случи поредното изостряне. Париж изисква правителството да не си сътрудничи с руските ЧВК.

Тези обстоятелства трябва да бъдат взети под внимание. Въпросът е колко време остава на Москва. Фактът, че досега държавите -членки на ЕС не можеха да се споразумеят помежду си, не трябва да ни успокоява. Изглежда, че след Афганистан и формирането на АУКУС трудното решение да подкрепят проекта е взето и от германски политици, които преди това се колебаеха по време на дискусиите за създаването на европейска армия. Това означава, че в обозримо бъдеще Русия ще бъде изправена пред нови сериозни предизвикателства.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели