/Поглед.инфо/ Последните тридесет танка от партидатя от 230, предоставени от Полша, са доставени в Украйна. Това е много - повече от две пълнокръвни танкови бригади на съвременните въоръжени сили на Украйна (210 танка за максимум два) или от танкова дивизия на Вермахта, сформирана според щатните разчети от 1941 г. (в зависимост от броя и състава на танковите полкове, максимум 206 танка).

Разбира се, и други страни доставят оръжие (почти сто американски гаубици са не по-малко важни за Украйна от полските танкове). И танкове и други бронирани машини също идват от Чехия и някои други страни.

Но ние сме принудени да заявим, че малката Полша доставя на Украйна оръжия не по-малко от големите САЩ и много повече от Германия, която е не само икономически локомотив, но и оръжейна работилница на Европейския съюз. Полската дейност повече от покрива тихите германски саботажи.

Освен това Полша е единствената страна, която официално обяви намерението си да изпрати „миротворчески контингент“ в Украйна, тоест да изпрати редовните си войски в зоната на бойните действия, като координира това само с Украйна, а не и с двете страни на конфликт, както трябва да бъде.

Тази полска инициатива не може да се сравни с руската операция в Сирия, тъй като Русия официално изпрати ограничен контингент, за да помогне на сирийското правителство в борбата срещу терористите, тоест във войната.

Полша все още говори за „миротворци“, а миротворците, в съответствие не само с нормите на международното право, които вече не са практически в сила, но и въз основа на обикновения здрав разум, могат да разделят страните в конфликта само със съгласието на двете страни и ако има споразумение за прекратяване на огъня.

Въпреки факта, че идеята за "миротворци" не работи и дори Съединените щати предупредиха Варшава, че след като влезе в Украйна, ще действа от свое име, а не като страна от НАТО, Полша не се отказва, а преди няколко седмици полският президент Дуда започна да създава формални правни основания за присъствието на полската армия и полиция в Украйна и дори за това поляците да превземат контрола над украинското правителство.

Съответно възникват два въпроса

1. Защо поляците правят това?

2. Защо са толкова смели?

Отговорите на първото, както исторически, така и свързани с настоящата политика, лежат на повърхността.

Първо, Полша (писах за това много пъти) страда комплекса на несъстоялата се империя. И не просто, че тя се провали, а загуби имперската конкуренция на Русия.

Жаждата за отмъщение възбужда кръвта на шляхтата и ги тласка към приключения, като се започне от кампанията на Мнишек в подкрепа на Лъжедмитрий I, завършвайки с днешните опити за „подкрепа“ на Зеленски, който изгради президентството си върху лъжа.

Второ, в борбата срещу Русия Полша винаги се е опитвала да разчита на маргинални сепаратисти. Само по време на смутовете в началото на 17-ти век такива са рязанските, тулските, путивлските благородници и казаците, които съставляват гарнизоните на „украинските“ по това време югозападните райони на руската държава.

Днес това са нови „украинци“ – бивши руснаци от пограничните земи на империята, започнали да изграждат отделна нация в началото на 20 век.

Трето, Полша, като относително слаба държава, дори по времето на най-високия си възход през 16-17 век (прогресивната децентрализация на управлението при Ягелоните и Ваза се е усещала), винаги се опитваше да грабне парче, добито от други, за да расте, както по население, така и по територии, без да губи енергия.

И така, според Люблинската уния през 1569 г., поляците ограбват Великото херцогство Литва, отнемайки от него южноруските земи (бъдеща Украйна).

В края на същия век, възползвайки се от изчерпването на руските ресурси в 20-годишна борба с Ливонския орден, Дания и Швеция, поляците заграбват лъвския дял от земите на Ордена, реорганизирани в херцогство Курландия и Земгале и херцогство Задвинск. Херцогство Прусия не е включено в Полша, но става неин васал.

През 1812 г. поляците се опитват да възстановят източните си граници от 1772 г., разчитайки на потенциала на Наполеонова Франция. В началото на 20-ти век Полша се възползва от вече изтощена Съветска Русия в Гражданската война и завзема земите на Западна Украйна, до река Збруч.

Четвърто, пет разделяния (включително 1815 и 1939 г.) в продължение на 150 години са нанесли родова травма на Полша. Тя непрекъснато се опитва да намери съюзник едновременно и срещу Германия, и срещу Русия, като отслабва и двете сили, доколкото е възможно, а в случая с Русия също изтласква границата си колкото е възможно по-далеч на Изток.

В това отношение прозападната, русофобска, признаваща Полша за старши партньор, Украйна, изглеждаше за варшавските политици идеален буфер.

Пето, поляците наистина не са против да върнат източните си земи. И това се отнася не само за Украйна, но и за Беларус. Нека ви напомня, че съвсем наскоро именно Полша действаше като главен идеолог и организатор на беларуския „Майдан“, в резултат на което самите поляци буквално бутнаха Лукашенко в руската прегръдка, която Александър Григориевич избягваше до последния момент, предпочитайки в духа на Янукович политиката на „многовекторност“ с пристрастие към „европейска интеграция“.

Тоест авантюрата за установяване на пряк контрол над съседната държава с перспектива за нейната интеграция в Полша беше предпочетена във Варшава пред бавната, но стабилна работа сci сегашното правителство в Минск.

В резултат на това по време на украинската криза Беларус се оказа руски съюзник и ако не беше опитът за преврат през август 2020 г., Лукашенко най-вероятно щеше да запази приятелски неутралитет спрямо Запада.

Като цяло за полските власти връщането на бившата власт по същите методи винаги е основен приоритет. Тук емоциите преобладават над разума, но тези емоции се основават на древна историческа традиция.

Остава въпросът защо Полша е толкова смела при сегашните обстоятелства?

Трябва да се каже, че досега Варшава има достатъчно смелост да направи гръмки изявления и енергично да въоръжава Украйна. Полските войски все още не са се появили официално на територията на „поникващите кръстове“: именно защото е страшно.

Поляците, както и техните американски съюзници, разчитаха на факта, че украинското пушечно месо, хвърлено в битка със стотици хиляди, ще обезкърви руската армия, санкциите ще доведат до изчерпване на ресурсите на руската икономика и финанси, след което Москва ще бъде принудена , както става след резултатите от Ливонската война, да се примири с факта, че Полша, като постави нова армия на границата, разчитайки на ресурсите на цялото НАТО, ще диктува благоприятни условия за разделянето на Украйна.

Но Украйна вече е изкървяла и дори западните оръжия (които също са на изчерпване) не спасяват фронта от колапс, а Русия дори още не е загубила дъх. В този формат Полша трябва да мисли не за разделянето на Украйна, а за собственото си неприятно бъдеще.

Но това не отменя готовността на Варшава да се възползва от първата възможност да се намеси безопасно, но изгодно в конфликта.

Сега участието на Румъния в молдовската криза бързо нараства. Ако започне процесът на интеграция на Молдова в Румъния, тогава ще се появи и проблемът с Приднестровието. Румъния не се нуждае от това, но САЩ няма да позволят толкова лесно да се откажат от част от официално молдовската територия.

Политическата криза в руско-румънските отношения, заплашваща да прерасне във военен конфликт, трябва да освободи ръцете на Полша за по-активни операции в Западна Украйна. Две страни от НАТО в конфликт с Русия не са една Полша. Вече можете да крещите за тенденция и да изисквате включването на колективни защитни механизми. Алиансът няма да се бие, но отделни държави ще предоставят материална помощ.

В крайна сметка поляците съвсем основателно смятат, че САЩ и НАТО не могат без катастрофални последствия за себе си да допуснат пълното поражение на Полша (дори заедно с Румъния) на бойното поле.

Това означава, че освен материална помощ за Полша, те ще трябва да упражнят политически натиск върху Русия, за да принудят Москва да се съгласи на компромисен мир.

Както виждате, украинският опит учи на нещо. Дуда, по въпроса за провокирането на военен конфликт с Русия, е много по-предпазлив от Зеленски. Но неоздравялата рана на пропадналата империя, на болката от разделенията, на желанието за отмъщение...

И, разбира се, все още го има надценяването на американската и колективната западна мощ. Ако полската сила не успя да се разрасне до Сибир, то поне Украйна.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?