/Поглед.инфо/ Новият газопровод „Силата на Сибир-2“ към Китай ще обедини газопреносните системи на Запада и Изтока, заяви „Газпром“. Това ще позволи на Москва бързо да пренасочи към Китай количествата газ, които в момента отиват в Европа. Какво ще даде този газопровод на Русия и трябва ли Европа да се страхува от „Силата на Сибир-2“?
"Газпром" започна проектирането на газопровода "Силата на Сибир-2", чрез който компанията ще може да достави до 50 милиарда кубически метра газ за Китай през Монголия. „Задачата на този магистрален газопровод е да обедини газопреносните системи на изток и запад на страната“, каза Алексей Милер, председател на управителния съвет на „Газпром“.
Какво означава за Русия това обединение на газовите системи на двете части на света? Трябва ли сега Европа да се страхува, че може да остане без руски газ, защото Русия ще пренасочи газа, който тече към нея от Западен Сибир към Китай?
Целта, разбира се, е ясна: да се увеличи износът на газ за сметка на обещаващ нов пазар - Китай. Но защо „Газпром“ трябваше да комбинира "Силата на Сибир-2" със "Силата на Сибир-1"? Има няколко версии за това. Едната от тях е, че съществуващите газопроводи „Силата на Сибир-1“ може да нямат достатъчно газ на новоразработените полета Чаяндинское и Ковикта, които са ресурсната база за тази тръба. Твърди се, че капацитетът на полетата няма да е достатъчен, за да запълни тръбата през всичките години на договора и има проблеми с пробиването на сондажите. Тази информация се появи в медиите през май тази година. Тази ситуация заплашва да наруши историческия газов договор за доставка на синьо гориво за Китай чрез "Силата на Сибир".
За да се избегне това, „Газпром“ твърди, че се нуждае от нов газопровод - втората "Сила на Сибир", чиято ресурсна база са полетата на Западен Сибир. Тук всъщност се произвежда газ за доставки в Европа. „Основният коз на този проект е, че няма нужда да се разработва нещо тук, ресурсната база е готова. Необходимо е само да се свърже нова тръба, за разлика от първата Сила на Сибир, където беше необходимо да се разработят Ковикта и Чаянда от нулата.“, отбелязва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация, експерт в Националния фонд за енергийна сигурност.
Според първата версия, втората "Сила на Сибир" е необходима, за да помогне за захранването на първата „Сила на Сибир“ и да не нарушава доставките на газ за Китай. Това обаче поражда съмнения. „Съществува мнение, че мощността на "Силата на Сибир-2" е необходима за прехвърляне на газ от находищата в Западен Сибир към мощностите на "Силата на Сибир-1", която има проблеми със своята ресурсна база. Странно е обаче да се мисли, че съветските геолози, които са открили полетата Чаяндинское и Ковиктинское, са пропуснали, че всъщност тук няма газ“, се съмнява в тази версия Игор Юшков.
Според него втората версия, според която "Газпром" иска да газифицира цялата страна за сметка на държавни средства, като част от изпълнението на националния проект, е много по-логична.
„Сега актуализираме и обновяваме националните проекти. Основната им идея е, че хората трябва да усетят реализацията им върху себе си. Едно от очевидните неща е да доставяме газ на всички, което ще подобри качеството на живот на много руснаци тук и сега. Затова „Газпром“ се опитва да изиграе темата за газификацията, която стана толкова актуална.“, каза Юшков.
Освен това има куп проблеми на външните пазари на газ - доставките на „Газпром“ спаднаха рязко, цените на газа са много ниски, въпреки че от август ситуацията започна бавно да се подобрява. „Ето защо сега е много изгодно за „Газпром“ да премине към вътрешния пазар, поне по отношение на информацията“, казва отрасловият експерт.
Според Милер „Газпром“ е подписал програми за газификация за 2021–2025 г. с 14 региона. Обемът на инвестициите по тези програми ще нарасне тройно в сравнение с предходните пет години. „Ние усилваме работата тук значително“, каза Милер.
Самият „Газпром“ доста оптимистично гледа към бъдещето си на европейския пазар. Той не очаква рязко увеличение на търсенето на газ в ЕС, но прогнозира увеличаване на дела на вноса на газ на европейския пазар поради намаляване на собственото му производство.
Въпреки това перспективите за европейския пазар на газ всъщност са доста неясни. Конюнктурата вече не е в полза на „Газпром“, чийто дял намалява на европейския пазар, включително Германия и Турция. Именно тези две страни са най-големите купувачи на руски тръбопроводен газ. ВПГ, който е поевтинял, върви по петите му. А в Турция също има пряк конкурент на „Газпром“ – тръбопроводният газ от Азербайджан.
„Газпром“ най-вероятно се замисля какво ще се случи по-нататък на европейския пазар. Европа постоянно казва, че ще се откаже от въглеродните горива и всичко ще работи на възобновяеми източници. Европейците постепенно затягат условията за доставка. Например, съществува риск от въвеждане на данък върху въглеродните емисии, което ще увеличи цената на руския газ и ще предвещава много други проблеми.“, отбелязва Юшков.
Докато китайският пазар е много по-привлекателен. Тук също активно се развиват и възобновяеми енергийни източници, но пазарът на газ расте с огромни темпове.
„Газпром“ иска да се утвърди на китайския пазар, особено след като перспективите за европейския пазар са неясни. Новият тръбопровод към Китай ще предпази „Газпром“ от изпадане в патова ситуация: когато Европа започне да живее без въглеродна енергия, а Русия има газ в Западен Сибир, който няма кой да продаде“, казва Юшков.
За сега се обсъжда възможността за прехвърляне на 50 милиарда кубически метра газ годишно от тази ресурсна база в Китай, докато Европа консумира около 200 милиарда кубически метра руски газ. С течение на времето обаче Китай може да увеличи доставките от Русия. И това ще бъде добро допълнение към европейските обеми. В най-лошия случай, ако европейските покупки на синьо гориво от Русия намалеят, китайската посока може да компенсира тези загуби за компанията и бюджета на РФ.
Трябва обаче да се разбере, че никой няма да изгради нов тръбопровод до Китай през Монголия без търговски договор с Пекин. А подписването на това споразумение през следващите няколко години изглежда малко вероятно. Прагматичният Пекин винаги преговаря много дълго, прокарвайки най-ниската цена за себе си. И сега ситуацията на газовия пазар не е особено благоприятна за подписването на такъв договор от Русия. Пазарната конюнктура не е на наша страна.
„Засега Китай има доста силна преговорна позиция. На глобалния пазар има излишък от газ: през 2019 г. са въведени в експлоатация рекордни обеми нови мощности за втечнен газ. Освен това Китай получава евтин централноазиатски газ, по-специално туркменски. Засега Пекин е готов да подпише договор само на най-ниската цена, което не отговаря на интересите на Русия. До края на 2021 или 2022 г. обаче светът ще усвои новите обеми газ, а Европа ще намали собственото си производство. Тогава пазарните позиции на „Газпром“ може да се променят към по-добро и шансовете за подписване на търговски договор ще нараснат“, казва експертът на НФЕС.
Геополитическата обстановка ще способства и газовото сближаване на Китай с Русия.
„Колкото по-напред във времето, толкова повече Китай ще чувства натиск от страна на Съединените щати. И толкова повече Пекин ще мисли за надеждността на енергийните доставки. Русия в това отношение предлага на Китай уникален вариант - надеждни доставки на газ чрез "Силата на Сибир-2" през Монголия. Притисната между Русия и Китай, Монголия вече не предизвиква големи страхове като транзитна държава.
При по-нататъшното влошаване на отношенията със САЩ, Русия ще стане все по-привлекателен доставчик на газ за Китай, а Пекин ще стане по-сговорчив. Следователно, търговски договор за "Силата на Сибир-2" може да бъде подписан след няколко години.
Що се отнася до Монголия, появата й в проекта е необходима за опростяване и намаляване цената на маршрута за доставка. Този път не е толкова планински, труден и скъп.
Превод: М.Желязкова