/Поглед.инфо/ Властите на Латвия решиха да изолират руското население на републиката и окончателно да унищожат символите, напомнящи за Русия. Най-тежкият удар падна върху паметника на войниците от Червената армия - освободителите на Рига от нацистките нашественици. Как ще се развие подобна политика за страната?

Край на наследството

В Рига започна разрушаването на най-известния паметник в страната, посветен на победата над фашизма. Ансамбълът се състои от 79-метрова колона, увенчана със златни звезди, отстрани са разположени скулптури на Родината и освободителите. Работата трябва да приключи до средата на септември. Властите планират да минат без експлозиви. Те ще разрушат и платформата, върху която е разположен комплексът, фонтанът и криптата.

До вечерта на 23 август тежка техника събори скулптурите на трима войници, а следобед на 24 август - статуята на Родината. Много местни протестират срещу вандалския акт, но не им позволяват дори да положат цветя и да запалят свещи, обвинявайки ги, че хвърлят боклук.

В нощта на 24 август полицията е задържала около 40 защитници на паметника в Парка на победата, твърдят очевидци. Въпреки че хората не проявиха агресия, не скандираха лозунги, не демонстрираха никакви символи, силите за сигурност извиха ръцете им и ги влачиха към участъците. Възможно е подобни строги мерки да са свързани с оставката през май на ръководителя на МВР Мария Голубева поради невъзможността да разпръсне честванията на Деня на победата.

Музеят на окупацията на Латвия заяви, че паметникът няма историческа стойност, поради което ще бъде унищожен, а не изнесен за съхранение. Комплексът е открит през ноември 1985 г. в чест на 40-годишнината от победата във Великата отечествена война и освобождението на Рига. Оттогава на всеки 9 май там се събират десетки хиляди хора.

Паметникът стана обект на омраза на местните националисти. Например през 1997 г. членове на фашистката организация "Перконкрустс" се опитаха да го взривят, но след това градските власти отпуснаха пари за възстановяване. След 15 години активисти започват да събират подписи за разрушаването на паметника, но президентът Андрис Берзинс се противопоставя. През 2019 г. имаше втори опит, но тогава кметът на Рига Дайнис Турлайс се противопостави.

Преди това властите на републиката не искаха отново да изострят отношенията с Москва и се притесняваха за международния имидж, но сега се превърнаха в един от основните поддръжници на конфронтацията между Европейския съюз и Русия. По-специално, президентът Егилс Левитс каза, че в Латвия руското общество е нелоялно към държавата и трябва да бъде "изолирано".

Припомняме, че тази година на 9 май масовите прояви край паметника на освободителите бяха забранени, а на следващата сутрин цветята, положени върху него, бяха премахнати с булдозер. Още същия ден противници на паметника обявиха събиране на дарения за събарянето му. През първия ден бяха събрани 43 хиляди евро. В същото време парламентът на Латвия отмени член 13 от споразумението с Русия за осигуряване на безопасността на мемориалните структури и градският съвет на Рига реши да го демонтира. Заместник-кметът на града предложи Москва да изнесе останките от скулптурите.

Война срещу паметта

Освен комплекса в Рига, до 15 ноември в Латвия трябва да бъдат съборени 69 паметника на войници от Червената армия. Включително унищожаване на структури в Лиепая, Резекне и Даугавпилс. Общо в страната има над 300 такива паметника. В бъдеще всички те могат да бъдат ликвидирани, предупреждава общинският съветник на Рига Яков Плинер.

Латвия обаче не е сама в стремежа си. Например в литовската Клайпеда е разрушена композиция от две бетонни стели със спуснат меч между тях и трима войници отсреща. А през септември литовците демонтираха шест гранитни фигури на войници от Червената армия на гробището „Антакалнис“. Те са поставени през 1984 г. в памет на три хиляди войници, загинали в битките за Вилнюс.

В Естония правителството на Кая Калас постигна разрушаването на танка Т-34 в Нарва. Паметникът се издигаше на левия бряг на реката - на мястото, където Червената армия премина при освобождението на града. Сега машината е в Естонския военен музей. Освен това директорът на институцията Хелар Лил каза, че в републиката ще бъдат прехвърлени 22 гроба на войници от Червената армия, които се намират на „неподходящи“ места: паркове, площади и гъсто населени райони.

Други европейски страни също не изостават. Един от най-шумните случаи се случи във Финландия, където композицията "Световен мир" беше демонтирана. Съветските власти го подаряват на Хелзинки през 1989 г. По-нататъшната съдба на скулптурата е неизвестна, а на нейно място ще се появи тротоар.

Лидерите в унищожаването на съветското наследство бяха поляците. От началото на 2022 г. те са разрушили поне пет паметника, но това не е рекорд за тях. Местните власти от година на година работят в тази посока. Така през 1997 г. в страната е имало над 560 паметника, през 2018 г. те са били 134, а през 2021 г. - малко повече от сто.

Повод за вандализъм

Владимир Оленченко, старши научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания към ИМЕМО на РАН, смята, че Латвия стои отделно сред страните, в които съветските паметници се унищожават. Всеки път, когато Рига провеждаше независима външна политика, тя клонеше към сътрудничество с Москва, твърди експертът. Един от най-забележителните епизоди на това взаимодействие беше участието на латвийски стрелци в Гражданската война.

„Политическото ръководство на Латвия е чуждо републиката. Премиерът Крисиянис Каринс е гражданин на САЩ, който беше назначен за държавен глава, за да скъса с Русия и да потиска руското население. Преди това той се провали в ролята на министър на икономиката , и като член на Европейския парламент лобира за обръщение към САЩ с призив за забрана на продажбата на тениски с руски символи в Америка“, обяснява Оленченко.

В същото време партията на ръководителя на правителството "Единство" на парламентарните избори през 2018 г. спечели малко повече от шест процента от гласовете. Най-голяма подкрепа получи "Съгласие" с близо 20 процента. Организацията се състои от местни латвийци и руснаци, които се застъпват за преодоляване на различията, борба с дискриминацията и нормализиране на отношенията с Русия. Партията обаче не успя да формира управляваща коалиция, така че властта отиде при „Единство“ и техните западно ориентирани партньори.

"Следващите парламентарни избори ще се проведат на 1 октомври. До тази дата властите искат най-накрая да сплашат руското население, така че хората да откажат да гласуват“, казва Оленченко. „Що се отнася до опитите да се зачеркне историята на сътрудничеството между руснаците и Латвийци, нищо няма да излезе, понеже начело на държавата са временни работници, които са безразлични към нейното бъдеще“, допълва тя.

До февруари 2022 г. ръководството на Латвия не можеше едностранно да прекрати споразумението с Москва за защита на паметниците, за да не попадне под международно осъждане, отбелязва политологът Андрей Стариков. Но дори и след това им отне шест месеца, за да се подготвят правилно за унищожаването на съветското наследство. Трябваше да се намерят изпълнители, да се изготви план за демонтаж, да се измисли откъде да се вземат 2,1 милиона евро за плащане на работата. А също и да се извърши официална проверка на обекта за историческа стойност, което беше пореден акт на унижение за руснаците.

Освен това латвийските власти се притесняваха, че руснаците ще излязат на масови протести. Например през 2007 г. в Талин при безредиците, предизвикани от прехвърлянето на Бронзовия войник, един човек загина, а 171 бяха ранени. Съответно Рига преди това засили репресивния апарат, така че хората да се страхуват да протестират.

Според прессекретаря на руското външно министерство Мария Захарова латвийските власти няма да спрат до разрушаването на мемориала: основната им задача е да демонтират историческата памет.

„Те рискуват пълно разцепление в страната си. Абсолютно, не просто временно нарушаване на обществения мир, а противопоставяне на хората и невъзможност за хармонично съществуване на граждани на собствената си страна, които познават историята, които помнят, които имат история“, каза Захарова.

На свой ред руското посолство в Латвия призова международната общност повече да не прикрива властите на републиката и да оцени адекватно случващото се в страната. Разрушаването на паметника на воините-освободители беше оценено от дипломатите като "варварски и русофобски акт", те настояха за прекратяване на полицейския произвол и преследване на хора по политически причини. Едва ли обаче някой ще се вслуша в този призив: градусът на антируската истерия е твърде висок.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com