/Поглед.инфо/ Бившият президент на Естония предложи да се спусне "желязна завеса" между Руската федерация и ЕС - да се замразят всички визи, издадени на руснаци и да не се издават нови. Това не е просто празна заплаха - тя разширява границите на дискусията за "отговора на Русия", която се подготвя в Брюксел по искане на Чешката република, която обяви участието на "агенти на ГРУ" във взривовете на складове за боеприпаси. С или без визи сме на прага на нова криза в отношенията със Запада.

„Нуждаем се от временна забрана за всички посещения от Русия, говоря за всякакви посещения. Преди нахлуването в Крим тези хора арогантно настояваха за безвизов режим с Европейския съюз. Просто трябва да замразите всички визи, с изключение на спешни случаи, свързани със семейни обстоятелства. Сигурността на Европа е заложена. Достатъчно. "

В други случаи това „достатъчно“ може да бъде игнорирано. В най-добрия случай бившият естонски президент Тоомас Хендрик Илвес е някога високопоставен пенсионер. „В най-добрия случай“, тъй като Естония по никакъв начин не е влиятелна сила, а президентският пост там е церемониален.

Брюксел е наясно с това. Там също така знаят, че в контекста на отношенията с Москва естонците са специален случай, те имат „лични“ отношения с руснаците, а бившият президент Илвес е специален случай дори сред естонците.

Син на есесовец, избягал от съветската армия през 1944 г. Възпитаник на университетите в Колумбия и Пенсилвания, като по принцип отказва да използва руски по какъвто и да е начин. Бивш гражданин на САЩ, превърнал се в един от най-войнствените „атлантисти“ в Европа.

Илвес си позволяваше да прави груби изявления за Русия, например, той симпатизира на угро-финските народи на Руската федерация, намеквайки, че би било по-добре те да следват естонския път - към независимост от Москва. Сега, предлагайки да лиши руските граждани от достъп до Шенген, той не пропусна да сравни Русия с Германия на Хитлер.

Като цяло „кучето си лае, керванът си върви“. Отношенията с Москва в Брюксел не се коригират от Естония, камо ли от Илвес. Но уви: точно сега има голяма вероятност Илвес да бъде чут по един или друг начин.

Вече е ясно, че дипломатическият скандал между Русия и Чехия няма да се ограничи до двустранен. Трансформацията на Прага в една от най-антируските столици на ЕС, отхвърлянето на „Спутник-V“ (чехите щяха да купят ваксината, заобикаляйки всички европейски институции), изключването на „Росатом“ от списъка с кандидатите за изграждането на петият блок на АЕЦ „Дуковани“ - всичко това сега изглежда неизбежно, но не се спира до тук. Въпросът за "твърд отговор на руската агресия" тази седмица ще бъде повдигнат от чехите на ниво ЕС и НАТО. И най-радикалните сценарии за такъв отговор ще бъдат обсъдени там, до онези, които вчера изглеждаха невъзможни. Преди Илвес.

Ето как чехите представят въпроса. През 2014 г. се случи така нареченият инцидент във Врбетица - мощен взрив в склад с 50 тона боеприпаси, при който загинаха двама души. Два месеца по-късно на един километър от епицентъра избухна друг склад, вече със 100 тона боеприпаси, но нямаше жертви. Всички отдавна са забравили за този „инцидент“, но сега Прага твърди, че зад експлозиите може би стоят руски специални служби - уж ден преди първата експлозия, складът е бил посетен от известните „Петров и Боширов“, които Лондон обвини в опит да отровят дезертьора Скрипал с "Новичок" по заповед на Главното управление на Генералния щаб на Русия (известно още като ГРУ).

Може да се разглежда това като поредната антируска провокация на западната пропаганда, но трябва да признаем, че нейният сценарий е разработен на високо холивудско ниво - с ярки мотиви, характерни злодеи и сюжетни разклонения. Взривеният склад е свързан с българския бизнесмен Емилиян Гебрев, който през 2008 г. е доставял оръжия на Грузия, а през 2014 г. е искал да ги продаде на Украйна. Вярно е, че самият Гебрев отрича това, или по-скоро заявява, че неговата компания не е доставяла оръжие на Киев, но това не е същото като „нямал съм намерение да доставям“.

Както и да е, шест месеца след първата експлозия Гебрев оцеля опит за покушение. Според българското разследване определено отровно вещество е било приложено върху дръжките на вратите на колата му. Според финландския институт ВЕРИФИН това вещество е същият "Новичок", с което уж са отровили Скрипал, но пробите, въз основа на които е направено подобно заключение, мистериозно "изчезват" от лабораторията.

Трябва да се подчертае, че в България бяха обсъдени различни версии на покушението срещу Гебрев, включително мафиотската борба за преразпределение на пазара, а „инцидентът във Врбетица“ бе представен от чешката страна през всички тези седем години като последица на небрежност. Сега чехите твърдят, че имат образци от складови карти, издадени на "Петров и Боширов" с измислени имена, и дори видеозаписи на тяхното присъствие там.

Сега всичко това обещават да го разсекретят. Но е забележително, че такива очевидни „доказателства“ се появиха (или бяха фалшифицирани) едва сега, отхвърляйки идеята за случилото се като инцидент. И те изплуваха, трябва да се каже, тъкмо навреме - на фона на рязко охлаждане на отношенията между Москва и Брюксел (въпреки че, изглежда, няма къде да се охлаждат повече), на фона на изострянето на положението в Донбас, на фона на „ваксинационната война“ между Руската федерация и ЕС и поредния кръг „санкционна война“ между Руската федерация и САЩ.

Европейците не планираха да участват (поляците не броят) във втората "война" – тази на санкциите и заявиха това директно. Но "инцидентът във Врбетица" изглежда се превърна в последното парче от пъзела, изобразяващ "агресията на руските специални служби срещу ЕС“. А контекстът е такъв, че реакцията на Брюксел определено ще последва - ние сме на прага на сериозна политическа конфронтация, която носи разходи за всички.

Дори да изхождаме от факта, че "Петров и Боширов" "агенти на ГРУ" наистина са посетили склада във Врбетица (а в Брюксел ще продължат да повтарят това без значение дали е истина или не), това не означава тяхното участие в експлозията. Бомбата не е бутилка, не можете да се донесе в джоба. Но като се има предвид факта, че Москва и нейните „европейски партньори“ хронично си нямат доверие, чехите дори няма да се налага да доказват тази връзка - те лесно ще си вземат думата, веднага преминавайки към обсъждане на най-рязък отговор. Времената са такива.

Можете да се подигравате с остроумието на сценаристите от поредицата „Петров и Боширов срещу НАТО“, колкото искате, но в Брюксел (и като столица на ЕС, и като столица на НАТО) въпросът ще бъде поставен като „терористичен дейности на руските специални служби на територията на Алианса, които доведоха до човешки жертви. "

Колко "рязък" ще стане отговорът, как ще се отрази на проекта "Северен поток-2", до какво ще доведе и без това сложните отношения с Европа, е безсмислено да гадаем, а и скоро ще разберем. Във всеки случай е неизбежно. Независимо дали поводът е измислен, ние си имаме работа с, може би, най-гръмкото обвинение срещу нашите специални служби, по стандартите на които соченето с пръст за "кибератаки", "намеса в избори" и "опит за премахване на дезертьорите" са дреболия.

Предложението на Илвес да се лишат руснаците от шенгенски визи е сериозно увеличение на залозите или, с други думи, значително разширяване на границите на дискусията за това как да се отговори на „руската агресия“. На заседанието на ЕС това вероятно ще прозвучи - и ще бъде най-вероятно отхвърлено като твърде радикално и допринасящо за разцепването на ЕС (Гърците например предлагат напълно да се отхвърлят визите за руснаците - това е техният обективен икономически интерес).

Независимо от това, ситуацията стигна дотам, че някои от европейските елити открито заявяват готовността си да се оградят от Русия с нова „желязна завеса“. Да, това е най-русофобската и проамериканска част от елита, мнозина няма да се съгласят с нея дори в самата Естония, която по същество е зависима от туризма от Русия. Но преди самото обсъждане на подобни инициативи беше трудно да си представим, а сега те ще бъдат включени в дневния ред.

Определени изводи от всичко това трябва да се правят не само от руското външно министерство, но и сред руската прозападна интелигенция. Прието е да се отнасят със съчувствие към ръководството на постсъветските етнокрации, било то Естония или Грузия. Сега, когато представителите именно на тези етнокрации предлагат да лишат именно интелигенция от уикендите в Италия и отпуските в Испания, да се надяваме на някакво просветление у тях.

Интелигенцията, разбира се, няма да откаже да уважава Запада като такъв. Но сега не „авторитарният Кремъл“ посяга на нейната свобода на движение, а „демократичните европейци“, които тя така горещо подкрепя. Ако не се сети сега, за нищо на света няма да го направи.

Превод: В. Сергеев