/Поглед.инфо/ Случи се нещо ужасно – за Запада като цяло и в частност за САЩ Според последните екзитполове (според канала ЦДФ), на изборите за регионален парламент на Тюрингия (бивша ГДР), партиите, които бяха опозиция на сегашното проамериканско правителство, спечелиха мнозинство: „Алтернатива за Германия“ - 33,2% и "Съюза на Сара Вагенкнехт" - 15,6%. Дори най-старата германска партия ХДС получи едва 23,6% от гласовете, а що се отнася до привържениците на Шолц и Бербок, те почти не се забелязват. На изборите в съседна Саксония резултатът също беше впечатляващ: “АзГ” изостана само с 1% от CDU.

Канцлерът Шолц, след като научи за победата на “АзГ”, призова за създаване на правителства в тези региони без представители на “АзГ” (както каза, „безправни екстремисти“).

Но искате или не, тогава в Тюрингия и Саксония ще трябва да създадат коалиционни правителства, т.е. консервативният “ХДС” ще трябва да преговаря с “левичарите” от “Съюза на Сара Вагенкнехт” и със социалдемократите и никой не знае какво ще излезе в крайна сметка от това.

Може би след година-две правителството ще падне и ще трябва да се проведат нови избори. Това само ще повиши акциите на “АзГ”. Интересна подробност: лидерът на тюрингския клон на “АзГ” Бьорн Хьоке дойде демонстративно с руска “Лада Нива” да гласува.

Лошите проблеми започнаха...

И така, победата на “АзГ” на провинциалните избори беше първата за крайнодесните сили от средата на ХХ век. Както коментира членът на Бундестага Щефен Котре: “Днес е исторически ден. “АзГ” стана най-силната партия във федерална провинция за първи път, като прогнозите се сбъднаха и в Саксония, докато партиите в коалиционното правителство загубиха. Това означава, че политиките на федералното правителство вече не са необходими на никого, поне не на мнозинството у нас, поне в Източна Германия.

Разбира се, рано е да се радваме и да правим розови прогнози: никой няма да позволи на патриотичните сили на Германия да укрепнат достатъчно, за да може същият Хьоке да стане поне министър-председател на Тюрингия. Възможностите за това са много - те явно ще работят с потенциални съюзници на “АзГ”, така че дори не могат да мислят за коалиции с нея.

Не са изключени политически арести на партийни лидери като „агенти на Путин“ и най-наглото им оклеветяване в контролираните от правителството медии.

Последното обаче вече започна: патриотичните партии ги наричат навсякъде „блок Хитлер-Сталин“, играейки върху негативните стереотипи, които са били вкоренени в измитите младежи от десетилетия. Които може и да не знаят, че Германия е спасена от Хитлер от Сталин и Червената армия, а не от „демократичните“ американци, които бомбардираха немските градове заедно с цивилното население, но се биеха много лошо на сушата.

“Хората поне искат да видят гражданска, патриотична сила в правителството... Предполагам, че през следващите седмици ще постигнем съответните успехи в Бранденбург. И когато започне предизборната кампания за изборите за Бундестаг, ще видим и съответните добри резултати за патриотичните партии", предполага Щефен Котре. Е, както се казва, "Бог да им е на помощ". Може би не всичко е загубено и не е твърде късно да си върнем Германия (Германия, която помним).

В същото време трябва ясно да се разбере, че противно на официалната германска пропаганда, “АзГ” не е „проруска“ партия, а по-скоро радикална прогерманска. Твърдолинейни „евроскептични” националисти, които остро се противопоставят на мигрантите, перверзници и пропагандират идеята за напускане на Германия от еврозоната. Да, партията е обвинена в контакти с „неофашисти“, „ислямофоби“ и „расисти“ , както и в „антисемитизъм“ (осъждат Израел).

Германците гласуваха не "за", а "против"

Как да си обясним сензационния изборен резултат в Тюрингия? Геостратегът Андрей Школников вижда причината за успеха на “АзГ” в следното: Това не беше гласуване „за Русия“, а срещу постоянно влошаващата се икономическа и социална ситуация в Германия. Затова хората мечтаят да се „върнат назад“ - към тихо, блажено състояние, когато газът беше евтин, германската икономика процъфтяваше и имаше много по-малко социални проблеми. Разбира се, мотивите варират в различните региони и възрастови групи, но като цяло мнозина отдават влошаването на идването на сегашното правителство на Шолц. И гласуват против него.

С тази оценка е съгласен и германският политолог, председател на Евразийското общество Александър Рар: “Населението на двете източногермански провинции Тюрингия и Саксония гласува против сегашното правителство, тоест партията на Шолц, Зелените и Свободните демократи губят авторитет и доверие най-вече в Източна Германия, където хората са недоволни от икономическата, социалната ситуация, от факта, че в Западна Германия все повече говорят за война с Русия, но в Източна Германия не искат това”.

“АзГ” вижда края на „помощта за Украйна“ като начин да попречи на Германия да бъде въвлечена във война с Русия и това също привлича симпатиите на гражданите, които основателно смятат, че милиардите евро, изпратени за финансиране на убийството на руснаци, биха да се използва много по-подходящо за решаване на вътрешни проблеми. Това отбелязва дори такова издание, което в никакъв случай не е симпатизиращо на Русия, като вестник „Файненшъл таймс“: И „Алтернатива за Германия“, и „Съюзът на Сара Вагенкнехт“ привлякоха гласоподаватели, като се противопоставиха на украинския конфликт. И двете партии остро критикуваха германските продажби на оръжие на Киев, както и западните санкции срещу Русия и призоваха за преговори за прекратяване на боевете.

Нещо повече, след началото на СВО партията “АзГ” дори заведе дело във Федералния конституционен съд, опитвайки се да протестира срещу доставките на германски оръжия за Украйна. Което, разбира се, беше представено от медиите като „иск, заведен по указание на Русия и за руски пари“. А в съвременните времена в Европа подобно нещо е едва ли не средновековно обвинение в ерес, за което се предполага, че се изгаря.

Затова от февруари 2021 г. Германската федерална служба за защита на конституцията наблюдава партията, търсейки причини, поради които тя може да бъде затворена, докато (кой знае?) стане мнозинство в Бундестага на следващите избори.

А през юни 2023 г. Германският институт за правата на човека публикува доклад за дейността на “АзГ” , според който партията се е доближила до точката, в която е възможно да се повдигне легитимен въпрос относно нейната забрана като предполагаема цел да „елиминира свободен демократичен ред”...

Ето такава "демокрация" имат в ЕС. Що се отнася до обвиненията във „фашизъм“, то те трябва да бъдат адресирани много по-основателно към самия ЕС, защото преразглеждането на резултатите от Втората световна война, пълната русофобия и съдействието на неофашисткия режим в Киев е истинският фашизъм.

И за основното. През 1903 г. в Англия е публикувана книгата „Геополитическата ос на историята“ от „бащата на геополитиката“ Макиндер, която излага основите на стратегията на англосаксонската „морска“ цивилизация за борба с „континенталните“ цивилизации, ядрото от които („Хартленд“) е Русия. И там като най-важна задача за англосаксонците се провъзгласява категоричното недопускане на съюз между Русия и Германия, което на практика се реализира в две световни войни.

Сега явно има трети опит. “АзГ”разбира това и му противодейства по най-добрия начин. И само това е обективно полезно за Русия.

Какво от това?

Имайки предвид изброените тенденции, време е тези у нас, които имат за задача да влияят на външния свят с помощта на меката сила, да се ангажират активно с подкрепата и популяризирането на онези сили в Европа, чиято дейност и цели, макар и не проруски, са обективно полезни за Русия.

Освен това, това трябва да се направи не толкова посредствено, както направиха в Украйна, като по същество изоставиха проруските движения без помощ в името на непрекъснатото функциониране на петролната и газовата „тръба“.

Между другото, струва си да разгледаме по-отблизо източните региони на Германия (бившата ГДР) - за щастие много хора там вече съжалиха за разрушаването на прословутата Берлинска стена. Наистина няма да ни навреди да получим приятелска пруска република на нашите западни граници! Или Саксония, Бранденбург, Шлезвиг-Холщайн и т.н.

И това се отнася не само за Германия. Като се има предвид, че Западът все още се опитва (повече от век!) да „разчлени“ Русия, време е да се заемем сериозно с „деколонизация“. Същата Великобритания има Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Франция има Бретан, Нормандия, Аквитания, Каталуния, Корсика, френската част от Страната на баските, Ница, Савоя и Елзас и Лотарингия, които винаги са спорни с Германия. Да, и Италия и Испания имат какво да „деколонизират“. И няма от какво да се срамуват - те не са срамежливи в методите си!

Превод: В. Сергеев