/Поглед.инфо/ Популярността на германския канцлер Олаф Шолц, на когото бяха възложени толкова много надежди, рязко намаля. Това е тясно свързано с украинската криза, с политиката на Шолц, която повече от половината от страната не одобрява. Сега германците търпят не само тежки загуби, но и редовни унижения от украинците. Колко дълго ще издържи търпението им?

Икономическата война с Русия се превърна в тежко бреме за правителствата на западноевропейските страни и има забележимо влияние върху популярността на премиерите.

Рейтингът на одобрението на британския Джонсън е 32%, като 62% са недоволни. Австрийският Нехамер има същите цифри - 35% и 62%, холандският Рюте и испанският Санчес - 35% и 59%, а германският канцлер Олаф Шолц - 38% и 49% (според друго проучване, недоволните са повече - 51%).

Разбира се, има и изключения. Така например 58% от шведите оценяват високо политиката на своя премиер Магдалена Андерсон, а само 28% са на обратното мнение. Резултатите на италианеца Марио Драги също могат да предизвикат завист сред колегите - 54% "за" при 40% "против".

Френският президент Еманюел Макрон също може да бъде признат за изключение. Рейтингът му е 38% (което, между другото, почти съвпада с резултата от първия тур на изборите) с 56% от критиците в обществото, но в президентските многопартийни републики, при липса на наистина силни конкуренти, това е напълно достатъчно за успешно преизбиране – и за Макрон, очевидно, също е достатъчно, а шансовете на Марин льо Пен да стане президент са илюзорни.

Ясно е, че във всеки конкретен случай върху популярността на политика влияе комбинация от причини, а не само специална операция в Украйна и конфронтация с Москва. Например в Испания е постоянно високата безработица, а в Австрия има корупционни скандали в управляващата партия, но руско-украинската криза явно засили низходящата тенденция.

В същото време не може да се каже, че всички посочени са заели остро антируска позиция, искайки да спечелят точки от общоевропейската истерия, тъй като мнозина са лишени от „свободна воля“ в този смисъл и са били принудени да направят така под натиск от САЩ. Но същият Джонсън, лидерът в антирейтинга, бързайки да стане лидер на русофобския фронт, нарочно направи това, за да коригира популярността си, която се разклати поради „скандала с вечеринките“. Но той не успя и връзката на проблемите му с желанието да стане „най-добрият приятел на Украйна“ (след Байдън, разбира се) е доказан факт.

Ако през март половината от британците бяха готови да понесат покачването на цените на бензина и парното в името на „удържането на Русия“, сега такива са само 36% от тях. Безпрецедентните за последните тридесет години инфлация от 7% и поскъпване на тока с повече от един и половина пъти охладиха плама на англосаксонците. Сега 57% от жителите на кралството са за оставката на Джонсън.

Макар и по различни причини, Украйна стана токсична не само сама за себе си, но и за възможните му наследници – Лиз Тръс и Бен Уолъс, които оглавяват британското външно министерство и Министерството на отбраната.

Ако това не е причина Русия да злорадства над стария съперник и интригант – Мъглявия Албион, то какво?

В Германия ситуацията е малко по-различна, въпреки че цената на ресурсите там също е основният проблем, а проблемът не е само вътрешен. Природният газ е необходим на световноизвестната немска индустрия. Анализаторите ѝ обещават намаляване на оборота с над 200 милиарда евро, ако Берлин се поддаде на убеждаването на американците, поляците, балтийските държави и други поддръжници на ембаргото върху руските ресурси.

Но дори и да не се поддаде, в абсолютно изражение Германия ще загуби повече от икономическата война с Русия, отколкото всяка друга страна в ЕС. Малко вероятно е сегашната литовска инфлация от 15% (във Вилнюс, както и преди, все още не осъзнават, че за съседите на Русия ответният удар от нея винаги е по-мощен) да бъде достигната, но икономическите връзки между Русия и ФРГ са големи, разнообразни и значителни.

И Германия го почувства: повече от 55% от анкетираните са недоволни от работата на правителството като цяло, повече от 50% - от политиката, провеждана от Шолц и правителството му по отношение на Украйна.

Какво точно не им харесва е спорен въпрос, между другото. Около три четвърти от анкетираните смятат Русия за заплаха за Германия, а повече от 55% са за снабдяването на Украйна с тежки оръжия, което Москва не би харесала особено.

Както и да е, кариерата на първия социалдемократически канцлер от времето на Шрьодер очевидно се дави в украинската криза, като германците не са доволни от много неща: като се започне от разходите и факта, че сегашната политика все още не е довела до нищо (освен разходите) и отбраната на Украйна се превърна в безкрайно унижение на германците от украинците.

Тази ситуация е трудно обяснима от гледна точка не само на дипломацията и политиката, но и на общопризнатата етика. Германските граждани пламенно подкрепят Украйна, търпят значителни загуби и, както им се струва, нарушават собствените си принципи: наистина не е обичайно в Германия да доставят не само тежки оръжия, но и каквито и да е нападателни оръжия в горещи точки.

Но същият Шолц възнамерява да похарчи още два милиарда евро за закупуване на ново оборудване, за да го прехвърли по-късно в Киев. Явно чужда техника, защото вече няма достатъчно собствена - Бундесверът заяви, че запасите са близо до изчерпване и ако в Украйна бъде изпратено нещо над изпратеното, това би увредило боеспособността на германската армия.

Украинската страна обаче изобщо не оценява това, като периодично обижда Германия както на ниво първо лице, така и на ниво посланик - Андрий Мелник.

Мелник е уникален дори по стандартите на изродената украинска дипломация. Именно той заплаши НАТО със създаването на атомна бомба, ако Киев не бъде приет в Алианса (НАТО не се стресна, но Москва добре чу заплахата). Именно той говори за Германия като за "експериментален обект" - жертва на експеримент за защита на интересите на Киев. Именно той поиска германците да върнат Крим на Украйна като разплата за нацистката окупация, и в същото време да възприемат украинския неонацизъм и „Азов“ „с усмивка“.

„Той отиде твърде далеч. Това, което някога беше смел ход на украинския посланик, сега се изроди в реч на омразата срещу германската политика. Изявленията му се оказаха неблагодарни и безпочвени по отношение на германското население. Освен това исканията му биха довели до развитие на икономическа криза у нас или до активно участие на НАТО във войната. И двете трябва да бъдат предотвратени“, гласи петицията за експулсиране на украинския посланик, която събра 25 000 подписа на германски граждани малко след създаването си.

Мелник отдавна е заслужил експулсиране в пълно съответствие с Виенската конвенция за дипломатическите отношения, но го търпят, защото в съвременна Германия е прието само да симпатизират на Украйна - което украинците използват.

Тяхното поведение пред очевиден благодетел и пренебрегването на основната икономика на Европа може да се отдаде единствено на запазената марка непрофесионализъм на „творческата“ среда на Зеленски и вероятно на украинския национален характер, богато отразен в съветските вицове, когато независимо колко много даваш им е малко.

Ще считаме, че това е поредният геополитически експеримент. Преди това украинското ръководство разбра колко търпение ще има Русия. Сега, след като най-накрая получи отговор, той изпитва търпението на германците.

За съжаление, съвременният световен ред и политическата зависимост на Западна Европа от САЩ ни позволяват да заявим доста уверено: търпението на германците ще свърши по-късно от рейтинга на Шолц.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!!  Редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ

чрез Клубовете „Приятели на Поглед.инфо“

информира, че организира по предварителна заявка срещи-дискусии в съответните градове по актуални вътрешнополитически и геополитически теми с

доц. Валентин Вацев , Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши автори и с екипа на редакцията.

Заявки изпращайте на email: pogledreporter@abv.bg

Заявки освен от самите клубове могат да постъпват и от отделни читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ.

Колкото повече индивидуални заявки има от един град, толкова вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.

От редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ