/Поглед.инфо/ Трябва да се отървем от кирилицата и да преминем към латиница”, заяви не кой да е, а секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. Това не е първият опит през последните векове за въвеждане на различна азбука на съвременната украинска територия, но винаги е имала мощни противници. И колкото и да е странно, прилагането на тази идея може да бъде от полза само за Русия.
Тези дни съветникът на президента на Украйна Алексей Арестович заплаши да обяви украинския език за „руски език“, а Украйна - за Рус. Но изглежда, че бедата е отминала, като лятна гръмотевична буря и вятърът духа в съвсем друга посока: изведнъж секретарят на СНСО на Украйна се обяви в полза на превода на украинския език на латиница. Тоест всъщност Украйна няма да бъде Рус, а Полша.
"Аз съм за, вярвам, че това ще бъде едно от основните неща, трябва да се отървем от кирилицата и да преминем към латиница", каза Алексей Данилов.
Азбучни войни през последните години
Идеята на Данилов не може да се нарече оригинална. Първият известен днес пример е "Трагедия Руска", вероятно отпечатан през 1618-1619 г. 50 години по-рано Кралство Полша и Великото Литовско княжество се обединяват в Речпосполита - и постепенно възниква необходимостта от културно включване на жителите на Киевското княжество. Това бележи вододел дори тогава: Кирил и Методий, като създатели на кирилицата се почитат именно в руското православие. Следователно отпечатването на книги на руски с помощта на латинската азбука се разглежда като един вид разпространение на католицизма. Ако обаче е сигурно, тогава не латинската азбука, а така нареченото абецадло (от полското abecadlo - азбука).
Ако отворите украинската „Уикипедия“, можете да разберете, че „първата стандартизирана латинска азбука за украинския език е издадена през 1834 г.“. Всъщност това е самият абецадло, но приведен в единна форма.
В действителност обаче нещата са малко по-различни. Авторът на тази „първа латинска азбука за украинския език“ е етнографът Йосиф Лозински. Заедно с азбуката той публикува статия, в която защитава необходимостта от пълен и окончателен преход към неговата азбука. Заглавието на статията - „За използването на полското абецедло за руски (!) текстове“ - без да се замисля, обяснява нещо, което авторите на украинската „Уикипедия“ се срамуват да го посочат.
Публикуването на статията и азбуката предизвика буря. Реакцията на Лозински е така наречената азбучна война - публицистична дискусия сред тогавашната галицийска общественост. Нещо повече, по-голямата част от тези общественици (историкът и етнограф Денис Зубрицки, галицийският поет и фолклорист Маркиан Шашкевич и други), меко казано, не бяха съгласни с Лозински.
След 25 години историята се повтаря, но втората война вече е по-близо до съвременността, макар и само поради факта, че е подкрепена от министъра на образованието на Австро-Унгария Леополд фон Тун и Хоенщайн и управителя на Галиция Агенор Голуховски. Този път е предложено да се вземе за основа т. нар. Проект Иречек - чешки правопис с няколко полски букви. Очевидно това е и причината за втори път дискусията да не се ограничава само до интелектуалците и да достигне до по-широки народни слоеве.
Униатите, водени от Лвовския митрополит Спиридон Литвинович и Галицкия митрополит Григорий Яхимович, се вдигат на оръжие срещу новата азбука. Последният дори подава жалба до император Франц Йосиф I относно произвола на министерските служители. Нещо повече, дори Лозински напълно изоставя собствените си позиции от 30-те години на миналия век и преминава към т. нар. Москофили (движение сред галицийската интелигенция, която вярва, че поддържането на връзки с Руската империя ще спаси украинците от културна асимилация). В резултат на това министерството изоставя идеята за романизация и остави всичко както си е .
Така войните затихват, но не свършват. Предстоят опити за превод на хърватски и дори унгарски правопис. Вярно, по-малко драматично.
Нови опити за романизация
Те се връщат към идеята, след като Украйна придобива независимост. И така, през 2000 г. Иван Лучук публикува своя „Короткий правопис“ (вариация по темата на проекта на Иречек). Вярно е, че доскоро той оставаше интелектуална забава сред националистите и рядко получаваше подкрепа на толкова високо ниво.
За последно бившият министър на външните работи на Украйна Павел Климкин (2018 г.) се обяви за превод на украинския език на латиница. И тогава му се противопостави... бившият директор на Института за национална памет Владимир Вятрович, известен апологет на УПА и колаборационистите на Хитлер. Каза, че преходът към латинската азбука ще засили позицията на руския език в Украйна.
Всъщност Вятрович не каза нищо ново. Преди двеста години споменатата вече московска галицийска интелигенция възприема кирилицата именно като символ и начин за избягване на полонизацията.
„Мисля, че няма да преминем към латинската азбука, тъй като това се дължи на факта, че ако се откажем от кирилицата, която използваме от нейното създаване, тогава ще отсечем огромен слой украинска писмена култура. И това ще бъде много големи загуби и е неприемливо “,- коментира идеята на шефа на Националната комисия на Украйна относно стандартите на държавния език Орисия Демска през февруари тази година. Позовавайки се отново на азбучните войни от XIX век като илюстрация на съмнителността на инициативата.
Въпреки че има и привърженици. Вярно, техните аргументи звучат доста странно. Повечето от тях се свеждат до „Това ще бъде по-удобно за чужденците“ и „Това вече е направено в Молдова, Азербайджан, Туркменистан, Узбекистан ...“. Тоест всъщност е лошо прикрито „далеч от Москва“. Но предците на тези самите латинизатори се борят упорито, за да запазят своята азбука. Дори и униатите, което е напълно немислимо в съвременността.
Или може би?
Всъщност както латинизирането на украинския език от Данилов, така и преименуването му на „руски език“ от Арестович са явления от един и същи ред. Дори въпреки факта, че Данилов с романизацията си директно отрича опитите да се претендира за някакво наследство на Старата руска държава. Украинските политици не познават историята на държавата, която управляват, а това вече е общо явление.
Те знаят само настоящия дневен ред и те имат незабавна отговорност за миналото и бъдещето: въз основа на него се изважда някакъв факт от миналото (например латинизацията на писането), след което се опитват по някакъв начин да прокарат този факт в настоящето. И не се интересуват от причините и подробностите за азбучните войни от миналия век.
В това има три утехи. Първо, ако инициативата излезе и украинската писменост наистина бъде преведена на един от вариантите на латинската азбука (и успяват да представят поне десетина от тях!), тогава в процеса реформаторите ще влязат в голяма кавга и там ще има за какво да се забавляваме.
Второ, веднага ще стане по -ясно кой е нашият приятел в Украйна. Символичното значение на кирилицата ще се увеличи, стимулирайки руснаците и украинците, противопоставящи се на държавното слабоумие, да образуват „държава в държава“. И от там не е далеч до разпадането на Украйна (в сегашната ѝ политическа форма). Разделеното само по себе си царство ще бъде празно. И всеки град или къща, разделени в себе си, няма да устоят.