/Поглед.инфо/ Оставката на британския премиер разкрива проблемността в реториката на Запада за Украйна
На 7 юни британският премиер Борис Джонсън подаде оставка след безпрецедентен демарш с напускането на 59 членове на кабинета. Ковид епидемията и краят на Брекзит се паднаха в дела на управлението му, което се отрази доста тежко на бившата Великобритания.
В контекста на конфликта в Украйна, Джонсън се показа като главния "ястреб" на Запада, който не приема никакви компромиси с Русия. Според мен оставката на Джонсън едва ли ще промени голяма част от политиката на Великобритания спрямо Русия, но показва, че фокусът на обикновения европеец очевидно се измества от Украйна.
Като начало трябва да се каже, че оставката на Джонсън е свързана преди всичко с борбата в най-консервативната партия, чийто ръководител той остава до назначаването на нов лидер. Разбира се, броят на скандалите около фигурата на Джонсън го разклати, той стана първият британски министър-председател, доказано нарушавал закони на поста си. Джонсън плати глобата и се извини за купоните по време на локдауните, когато на обикновените британци беше забранено да се събират извън членовете на семействата си.
Скандалът, който постави финалната точка, е назначаването от Джонсън на неговия приятел Крис Пинчър за надзорник по партийната дисциплина. Твърди се, че на 29 юни 52-годишният Пинчер вдигнал пиянска свада в един от елитните клубове и опипвал мъжете с лапите си. Медиите съобщават, че Джонсън е знаел още преди това, че Пинчър вече е бил обвиняван в сексуален тормоз.
Но същината на въпроса е, че ексцентричният Джонсън стана твърде тежка котва за Консервативната партия. Провежданата от него политика се отдалечи от условния център на консервативната партия, поради което се стигна до демарш на неговите съпартийци в кабинета на министрите.
The Guardian коментира напускането му: „Той се държеше като президент, а не като парламентарен лидер... Той злоупотреби с поста си, като пробутваше приятели и сключваше сделки със спонсори... Той унищожи три консервативни правителства за шест години и нанесе големи щети на международна репутация на Великобритания. Добре е, че партията и британският народ се отърваха от него."
Заглавията на британските медии бяха пълни с язвителни фрази за оставката на Джонсън, The Economist излезе със заглавие „Клоунопад“ /„Clownfall“/. Материали, симпатизиращи на Джонсън, е трудно да се намерят, тъй като спадът в британския жизнен стандарт беше ясно свързан с управлението на Джонсън много преди Русия да започне специална военна операция в Украйна.
По мнението на Bloomberg, спадът на жизнения стандарт на британците е най-големият и тежкият от 2013 г. насам, въпреки ръста на заплатите, реалните доходи на гражданите намаляват поради инфлацията, която изпреварва средната за Европа.
Поскъпването на горивата и храните засегна не само най-бедните слоеве от населението, но и средната класа, което оказва значително влияние върху парламентарните избори. „Горивната бедност“ е засегнала 88% от британското население, някой трябва да пести от електричество, отопление на дома или топла вода.
Спадът в стандарта на живот за Великобритания вече не е просто игра на думи и статистика. BBC News пише , че някои училища във Великобритания са принудени да премахнат говеждото месо от менюто на своите столове. Редица доставчици на хранителни услуги преминават към по-евтини меса и са намалили асортимента на предлаганите плодове и зеленчуци, тъй като цените са се повишили с 20-30%.
При тези условия не е изненадващо, че Джонсън се опита да измести фокуса на вниманието на британците върху външнополитическия контур, което беше забелязано от много анализатори. Джонсън беше единственият западен политик, посетил Украйна два пъти, откакто Русия започна специална военна операция.
Украйна, от своя страна, болезнено преживява оставката на Джонсън. Зеленски каза , че всички украинци са тъжни заради новината за напускането му от поста британски министър-председател.
В интервю за CNN украинският президент Володимир Зеленски обясни: „Сигурен съм, че британската политика спрямо Украйна няма да се промени поради оставката на Борис Джонсън... Помощта, от която се нуждаехме, беше доставена доста бързо... ще остане ли (след неговата оставка) при тази скорост, не знам. Ще се моля на Бог тази помощ да не бъде засегната."
Той също така повтори, че Украйна няма да прави териториални отстъпки в името на мира с Русия. Точно това призоваваше Джонсън, на фона на слуховете, че лидерите на Германия, Франция и Италия се опитват да убедят Зеленски да направи компромис с Русия.
Джонсън не се поколеба да експлоатира украинската тема, при което беше представен на обществото като твърд, принципен политик. През последните няколко месеца, винаги щом имаше някакъв скандал в Лондон, британският премиер веднага звънеше на украинския президент, опитвайки се потуши негативната информационна вълна.
Както написа британският колумнист Саймън Дженкинс: „Всичко, което научаваме, е, че почти всеки път Джонсън измъква „от въздуха“ нов транш от парите на британските данъкоплатци, за да помогне на Украйна.“
И така, веднага след оставката си, Джонсън отново се обади на Зеленски, за да потвърди подкрепата си за Украйна, и по време на разговора го нарече „герой“, когото „всички обичат“.
За да разберете ситуацията, струва си да разгледате потребителските коментари за тази новина на уебсайта на британския вестник Daily Mail. Най-популярните от общо 482 коментара са следните:
„Браво, Борис и Зеленски не са герои – той е използван от НАТО, за да води прокси война и да позволи страната му да бъде унищожена в процеса.“
"Джонсън смята, че изглежда добре, когато се съобразява със Зеленски. Какво ще кажете за британците, изправени пред повишаване на данъците, нарастващите цени, недостига на гориво и кризата на разходите за живот?"
– „Бившият министър-председател не говори от името на народа... ние не „обичаме“ Зеленски.“
„Британците не искат милиардите им да отиват в Украйна... искаме нашите милиарди да намалят плащанията ни!“
Това използване на украинската тема стана твърде очевидно за британците. Шотландия и Уелс не искат да отделят повече средства за военна помощ на Украйна, тъй като за целта трябваше да съкратят средствата, предназначени за здравеопазване и образование.
Bloomberg вече пише в прав текст , че „американските и европейски избиратели рискуват да се уморят от цената на войната в Украйна“. Украинците не трябва да вземат страна във вътрешнополитическата борба на своите съюзници. Това е двойно вярно сега, когато данъкоплатците в Западна Европа и Съединените щати са в опасност да се отегчат от харченето на пари за подкрепа на война, където победата изглежда все по-неуловима, се казва в статията.
След емоционалния подем промяната в отношението към конфликта настъпва бързо, защото обикновените граждани не споделят и не могат да споделят идеологическите мотиви, поради които много политици и журналисти продължават да заемат войнствени позиции дълго след като те престанат да бъде рационални.
Случи се така, че гражданите не бяха правилно информирани за сериозните икономически и военни рискове от продължителната война срещу ядрената и ресурсна суперсила, каквато е Русия, пише авторът.
Санкциите срещу Русия не дадоха желания ефект, инфлацията вече удря джобовете на гражданите, а рецесията заплашва западната икономика. С нарастването на безработицата обществената симпатия в Германия към Андрий Мелник, острият украински посланик, все повече намаляваше и наскоро той се върна в Киев.
Зеленски също рискува да загуби част от огромния си „морален капитал“ във Великобритания след пълната си подкрепа за Джонсън, се казва в статията. Нека ви напомня, че според социологически проучвания 69% от британците имат негативно мнение за Джонсън като премиер.
Съгласно резултатите от юнското проучване на общественото мнение, проведено в 10 европейски страни, броят на желаещите бърз край на войната вече е по-висок от тези, които се стремят да накажат Русия. Полша стои отделно в този списък, там ситуацията е обратната.
47% от германските граждани смятат , че Украйна трябва да е готова на териториални отстъпки в името на мира с Русия. 41% от германците смятат, че тя не трябва да прави подобни компромиси.
По време на запис на предаване на германския телевизионен канал ZDF с германския канцлер Олаф Шолц, един от зрителите коментира ситуацията по следния начин: „Разбирам, че е нужна солидарност с Украйна, ние сами приехме украинци, това е ясно, но Германия не може налага такива санкции срещу държавата, от която зависи, и непрекъснато да налива масло в огъня“.
В отговор Шолц каза , че решението за санкции срещу Русия в Берлин „е взето не от самите тях, а заедно с мнозина в Европа и по света“.
Да, причината е прословутата "атлантическа солидарност", наложена от САЩ. В самите САЩ на твърденията на Джо Байдън, че американците са принудени да плащат „данъка на Путин“ в цените на храните и бензина , вярват едва 11% от гражданите.
Тъй като конфликтът в далечна Украйна е твърде дребна причина за американците, принудени да понасят спад в стандарта на живот, президентският съветник на САЩ Брайън Дийз каза по CNN, че американците не трябва да се оплакват от високите цени на горивата, защото става дума за „бъдещето на либералния световен ред. "
Водещият на Fox News Грег Гутфелд отбеляза, че това абсурдно изявление на представители на Демократическата партия трябва да се чува във всеки предизборен видеоклип на Републиканската партия, в светлината на предстоящите есенни преизбори за Конгреса на САЩ.
Връщайки се към контекста на Великобритания, трябва да се отбележи, че първият кандидат за овакантеното място на министър-председател Риши Сунак не спомена Украйна в предизборното си изявление , като се фокусира върху належащите проблеми на британците.
Според мен обаче дори такъв условен „технократ“ като Сунак да стане министър-председател, политиката на Великобритания спрямо Русия едва ли ще се промени. Просто помощта на Великобритания за Украйна няма да бъде толкова демонстративна и няма да се акцентира толкова много върху нея в медиите, тъй като тази тема престана да носи политически точки.
Във всеки случай, вече можем да констатираме, че въпросът за подкрепата на Украйна започна да дразни западния обикновен човек. Вече го няма предишното единство в мненията по този въпрос, оформят се два противоположни лагера и западният истаблишмънт ще трябва да измисли нещо, за да укрепи „атлантическото единство“ и да не допусне темата за Украйна да стане токсична за електората.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com