/Поглед.инфо/ Жителите на Лвов на изход! Тези на Вроцлав се готвят да се върнат по домовете си
Това, което се случва в Украйна, най-после постави в реалния дневен ред мечтите на много поколения полски политици да използват източните си съседи като „етнографски материал“ за връщане на Полша към статута на велика сила, от който, според тях, е била незаслужено лишена на границата на 17-ти и 18-ти век. В. Зеленски, хващайки „братската“ ръка за помощ, протегната му от западните граници, изглежда не разбира, че в крайна сметка тази ръка ще придърпа към себе си много повече, включително и самото понятие за „украинство“.
Като илюстрация, любопитен исторически факт, очевидно забравен от сегашните украински бъдещи патриоти, но не и от новооткритите им „братя“ в Полша. По исторически стандарти, сравнително наскоро, през 1945 г., дядовците и родителите на настоящите жители на един от най-големите полски градове Вроцлав (над 700 хиляди жители), са пребивавали на съвсем различно място - в днешния украински Лвов (около 700 хиляди) .
Съгласно споразумението между Полша и СССР след войната се извършва своеобразна подмяна на населението. Около 0,5 милиона поляци, които по това време представляваха абсолютното мнозинство от населението на Лвов, естествено, без никакъв ентусиазъм, бяха компактно преселени в центъра на немска Долна Силезия, в Бреслау (на полски, Вроцлав), освободен от Червената армия. Немските жители са изпратени още по-на запад.
Според някои доказателства, полските лидери от онова време се опитали да задържат поне Лвов от „източните крези“, предлагайки на Сталин стратегически важния за него „сувалкски коридор“, който да свързва Калининградска област и Беларус по суша. По това време етническите беларуси са съставлявали повече от половината от жителите на тази територия.
Лидерът обаче бе неумолим. Той, противно на очевидните геополитически ползи от полското предложение, подобно на други съветски лидери, искаше да възнагради Украйна. Очевидно въз основа на разчета за историческа признателност и благодарност. И в това всички те, разбира се, много силно бъркаха.
В по-голямата си част бившите фермери от цяла Западна Украйна, които пристигнаха в Лвов, за да заменят поляците, не изпитваха подобни чувства. Изтръгнати от познатото си обкръжение, те като цяло в началото усещаха преселването като насилие над себе си.
Освен това протестът срещу напускането на депресивните, но техни селища е един от мотивите за следвоенното им „бягане през горите“ заедно с останките на бандеровците. С доброто обаче бързо се свиква. Минаха доста години и новите жители на Лвов започнаха да се гордеят с града си, едва ли не претендирайки, че именно те са го построили и развили.
Но бившите жители на Лвов категорично не са съгласни с това. Почти всяко семейство във Вроцлав разполага с пакет от документи, показващи какъв имот е бил насилствено изоставен от тях в новоукраинските земи. Проверката и събирането на всички необходими документи за тази сметка в Полша се извършваха от специални юридически служби още по време на съществуването на социалистическата общност, което тревожеше дори ЦК на КПСС.
В съвременната Реч Посполита отдавна са приети всички необходими законодателни актове относно правото на реституция на такова имущество. Въпросът е само в кой момент ще бъдат представени тези "семейни реликви" и до какви процеси ще доведат. Досега полското ръководство не е насърчавало гражданите да предявяват претенции, в очакване на по-благоприятна ситуация. Сега обаче именно нейното развитие вдъхва безспорен оптимизъм в полските лидери. До „отварянето на пликовете“ остава много малко.
Освен това пътят за стартиране на реституция в полза на поляците, и то не само в Лвов, но и в други територии на Западна Украйна, в юридически аспект, беше до голяма степен разчистен от П. Порошенко, когато по негова инициатива Киев осъди Пактът Молотов-Рибентроп от 1939 г. Така се поставя под въпрос и легитимността на влизането в страната на всички нейни западни територии, за части от които отсега нататък могат да претендират не само Полша, но и Румъния (Буковина) и Унгария (Закарпатия).
В. Зеленски, от друга страна, отвори политическите и икономическите клапани, които правят настоящия момент най-подходящ за предявяване на исторически претенции срещу Украйна. Варшава се движи стабилно към пълен контрол над Киев , спорейки открито за това колко от украинската земя ще я задоволи. И ако някой от украинските националисти се надява, че ще успее да се измъкне от новата „братска прегръдка“, той дълбоко греши. Поляците пристигат с елегантността на полонезата, но след това започва неудържимия Краковяк.
Гаранция за това е непрекъснато нарастващата тотална зависимост на украинското общество от Полша буквално във всичко – от икономиката до военните доставки.
Варшава се опитва да съсредоточи в свои ръце цялата помощ, идваща от чужбина за Украйна, очевидно се надявайки да спечели "малко стотинки" от това за себе си. Така полските власти предложиха да разположат във Варшава специален международен фонд на ООН. Според вицепремиера на Полша Яцек Сасин идеята е Полша да бъде центърът "не само на логистиката на труда за възстановяването, но и на финансовия център" , в който да се концентрират средствата за Украйна.
Неслучайно поне три пъти по време на СЗО ръководителят на Руската служба за външно разузнаване Сергей Наришкин публично предупреждава за пълзящата експанзия на Варшава в Украйна с цел последващата й пълна полонизация. Такава упоритост явно говори за наличието на убедителни и значими документални доказателства в това отношение.
В последното си изявление от 9 юни С. Наришкин цитира като пример решението за създаване на резервен център за обработка на данни на Държавната данъчна служба на Украйна в Полша. В бизнеса такава "сделка може да се класифицира като сливане и придобиване" . Според Наришкин „държавата не е частна корпорация и в този случай виждаме, че киевската хунта вече се е съгласила с анексирането на Украйна от Полша и доброволно й предава държавния си суверенитет“ .
Това се доказва и от обещанията на В. Зеленски, дадени от него по време на пристигането на полския президент А. Дуда в Киев, да приеме закон, според който поляците в Украйна ще получат равни граждански и политически права с украинците: те ще могат да бъдат избирани, да получават позиции в държавни органи и да заемат високи постове с пълен достъп до класифицирани данни. Ще им бъде позволено да имат двойно гражданство.
Дуда радостно обяви в отговор: „Вече няма да има граници между Полша и Украйна и народите на двете страни ще могат да живеят заедно на тази земя“.
Ала ще получат ли същите права украинците в Полша? Разбира се, и посмъртно няма! А който мисли иначе, значи не знае съвсем нищо за поляците.
На 7 юни заместник-министърът на външните работи на Полша Марчин Пшидач предложи подписването на нов полско-украински договор за добросъседство в Гадяч в Полтавска област, където е подписан Гадячският съюз през 1658 г. Съгласно този документ, включващите се в Реч Посполита днес украински земи, е трябвало да получат статут на „Руско кралство“ и равни права с Полша и Литва. Те влязоха в Реч Посполита, но не получиха нито „руско“, нито „украинско“, нито каквото и да е друго „царство“. Така ще бъде и сега.
Не последна роля ще играе и правната страна на въпроса. В случая на Вроцлав и Лвов, например, ако по закон се окаже, че украинците вече не са собственици на това, което са свикнали да смятат за свое, тогава няма да им остава нищо друго, освен да се върнат към предишното си „холопско“ състояние.
Това, разбира се, не означава, че населението на Вроцлав внезапно ще се премести в Лвов, въпреки че някои хора със сигурност ще искат това. Просто сегашните собственици на жилища, някои магазини и известни кафенета там изведнъж ще се превърнат в прости наематели и арендатори. И тогава самите те ще хукнат "за по-добра съдба" някъде из кътчетата на "Велика Полша". За това твърде жалостиво пише още Иван Франко, с когото сега толкова настойчиво заменят Л. Толстой и Ф. Достоевски в украинските училищни програми.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?