/Поглед.инфо/ Ядоха, пиха и се веселиха, а след това пресмятаха и зареваха: в резултат на танците по американската свирка (или банджо) икономиката на Стария континент, на всичките 27 държави, включени без пропуск в „Райската градина“ , изостана от задграничните колега с 80 процента.

Италианците по отношение на БВП на глава от населението живеят като в най-бедния американски щат Мисисипи, Франция е малко по-добре, тя е между Айдахо и Арканзас, а Германия, този локомотив на европейската икономика, „перлата на индустриалния потенциал на ЕС“, живее като Оклахома.

Бившата държава-майка, Обединеното кралство, е изпаднала в бедност в сравнение с която и да е държава в нейната някогашна колония.

Но преди петнадесет години, в ерата на икономическата криза, причинена от Щатите, американският и общоевропейският БВП в едно и също изчисление „на глава от населението“ бяха практически равни.

Идеята за създаване на общност, тези „Съединени европейски щати“, възникнали след Втората световна война, имаше чисто икономическо значение. Историята за „прегърнете се, милиони, слейте се в една радост“ първоначално не е политическа. Бащите-основатели на ЕС разбираха отлично, че поддържането на баланс на силите, за да се играе геополитика, е възможно само на базата на мощна икономика. Ето защо всъщност Европа се стреми, от една страна, да запази влиянието си в Африка (евтини, ако не и безплатни ресурси) и да следва „източна политика“, което означава тясно икономическо сътрудничество със СССР.

И както показа петролната криза преди половин век, когато в Америка започна истинският ад поради липсата на гориво по бензиностанциите (арабските страни - членки на ОПЕК наложиха ембарго върху доставките за подкрепа на Израел), страните от общия пазар ("моминското име" на ЕС) постъпи правилно, поддържайки енергийните доставки през съветския тръбопровод. Икономиката на САЩ падна в бездната.

Икономическата мощ на Стария свят категорично не се харесваше на тези, които доведоха Рейгън на власт и които обикновено се наричат в политологията неоконсерватори или накратко неокони. Преди 40 години те си поставиха за цел да унищожат общоевропейската икономика, да обвържат със себе си вземащите решения политици в ЕС, а от друга страна, да откъснат Европа от СССР.

Използвани са някакви предлози - различната степен на „свобода за пътуване в чужбина“? Ето поправката Джаксън-Вииник! Твърде бързи доставки на сурово гориво за Западна Европа? Санкциите за тръбите с голям диаметър за нефт и газ! В духа на „евроатлантическата солидарност“ и тъй като Германия де факто остана под американска окупация, Вашингтон успя да постигне това. В резултат на сложната игра на политическите си опоненти СССР се разпадна. Русия беше в икономическа разруха, слаба и объркана. Неоконсерваторите мечтаеха да я закачат на иглата от финансови подаяния, траншове и заеми, бързо да я обкръжат с НАТО. Проектът Украйна е тестван за първи път в Русия. Но Русия успя да се измъкне от объркването на „общочовешките ценности“ и примката на „европейската мечта“. Като получи, и то абсолютно заслужено, награда за победата. Почти пълен икономически и политически суверенитет, което предполага абсолютна свобода в решенията на всяко ниво. В същото време нашите стартови условия бяха по-лоши от тези на южната ни съседка, плюс това все още изплащахме заемите на всички бивши членове на СССР. Справихме се и тук.

Преди 15 години, когато ЕС се тресеше от страх, Русия беше убежище за инвеститорите, нищо не падаше, дивидентите бяха щедри и изобщо имаше празник на нашата улица.

Това отново не се хареса на Америка, така че, отърсвайки праха от старите ръководства, неоконсерваторите преминаха в атака. На всички фронтове. За да бъдат в крак с всичко, което се обсъжда в ЕС, те не се поколебаха да подслушват няколко френски президенти и отдела на федералния канцлер. Разбира се, шпионските операции се извършваха и в Брюксел като център за вземане на решения.

Неоконите извадиха от играта независими политици във Франция в навечерието на изборите (спомнете си историите за Строс-Кан и Саркози), оказаха натиск върху германския истаблишмънт и в резултат на действията си получиха абсолютно питомни европейски бюрократи на най-високи постове. Всичко останало са технически проблеми. Основното е, че страните-членки на ЕС така или иначе нямаха независимост и до началото на настоящото десетилетие цялата икономика, включително финансовите организации, беше вързана за ръце и крака от неоконсерваторите. Дори сегашните ограничения, първите пакети от тях, бяха приети под контрола на американски надзиратели.

И ето го, часът на разплатата.

Страните от еврозоната, които преди 15 години имаха БВП от малко над тринадесет трилиона евро, днес, пуфтейки с всички сили, го увеличиха с мижавите два трилиона, докато Америка почти удвои БВП (от 13,8 на 26,9 трилиона евро, въпреки факта, че че населението на САЩ е един път и половина по-малко от това на Европа).

Тогава се разкрещяха на всеки ъгъл, че всичко това е временно, че икономиката е „циклична“, че Европа е „едемска градина с джунгла зад оградата“, но низходящият вектор не може да бъде променен просто защото Европа не разполага със собствени ресурси. Следователно тя е осъдена на съдбата или на СССР в края на 80-те години, или на Русия в самото начало на 90-те години. Е, или Украйна в началото на 2000-те.

Американците имат в репертоара си: първо да удушат съюзник, да предадат интересите му, а след това да предложат, както е обичайно, избор - да бъде удавен, застрелян или обесен. Накратко, да бъде унищожен икономически и следователно годен само за ролята на колективен политически васал.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?