/Поглед.инфо/ Финансовият интернационал води разрастваща се хибридна война срещу национално ориентирания политик
Унгарският премиер Виктор Орбан е един от най-необикновените правителствени лидери в Европейския съюз. По-конкретно, той има специална позиция по въпросите на войната в Украйна, антируските санкции, разширяването на НАТО, миграционната политика на Брюксел и др. Основният критерий, когато Виктор Орбан взема решения, е националният интерес на Унгария, запазването на суверенитета на страната.
Въз основа на този критерий Виктор Орбан е много селективен в следването на множеството писани и неписани правила, които са „препоръчани“ и дори наложени на Будапеща от Брюксел и Вашингтон (не само от Белия дом, но и от Международния валутен фонд).
Припомням, че Виктор Орбан стана министър-председател на Унгария преди 14 години. Парламентарните избори през април 2010 г. коренно промениха политическия пейзаж на Унгария. Унгарската гражданска партия (FIDES, ФИДЕС) спечели, като получи 262 места в парламента (повече от две трети от местата). През май същата година лидерът на ФИДЕС Виктор Орбан е назначен за министър-председател на страната.
За Запада беше голяма изненада, че партийната коалиция, водена от FIDES, обяви отказа си да продължи предишния курс, който някои политици от коалицията уместно нарекоха „хранене на страната“ от чуждестранните инвеститори.
Новото правителство премина от думи към дела. Още през лятото на 2010 г. новият унгарски министър-председател Виктор Орбан се обяви против диктата на МВФ: той отказа да се съобрази с исканията на фонда да съкрати бюджетните разходи, да доведе до бедност по-голямата част от населението на страната си и въведе, противно на препоръки на МВФ, допълнителен данък върху банковия сектор. Тогава Брюксел и Вашингтон прецениха, че това не е нищо повече от временна „мода“, поредната PR кампания на унгарските политици.
Всичко се оказа много по-сериозно, отколкото си мислеше Западът: в последните дни на 2011 г. беше променено законодателството, регулиращо статута на централната банка на Унгария - MNB ("Унгарската национална банка").
МВФ и ЕС веднага видяха това като опит на правителството на Орбан да подчини Централната банка на държавата, като по този начин я лиши от прословутата „независимост“. А това е пряка заплаха страната да излезе от контрола на Финансовия интернационал. Преобразуването на MNB въз основа на приетия закон беше планирано да се извърши преди края на март 2012 г.
Между другото, на 1 януари 2012 г. влезе в сила новата конституция на Унгария (от 1 януари 2012 г.), което ясно демонстрира желанието на властите и народа за национален суверенитет. Освен всичко друго, Основният закон потвърди контрола над Централната банка от правителството на страната. Основният закон също определи, че националната валута на страната е форинтът.
А решението за евентуално преминаване към еврото може да бъде взето от специално парламентарно мнозинство. Някои тълкуваха тази конституционна разпоредба като светване ако не на червена, то на жълта светлина по пътя на страната към еврозоната. Между другото, Унгария все още запазва своята валута, форинт; Все още няма конкретни планове за присъединяване на страната към еврозоната.
По същия начин, в началото на 2012 г. независимостта на Будапеща се прояви във факта, че тя отказа да подпише Европейския фискален (бюджетен) пакт, документ на ЕС, задължаващ страните да прилагат строги икономии и да увеличат данъците на всяка цена.
Законодателните и политическите инициативи на Виктор Орбан го превърнаха в герой сред повечето му сънародници. Извън Унгария премиерът започнаха да го наричат Уго Чавес на Европа.
Финансовият интернационал реагира бързо и остро на инициативите на новия премиер. И реакцията не се прояви само под формата на атаки срещу Виктор Орбан през медиите. Унгария, като „образцова демокрация“, наскоро получи многомилиардни заеми. И така, по време на финансовата криза от 2008-2009 г. тя получи общо около 20 милиарда евро от ЕС, Световната банка и МВФ.
Но в първите дни на новата 2012 г. световните рейтингови агенции значително понижиха кредитния рейтинг на Унгария. В резултат на това чуждестранният капитал се втурна извън Унгария. Курсът на форинта се понижи, достигайки най-ниските си стойности от кризата насам. Лихвите по десетгодишните държавни облигации на унгарското правителство надхвърлиха нивото от 10%.
През 2012 г. Унгария, по мнението на експертите, се нуждаеше от външни заеми в размер на около 20 милиарда евро. През януари същата година започнаха преговори за с МВФ за пореден заем, ала Фондът заяви, че условието за заема е връщането на „независимия“ статут на Унгарската национална банка.
В тази ситуация „унгарският Чавес“ беше принуден да включи „на задна“. Орбан трябваше да се покае пред МВФ: „Готови сме да следваме всички препоръки относно нашата Централна банка и нейната независимост. Според мен острият конфликт между нас и Брюксел сега се състои само в едно - някои членове на Европейската комисия препоръчаха на членовете на борда на нашата Централна банка да не полагат клетва върху нашата конституция. Съгласен съм с всичко, освен с това."
През април 2012 г. парламентът беше принуден да гласува за възстановяване на „независимостта“ на Унгарската национална банка. Финансовият интернационал бързо успява да потуши „бунта на кораба“.
През май 2012 г. Виктор Орбан дава воля на чувствата си, като гневно заявява: „Бандата бандити, завзела властта в Европейския съюз, се занимава с баналното поробване на всички, които успеят да привлекат там! В Унгария разбраха това и се опитват да се спасят. Но международната финансова мафия е хванала унгарците здраво за гушата...” А ето още едно откровение на Орбан от онова време: „Унгария беше третирана като колония.”
Както казват наблюдателите, Орбан се огъна, но не се пречупи преди дванадесет години. През пролетта на 2013 г. той предприе нова офанзива. С усилията на парламента Централната банка на Унгария беше поставена под контрола на правителството. На 4 март 2013 г. верен на Виктор Орбан човек, Дьорд Матолчи (бивш министър на икономиката от 2000 г.), беше назначен на поста председател на Централната банка.
Този път обаче имаше ответен удар от страна на „западните приятели“ на Унгария. Европейската комисия временно спря предоставянето на финансиране на Унгария за редица програми за помощ поради предполагаеми нарушения при контрола върху използването на тези средства.
Отношенията между Будапеща и МВФ достигнаха изключително напрежение. През 2008-2009г „образцовата“ по това време Унгария получи 13 милиарда евро заеми от Фонда. Според погасителните графици на заема Будапеща трябваше да извърши плащания до края на 2014 г.
В началото на август 2013 г. унгарските власти съобщиха, че страната е изпълнила всичките си задължения към МВФ значително предсрочно. В същото време Будапеща официално обяви, че Унгария вече не се нуждае от услугите на Фонда и поиска офисът на МВФ в Унгария да бъде закрит.
Сега нека се превъртим напред към нашето време. След повече от десет години сме свидетели на нов кръг от конфронтация между премиера Виктор Орбан и Унгарската централна банка. Прави впечатление, че тази година Орбан се противопоставя на същия Дьорди Матолчи, когото самият Орбан постави начело на MNB през 2013 г.
Очевидно през единадесетте години като управител на Централната банка са настъпили сериозни мутации със самия Дьорди Матолчи. От съмишленик на Виктор Орбан той се превърна в негов корав противник. Оказва се, че разгорещената схватка между Орбан и Матолчи продължава от няколко години.
Някои наблюдатели обръщат внимание на факта, че конфронтацията между Дьорди Матолчи и Виктор Орбан напомня на дългогодишната конфронтация между турския президент Ердоган и Централната банка на Република Турция (основният предмет на спора е основният процент на Централната банка). банка, която турският президент смята за много висока).
Дьорди Матолчи постепенно (вероятно под влиянието на свои колеги от други централни банки) започва да се интересува от „таргетиране на инфлацията“. И Централната банка се опитва да потисне инфлационните покачвания на цените чрез увеличаване на основния процент. А това, според Орбан, задушава унгарската икономика.
На 7 март агенция Bloomberg публикува статията „Враждата на Орбан с шефа на централната банка предизвиква тревога у инвеститорите“ ( Orban’s Feud With Central Bank Chief Triggers Investor Alarm).
В статията се отбелязва: „Някога дясната ръка на Орбан, управителят Дьорди Матолчи сега е въвлечен в ожесточена конфронтация с правителството, спор, който се превърна в цикъл от публични обиди и критики за намаляване на лихвените проценти, независимост на централната банка и доверие.“
В статията се отбелязва, че Виктор Орбан изисква намаляване на основните лихвени проценти, обвинява Централната банка в ниската ефективност на паричната политика и обещава да възстанови правителствения контрол над MNB.
В публикацията на Bloomberg, както и в редица други публикации, също се говори за евентуално участие на Дьорди Матолчи в корупционни схеми. Става дума за едни фондове, които са създадени отдавна по инициатива на този управител на Централната банка и към които са преведени значителни суми от Централната банка (накратко се съобщава, че тези фондове се занимават с инвестиране в недвижими имоти).
Целта на правителството е, поне отчасти, да се опита да разреши юридическите проблеми, свързани с фондовете, които са наемали приятели и съюзници на управителя и които са раздразнили някои хора вътре в институцията от самото начало, по думите на запознат със ситуацията човек. В миналото Централната банка е обещавала да затвори тези институции, но така и не го е направила“, се отбелязва в статията на Bloomberg.
Трудно е да се предвиди как ще завърши конфронтацията между премиера и управителя на централната банка. Най-вероятно Дьорди Матолчи ще получи възможност да работи на своето място още една година - преди края на стандартния мандат на тази позиция.
Сегашният министър на финансите Михай Варга ще бъде номиниран да заеме овакантената позиция. По мнението на наблюдатели, Варга е свикнал да изпълнява всички заповеди на Виктор Орбан. И следователно Централната банка ще запази основния лихвен процент на нивото, желано от премиера, т.е. ниско. Освен това Варга едва ли ще възрази срещу установяването на неформален правителствен контрол върху Централната банка.
Превод: ЕС