/Поглед.инфо/ Израелската операция в Ливан носи рискове не само за региона. В европейските столици се провеждат една след друга акции срещу Тел Авив, като понякога протестът приема радикални форми. По-специално имаше атаки срещу посолства. Но ЕС не знае как да повлияе на близкоизточния си съюзник.
Протести, експлозии и обстрели
Призори в сряда две експлозии избухнаха в дипломатическия район на Копенхаген, близо до израелското посолство. Няма пострадали, но районът е отцепен и претърсен. Близкото еврейско училище беше затворено за целия ден.
Датският министър на правосъдието Петер Хумелгаард каза, че инцидентът е "сериозен". За относително спокойната скандинавска страна терористичните атаки са рядкост: предишната, през 2022 г., беше извършена от етнически датчанин, който беше на преглед от психиатри. Преди това през 2015 г. ислямисти откриха огън на среща с шведски карикатурист и близо до синагога.
Разследването продължава и все още не може да се каже нищо определено, подчерта Хумелгаард.
Ден по-рано имаше атака срещу представителството на Тел Авив в Стокхолм. "Открихме следи, сочещи стрелба, но не искаме да разкриваме следствените действия", казаха от полицията.
В Лондон близо до кабинета на министър-председателя се проведе масов митинг с лозунги: „Долу ръцете от Газа! Долу ръцете от Ливан! Долу ръцете от Близкия изток!“ Един от протестиращите е запалил димка и е задържан. След това демонстрантите отказаха да се разотидат в уговореното време. Те бяха разпръснати едва след още пет ареста.
Стотици хора тръгнаха към израелските посолства в Стокхолм и Хелзинки. В Париж протестиращи се събраха пред Фонтана на невинните. Те донесоха плакати: „Спрете геноцида в Газа“, „Бойкотирайте Израел“. Едно от основните искания към властите е прекратяване на отношенията с Тел Авив.
Несъответстващи позиции
Вашингтон гледа на Израел като на аванпост в Близкия изток. Тук и либералите, и ястребите имат консенсус. Те спорят само за размера на помощта за съюзника.
Освен това САЩ са по-малко изложени от ЕС на миграционни рискове поради войните в Близкия изток - по очевидни географски причини.
Но ЕС не бърза да повлияе по някакъв начин на Израел. Все още няма общо изявление относно ескалацията в Ливан.
Дипломати и служители разбират, че подобна реакция е "безсмислена и не дава реален отговор".
Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел се опита да консолидира партньорите, като проведе преговори чрез видеоконферентна връзка между външните министри на всички 27 страни. Но комюникето не можа да бъде одобрено. Сред изразилите несъгласие е Чехия, която смята това за ограничаване на правото на Израел на самоотбрана.
„Просто е смешно: ние искаме да влияем на ситуацията и да бъдем посредници, да имаме тежест в дискусията, но не можем да приемем съвместно изявление, защото някой пренебрегва дори сдържаните формулировки“, оцени един от европейските дипломати резултата от видеоконференция.
В резултат на това Борел говори по същество от свое име. И също толкова неясно и формулирано, колкото е възможно: той призова за прекратяване на огъня от двете страни. "Суверенитетът на Израел и Ливан трябва да бъде гарантиран. Всяка поредна военна намеса драматично ще влоши ситуацията", каза той.
От „положителен“ натиск към „отрицателен“
„Не се заблуждавайте: възможностите на ЕС в този случай са наистина ограничени“, казва друг европейски дипломат, „Нямаме никакви лостове“.
Въпреки че Израел е едва на 25-то място сред търговските партньори на ЕС, арабските страни са много по-надолу в този списък. И в случай на тежки икономически санкции, "размяната" няма да бъде равностойна. Има и политически фактор: откритият натиск върху Тел Авив е изпълнен с влошаване на отношенията със САЩ.
Някои в ЕС, като американците, имат пряк интерес към дейността на ЦАХАЛ. По-специално французите, които продават много оръжия на израелците. За осем години Париж издаде 767 лиценза за такива доставки. През април единадесет неправителствени организации се обърнаха към съда, за да спрат това. Искът беше отхвърлен.
Западът все още се опитва да направи нещо, контактувайки с арабските държави. Очаква се срещата с лидерите от Персийския залив да се проведе в средата на октомври, което може да бъде първата такава среща на върха.
„Все повече и повече се говори за „отрицателен“ натиск в допълнение към „положителния“ натиск, с който се сблъскваме толкова дълго“, каза специалният представител на ЕС за мирния процес в Близкия изток Свен Купман, имайки предвид Израел. Това е логично, иначе безредиците в Европа ще се засилят. Все още обаче не се вижда конкретика в тази посока.
Превод: В. Сергеев